Много шум за нищо - няколко гръмки бизнес истории, които се провалиха

През 2018 г. имаше много истории за стартъп успехи от целия свят - вдъхновяващи и силни. Но имаше и някои отчетливи примери, че големите обещания и гръмки истории понякога са последвани от провал. 

Изданието Inc.com разказва за някои от най-изявените и сдобили се с негативна публичност примери.

Един от тях е бизнесът на MoviePass

Абонаментната услуга за гледане на филми в САЩ съществуваше от 2011 г. и бе основана от създателя на Netflix Мич Лоуи. През август 2017 г. фирмата обяви новина, която звучеше наистина впечатляващо: за 9,95 долара месечно нейните абонати щяха да могат да гледат по един филм дневно в кината в Щатите - през цялата година, 365 дни. Това известие създаде за MoviePass голяма популярност, скоро последва интерес, при който услугата се сдоби с нови абонати и така клиентите ѝ достигнаха 3 млн. през юни. 

Големият въпрос при цялата тази история обаче бе как това ще бъде устойчив бизнес модел? "Става дума за данните", каза през Marketplace Тед Фарнсуърт - главният изпълнителен директор на Helios and Matheson Analytics - компанията, която притежава основния пакет собственост в MoviePass. Плащайки пълната цена на билетите на потребителите, компанията възнамеряваше в крайна сметка да предлага техните данни на рекламодатели. Но имаше един проблем: кината, водещите студиа и дистрибуторите не бяха заинтересовани. 

След това, през юли стана ясно от информация на Комисията по ценните книжа и борсите в страната, че Helios and Matheson е заела 5 млн. долара, за да плати за търговските и бизнес процесори на MoviePass, както и че използва 21,7 млн. долара месечно, за да продължава операциите си. През август MoviePass намали възможностите за абонатите си на до три филма месечно. Три месеца по-късно членовете на борда на директорите подадоха оставки. 

В още един опит да спаси бизнеса си, MoviePass наскоро обяви, че ще предлага три нови абонаментни плана за потребителите си - от януари 2019. Но едно е сигурно, със сигурност няма да има неограничени пропуски за гледане на филми в кината. 

Друг е примерът на Nectome

Продължава на следващата страница.

Какво ще кажете, ако можехте дигитално да обезсмъртите своя мозък?

Компанията Nectome, основана от Раян Макинтайър от Масачузетския технологичен институт, си постави за цел да успее да запази човешкия мозък, така че в далечното бъдеще учените да могат да го сканират и да го превръщат в компютърна симулация. Това разказа MIT Technology Review.

За да изпълни фантастичното дело, стартъпът предложи да използва балсамираща техника, която да включва "крионика" - доказано ефективен метод за запазване на синапсите на мозъка.

И въпреки че няма доказателства, че спомените могат да бъдат намерени в мъртвите тъкани, идеята бе да се извлекат данните, съдържащи се в "анатомичното оформление на мозъка и молекулярните детайли", които могат да бъдат основа за повторното пресъздаване на съзнанието на човека, написа Tech Review.

Уловката: За да бъде започната процедурата, мозъкът на пациента трябваше да е "свеж". Компанията заяви, че възнамерява да... инжектира балсамиращи химикали в шията на хора с терминални заболявания, написа Regalado, и после да ги евтаназира. Тя се консултирала с адвокати, запознати със Закона за възможен край на живота, който е в сила от 2 години в Калифорния и позволява евтаназия с лекарска помощ при пациенти на смъртно легло. 

Nectome събра с тази концепция 150 000 долара от Y Combinator и спечели грант от 960 000 долара от Американския национален институт за умствено здраве. Дори имаше списък с най-малко 25 души, които бяха депозирали в проекта по 10 000 долара. Но през април MIT Media Lab прекрати връзките си с Nectome. LiveScience съобщи, че Раян Макинтайър няма планове да евтаназира хора за мозъците им. Така тази дръзка, малко шокираща и набрала популярност бизнес концепция се провали. 

Изводът: Някои стартъпи се сдобиват с необходимата публичност, за да наберат финансови средства, но публичността не е гаранция, че бизнесът ще се реализира. 

Очаквайте още примери в следващите дни.