Шокът на българската икономика може да бъде отложен

Военният конфликт в Украйна ще причини шок на българската икономика, който ще забави реалния растеж на БВП на страната тази година до 1.6%. Прогнозата е на международната рейтингова агенция Standard & Poor Global Ratings (S&P). Какъв ще бъде ефектът върху бизнеса и хората и кога отново страната ни ще тръгне по пътя на стабилния растеж – отговор на тези въпроси дават трима известни икономисти – Юлиан Войнов, Георги Ангелов и Димитър Чобанов.

Българската икономика расте с добър темп

Въпросът е дали със своите действия бизнесът ще избере да се възползва от ситуацията и да увеличи икономическия растеж в бъдеще, посочва Юлиан Войнов, икономист и финансов анализатор, преподавател в Стопанска академия „Димитър А. Ценов"- Свищов

Българският бизнес и изобщо българската икономическа среда се характеризира с една висока несигурност и определен негативен натиск, който е привнесен вследствие на световните икономически турбуленции от последните 1-2 години. Състоянието на световната икономика в момента е резултат на огромните фискални мерки, предприети от правителствата на САЩ и развитите държави, като реакция на CОVID-19 и свързаните с тези мерки проблеми с веригите за доставки и изключително високото търсене на търгуеми стоки, което в крайна сметка доведе до значителен инфлационен натиск.

В България конкретно инфлацията за април достигна 14.4%, което е най-високата месечна стойност от въвеждането на валутния борд в страната. Тази висока инфлация води до значително увеличение на номиналния, но до понижение на реалния БВП. Поради тази причина международните институции, Европейската комисия, включително и Министерството на финансите ревизираха своите оценки за реален икономически растеж в последните си прогнози.

Все пак дори и в тази несигурна и трудна ситуация България отбеляза един сравнително висок реален растеж на БВП за първото тримесечие на 2022 г. от 4.5%. Понастоящем икономиката на страната работи на много високи обороти. Последните данни за промишленото производство показаха растеж от 19% на годишна база, като водещ отрасъл, разбира се, е енергетиката. Българският износ достигна още по-високи и направо астрономически нива от 38.9% за март, като инфлацията на международните пазари за промишлени стоки е на двойно по-ниски нива, а именно 22.7%, което говори, че реалният растеж е изключително висок. Същевременно безработицата е на исторически едно от най-ниските си нива – 4.9% и основният проблем на бизнеса е липсата на работна ръка, не само квалифицирана, а всякаква. Средните доходи също се движат със сериозен темп на увеличение, като за 2021-а техният ръст изпреварва инфлацията.

Дори и да има леко изоставане към момента, съвсем скоро това изоставане ще бъде наваксано, имайки предвид плановете на правителството за актуализация на бюджета. Подкрепата за бизнеса във връзка със сериозното повишение на цените на енергията е също значителна, като сега цената на електроенергията за бизнеса е на нивото от септември-октомври 2021 г. Очакванията са, че с напредването на годината цените на енергоносителите ще се успокоят и че инфлацията ще забави своя растеж до около 10-11%.

Всичко това говори, че икономиката на България е в сравнително добро състояние, доколкото международната конюнктура допуска това и основното предизвикателство е единствено инфлацията, която обаче, както беше посочено, ще забави темпа си на нарастване. В тази ситуация, която се характеризира с завишено потребителско търсене и с проблеми в предлагането в световен аспект, най-добрата стратегия за бизнеса е да инвестира в нови продукти и услуги, които едновременно ще влияят благотворно върху потребителските цени, а същевременно ще дадат възможност на фирмите да засилят своята експозиция или да направят такава на международните пазари, където се очаква проблемите с веригите на доставки да продължат. Това от своя страна означава по-голямо търсене на стоки, които до скоро се доставяха от далечни краища на света.

С една дума, ако бизнесът съсредоточи усилията си към инвестиции и развойна дейност, а не към непрекъснато нарастващи искания към държавата за компенсации, това не само ще подобри неговата конкурентоспособност и ефективност, но ще му отвори възможности за международна експанзия и увеличени продажби при нормализиране на бизнес средата. Българската икономика расте с добър темп и въпросът е дали със своите действия бизнесът ще избере да се възползва от ситуацията и да увеличи икономическия растеж в бъдеще.

Правителството да запретва ръкави и да прави реформи

Ако не се стигне до рязко спадане на покупателната способност на домакинствата, това ще помогне да се избегнат големи трусове в икономиката, смята Георги Ангелов, старши икономист в Институт „Отворено общество”

S&P са поредната институция, която прогнозира забавяне на икономическия растеж заради войната в Украйна – практически всички други местни и международни институции вече направиха същото от март досега. Очакванията на всички институции са, че войната ще доведе до по-висока инфлация и по-забавен икономически растеж – както за световната икономика, така и за Европа и България в частност.

