Кратка история на рекламата - II част

Погледнете снимката по-горе: така е изглеждала кратка информация за кафене и за напитката кафе, публикувана в лондонски вестник през 1657 г. Тя гласи: "На ул. „Баталомю”, на гърба на старото валутно бюро, напитката наричана кафе (която е много полезна, с отлични достойнства, затваря отвора на стомаха, усилва усещането за топлина отвътре, помага на храносмилането, забързва духа, олекотява сърцето... полезна срещу възпаления на очите, кашлица, настинка, ревматизъм, белодробна туберколоза, главоболие, воднянка, подагра, скробут, скрофулоза и мн. други) се продава както сутрин, така и в 15.00 часа следобед."

Този ранен пример за рекламно съобщение придава на кафето ореола на чудодейно лекарство. Докато твърденията в първата част на изречението могат да бъдат сметнати за верни (кафето наистина възпира стомашните спазми и ободрява духа), представянето му като лек за всички тези специфични медицински състояния, включително скрофулозата и воднянката, си е чиста рекламна хипербола.

Въпреки това този вид реклама е проработила. Хората започнали да прииждат на тълпи в заведенията в Англия, където се сервирало кафе, за да опитат върху себе си тази нова, лечебна напитка. Така възникнал кофеиновият навик, от който обществата ни са завладени и до днес.

Това е част от историята на рекламата по света. 

След това, съвършено нов епизод започва в световната история на рекламния бизнес с идването на Индустриалната революция във втората половина на 18 и началото на 19 век.

Когато стоките били ръчно изработени и продавани в малки количества от занаятчии, нямало толкова голяма нужда от реклама, разказват авторите в MediaKnowall. Купувачите и продавачите лично се познавали помежду си. Купувачът предпочитал да има директен опит с продукта. Освен това той имал много по-голям контакт с процеса на създаването на стоката, особено що се отнася до покупки на вещи като дрехи (ръчно скроени, в зависимост от особеностите на фигурата) и храната (изготвена от опростени, сурови материали с ясен и близък произход).

Пакетирането и брандирането били непознати и ненужни преди Индустриалната революция. След това, когато технологичният напредък позволил масовото производство на сапун, порцелан, облекло и др. близката лична връзка между продавача и купувача била прекъсната. Вместо да продават в задния си двор на определени клиенти, производителите започнали да търсят пазари далеч от тяхната фабрика, понякога в другия край на света.

Така се появила небоходимостта от реклама. Производителите имали нужда да обясняват и препоръчват продуктите си на клиентите, които никога нямало да срещнат лично. В опитите си да достигнат далечни пазари, те започнали да се състезават. С конкуренцията се появила и необходимостта да се брандират продуктите, за да се отличат един от друг. Целта била да създадат масови препоръки, за да подкрепят масовото производство и модела на консумацията.

Вестниците осигурили идеалното "превозно средство" за този нов феномен, наречен реклама. Освен това новите технологии свалили цената на печатните издания. Така те започнали да достигат до повече хора и да се печатат по-често.

Вестниците започнали да се издават в повече страници, следователно имало повече място за реклама на страниците. До средата на 19 век простичките описания в тях, плюс цените на продуктите били рекламата в печата. След това обаче технологиите за отпечатване напреднали дори повече и възникнали рекламните илюстрации, които по-късно станали цветни. След това рекламодателите започнали да пишат съобщения под илюстрациите, с които описвали продуктите си с думи, чиято цел била да убеждават.