По пътя от богатството до бога

В тази история става дума за една печеливша търновско-габровска симбиоза, за тегобите на милионите и как, когато си ги натрупал, спокойно можеш да се откажеш от тях, да ги раздадеш за благотворителност и да завършиш живота си като монах в Света гора. В началото є е Стефан Карагьозов. Той е роден в съседното на Търново село Присово, а баща му е обикновен бакалин, който плюнчи молива и прави всякакви сметки как да събере вересиите от бедните си съселяни. Стефан завършва килийно училище и се захваща и той с бакалския занаят, като доставя стоки от Цариград. Така припечелва по някой грош, но перспективата да забогатее все повече се отдалечава. Докато не се оженва за дъщерята на търновския търговец чорбаджи Кръстьо Момчоолу. От тъста му идва и първоначалният капитал. Стефан открива в съдружие с Павли Иванов търговска кантора в Цариград и увеличава неколкократно семейния капитал. В бизнеса включва и братята си Димитър и Никола. С тях и в съдружие с италианеца Д. Викенти прави първата фабрика за коприна, която после разширява с работилница за производство на спирт. Малко преди Освобождението съгражда и парна мелница в местността Дервеня, чиито останки още стоят на пътя Велико Търново - Русе. Прави и цех за производство на бира, от който тръгва историята на днешната пивоварна "Болярка". Преди края на живота си през 1878 г. Стефан Карагьозов открива клон на фабриката за коприна и в Габрово. В последните години преди Освобождението натрупва огромно за времето си богатство. Един от синовете му, Кръстьо, става частен секретар на Стефан Стамболов по времето, когато е регент и министър-председател. По време на Първата световна война е управител на Кюстендил. Благодарение на натрупаните семейни капитали племенниците му Христо, Ангел и Васил също получават добро образование. Христо завършва военна академия в Русия и е телохранител на царя освободител Александър Втори и на граф Николай Игнатиев, а след това и на първия български княз Александър Батенберг. Ангел завършва право в Тулуза, председател е на Върховния касационен съд от 1927 до 1934 г. и после два пъти е министър на правосъдието в правителствата на Андрей Тошев и Георги Кьосеиванов.

В неговата кариера пръст има и братовчед му Васил Н. Карагьозов. Той завършва математика и инженерство в политехническите университети на Щутгарт и Виена и през 1881 г. става учител в Априловската гимназия в Габрово. Този ход е добре премислен от Васил - хем преподава математика, хем наглежда семейната фабрика за коприна. Васил има още едно, засега неносещо му облаги предимство, което ще се превърне в твърде изгодно само след 6 години. През 1887 г. за български княз е избран австрийският поручик Фердинанд, а от дългогодишния си престой във Виена Васил е твърде добър приятел с него. Тази дружба ще продължи до края на живота на Васил, независимо че от 1918 г. царят е в изгнание.

Едва започва учителстването си в Габрово, и наложилият се като шеф на габровските гайтанджии Иван Калпазанов замисля да открие първата в България фабрика за вълнени прежди и платове. Той вече е направил първия механичен дарак за влачене на вълна и макар бизнесът му да върви с променлив успех, след смъртта на тъста си получава наследство от 1500 наполеона. Калпазанов е самоук и природно интелигентен, но не владее езици и когато решава да купи текстилни машини от Германия, му трябва човек, който не толкова да разбира от предачество, колкото от търговия. И Васил Карагьозов е естественият избор. Една вечер той го кани в дома си и двамата започват да обсъждат бъдещото бизнес начинание. Васил му препоръчва да купи германски машини. Познавайки немската педантичност, той написва писмо с молба да им изпратят оферти, но нарочно не го адресира до определен производител, а на плика написва: "До най-добрата фабрика за производство на текстилни машини". Писмото му се озовава в ръцете на Рихард Хартман в Кемниц. Сделката е сключена бързо, а машините пристигат на свищовското пристанище с кораб и оттам до Габрово са превозени с биволски впрягове. Васил Карагьозов не само посредничи при купуването на техниката, но и издейства покровителството на княз Александър Батенберг чрез братовчед си Христо. Строежът завършва само за десет месеца. Фабриката е на три километра от Габрово по пътя за Трявна. Още тогава съдружниците правят къщи за живеене на работниците, зеленчукова градина и животновъдно стопанство. Карагьозов обаче освен бизнеса си гледа и учителстването.

