Увеличиха извънредния труд от 150 на 300 часа годишно

Извънредният труд ще се увеличи от 150 на 300 часа за календарна година, но това ще става само чрез колективно трудово договаряне. Това решиха депутатите, приемайки на второ четене промените в Кодекса на труда с 99 гласа "за", 55 "против" и без "въздържали се". Допълнителните часове работа вече ще се изплаща на 4 вместо на 6 месеца. Според сегашните норми работодателят може да отложи с шест месеца плащането на извънредния труд на служителя си.   

Държавен служител, който има най-малко четири месеца служебен, трудов, и/или осигурителен стаж, има право на редовен платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни, приеха депутатите. Досега се изискваха осем месеца. 

При прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, реши още парламентът. Досега Кодексът на труда предвиждаше шест заплати при пенсиониране да се изплащат, ако работникът или служителят е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж.

Дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. Сроковете не текат през времето от подаване на искането до получаване на мнението на трудово-експертната лекарска комисия и/или на предварителното разрешение за уволнение от инспекцията по труда. 

Депутатите приеха още официалният празник на 24 май да се нарича "Ден на българската писменост, просвета и култура и на славянската книжовност".

Сериозни дебати в парламента предизвика увеличението на извънредния труд на 300 часа за календарна година, срещу което БСП остро възрази. 

"Предложението за увеличаване на извънредния труд е крайно неприемливо, защото е в явен ущърб на работниците или служителите", каза депутатът от "БСП за България" Георги Гьоков по време на дебата. Според него е разбираемо от страна на работодателите да търсят вратички и законодателни промени, които да им дадат възможност за увеличаване на извънредния труд. 

"Не е нормално държавата да им помага с това. Днес, в 21 век в Европа и света усилено се говори за намаляване на 8-часовия работен ден и за 4-дневна работна седмица, а у нас за увеличаване на извънредния труд", допълни още Гьоков. 

На противоположното мнение застана председателят на парламента Цвета Караянчева. "Предложението за извънредния труд в Кодекса на труда защитава правата на работниците", каза тя по време на дебата.

"300 часа извънреден труд ще бъдат използвани само при определени условия. Работниците ясно съзнават, че няма откъде да им дойдат средствата за заплати, ако не си изработят със собствените си ръце тази продукция. Бъдете по-обективни. Влезте в същността на темата. Хората не искат да им защитавате по този начин правата", каза още Караянчева и призова социалистите да не говорят манипулативно, да не изопачават нещата и да не правят внушения. 

"Лъжа е, че се отнемат трудови права. В България извънредният труд е забранен. Остават в сила и ограничението за 150 часа извънреден труд. Какво се променя? Това, което се променя със съгласието на работниците, с колективен трудов договор, извънредният труд в определени случаи да бъде разрешен до 300 часа годишно. За да се случат тези 300 часа, работниците трябва да се съгласят", каза председателят на Социална комисия и депутат от ДПС д-р Хасан Адемов по време на дебата. Той посочи, че проблемът не е в тези 300 часа, а в заплащането на извънредния труд. Според него, ако могат да променят размера на заплащането, веднага ще решат въпроса с извънредния труд.