Първата у нас текстилна фабрика е открита на 14 ноември 1882 г., има 240 вретена и е известна като Първата княжеска придворна фабрика за шаяци, сукно и гайтани. Княз Батенберг идва да види тогавашното чудо на българската текстилна индустрия. През 1887 и 1888 г. Калпазанов и Карагьозов я разширяват и тя вече за една година изпира, изсушава и преработва 250 тона вълна, има 864 вретена и произвежда 100 тона прежда. Васил Карагьозов поръчва знамето на фабриката във Виена и на него е извезан девизът на Иван Калпазанов: "Труди се, постоянствай и не се бой!". Това печелившо бизнес съдружие, както при царските особи, трябва да бъде скрепено и с брак. През 1887 г. това става факт - Васил се жени за дъщерята на Калпазанов Дешка. След две години тъстът му умира, но бизнесът все повече просперира.

Васил Карагьозов става член на Пловдивската търговско-индустриална камара, чийто председател е Н. Атанасов и в която членува и първият ни книгоиздател Хр.Г. Данов. Логично, на първото стопанско изложение в Пловдив през 1892 г. неговата фабрика получава почетен диплом и златен медал. Те са последвани от медали от световните изложения в Чикаго, Анверс, Лиеж, Лондон и Солун.

Васил Карагьозов става официален доставчик на княжеския двор и армията. Този пазар обаче, макар и гарантиран, е недостатъчен - продукцията е неколкократно повече. И той започва да изнася в Румъния, Турция и Египет. Заради заслугите му към търговията между България и Турция през 1895 г. при посещението си у нас великият везир го награждава с орден "Междие" четвърта степен. Днес той се пази в Габровския исторически музей сред дарените лични вещи на Васил Карагьозов и е част от експозицията "Габрово и габровци". В Египет пък Карагьозов получава поръчка за доставка на платове за облекла на английската армия. През 1909 г. прави и електроцентрала към фабриката си, която пък идва да открие неговият стар виенски приятел и вече цар на България Фердинанд.

След финансовите си успехи Васил Карагьозов се хвърля и в политиката, както подобава на солиден бизнесмен от старо време. Той е депутат в Четвъртото велико народно събрание от 3 до 15 май 1893 г., което основно се занимава с вярата на българския княз и престолонаследника и затова наред с чл. 38, уреждащ тези въпроси, променя и още 9 члена от Търновската конституция. В последвалото го 7. обикновено народно събрание дело на депутата Васил Карагьозов е промяната на Закона за митниците. В него прокарва алинея за "пропускане без мито на всички машини, части от тях и сечива, които се употребяват в индустрията". Другото негово допълнение е за безмитен внос на суровини за занаятите и индустрията, както и на дървен материал. Естествено, като човек текстилец настоява за безмитен внос и на вълна и прежди.

Васил Карагьозов е консултант по съставянето на Закона за насърчаване на местната индустрия. В интересите му като депутат са и учителите. Той прокарва в Народното събрание забравената, но звучаща актуално и днес поправка, която гласи, че: "Временните учители, както и основните, тъй също в класните народни училища, ако не положат изпит най-късно до 1 септември 1899 г. пред определената за тази цел комисия и съгласно нарочно изработената от Министерството програма, губят правото на учителстване".

Бизнес успехите са едно, а личният живот - съвсем друго. При Васил Карагьозов той е изпълнен със серия от драми. Две от децата му умират невръстни, последвани от съпругата му Дешка, която си отива от този свят едва 35-годишна. Тогава Васил Карагьозов се отдава не само на благотворителност - дарява църкви, детски градини и основава фонд за бедни ученици, - но и на вярата в Бога. Често отива за молитва и поклонение в светогорския манастир "Св. Георги Зограф". През 1933 г. по бизнес дела е в Италия. Предната година синът на Фердинанд, Борис Трети, по повод 50-годишнината на фабрика "Иван Калпазанов" и заради обществената му дейност го е наградил с най-високия тогава български орден - за гражданска заслуга първа степен. Изглежда, че това ще донесе на фабриканта и общественика поне малко спокойствие. В Италия Васил Карагьозов решава да се поразходи с лодка из езерото Комо. Но тя внезапно се преобръща, той започва да се дави, а от водата го измъква един случайно намиращ се там светогорски монах. В това преуспелият бизнесмен вижда провидение и край брега на езерото решава да се посвети на Бога. Изоставя всичките си богатства и имоти и се замонашва в Зографския манастир. Подстриган е през 1934 г. и приема името Вениамин. Този му акт хвърля в потрес многобройните му роднини и бизнес партньори. Голяма част от богатството си той дава за благоустройството на Зографския манастир. Подарява и личната си библиотека. Умира в манастира през 1938 г. на 84 години. Погребан е в Света гора.