Преди март средната прогноза за икономическия растеж на България беше около 4%, като имаше и по-оптимистични прогнози. От март насам средната прогноза е малко над 2%. Агенцията S&P също имаха сравнително оптимистична прогноза за България преди войната, очаквайки реален икономически растеж от 4.3% през 2022 г., но сега заради войната намаляват тази прогноза до 1.6%. И все пак, забележителното е, че до момента няма нито една икономическа прогноза, която очаква рецесия. Това е съвсем различно спрямо коронавируса, когато всички прогнози бяха за рецесия и рецесия наистина имаше.

Една от причините за влошаването на прогнозата е заради вноса на руска енергия, но в същото време S&P отбелязват, че спирането на руския газ не е довело до проблеми с доставките. Другото опасение е за евентуален ефект върху туризма – като проблемът не е толкова намаление на руски и украински туристи, тъй като те и без това са малко през последните години заради пандемията. По-скоро евентуалните опасения са дали западните туристи няма да се уплашат от близостта на войната. Тепърва предстои да видим дали ще има такъв ефект – все пак България не е директен съсед на Украйна и не е чак толкова близо до Украйна, че някой турист да бъде застрашен. Може би страната трябва да комуникира по-ясно този факт, включително и чрез туристическата реклама на България.

Третият канал на пренос на конфликта е през инфлацията и съответно спадането на реалните доходи на домакинствата. Обаче, все пак България не е съвсем безсилна по отношение на реалните доходи – страната печели от инфлацията, особено от износа на електроенергия, зърно, оръжие и др. – съответно има определени финансови ресурси, с които да повлияе. Бизнесът също се опитва да вдига заплатите. Мисля, че при наличие на икономически растеж (макар и нисък) е съвсем възможно доходите да растат по-бързо от инфлацията. Особено ако държавата подпомогне бизнеса, чрез данъчни и осигурителни облекчения, за да може той да повиши заплатите по-бързо. Ако не се позволи рязко спадане на покупателната способност на домакинствата, това ще помогне да се избегнат големи трусове в икономиката.

Притеснението на S&P е, че дефицитът ще се увеличи допълнително, но в същото време дългът ще остане сравнително нисък. Това е реален риск, но е и управляем, доколкото България може да разчита и на големи средства от европейския фонд за възстановяване тази година – стига да изпълни изискваните реформи в срок. Така че правителството да запретва ръкавите и да прави реформи, за да се постигне намаление на дефицита и в същото време да се избегне спад на туризма и реалните доходи. Звучи трудно – и наистина е така, но е възможно да се постигне.

Бюджетната позиция изглежда нестабилна

Ангажиментът на правителството е да не допусне дефицит, но засега не е абсолютно сигурно, че ще бъде изпълнен, коментира Димитър Чобанов, изследовател в Института по икономика и политики към Университета за национално и световно стопанство

Военният конфликт в Украйна и санкциите, наложени на Русия поради това, се случиха в период на ускоряваща се инфлация, очаквания за забавяне на икономическия растеж, проблеми с глобалните доставки на някои стоки и суровини, обща несигурност. Те засилиха някои вече формирали се тенденции и влошиха перспективата пред множество икономики.

Още през първото тримесечие на годината растежът на цените в България изпревари този на средната работна заплата - съответно 10.5% срещу 9 на сто. През април темпът на инфлация продължи да нараства, докато все още се очаква реакцията от страна на правителството относно индексирането на заплатите в бюджетния сектор. Ситуацията е по-тревожна при хората с по-ниски доходи, тъй като годишната инфлация според малката потребителска кошница е 15.3%, а при хранителните стоки вече е 23.1%.

Планираната актуализация на държавния бюджет, която би следвало да влезе в сила от началото на юли, вероятно ще предвиди частична или пълна компенсация заради увеличената инфлация.

Сезонните фактори и базовият ефект ще повлияят на цените от юли нататък, тъй като през този месец през 2021 г. започна рязкото повишаване на цената на електроенергията за небитови потребители, което допълнително подсили вече стартиралата тенденция за покачване на потребителските цени. Излизането на новата реколта би следвало да успокои в известна степен цените на хранителните продукти.

От друга страна цената на природния газ от началото на юни се очаква да се понижи. Все още липсва информация за цените на втечнения газ, който ще бъде доставян от Съединените щати и дали осигурените количества, заедно с очаквания внос от Азербайджан, ще бъдат достатъчни, за да покрият нуждите. Необходимо е да започне запълването на газохранилището „Чирен“, за да може да се осигури отоплителният сезон, когато потреблението на газ е по-високо. Ангажиментът на правителството е да не допусне дефицит, но засега не е абсолютно сигурно, че ще бъде изпълнен.

Сезонните ефекти ще са позитивни и за заетостта през лятото, като очакванията са за благоприятни условия за туризма. Повишаването на цените на туристическите услуги обаче, може да се яви пречка пред реализирането на по-силен сезон.

През есента и зимата намаляването на активността в туризма и селското стопанство и очакваната реакция от Европейската централна банка за затягане на паричната политика е възможно да доведе до спад на БВП в реално изражение на годишна база. Повишаването на основните лихвени проценти ще оскъпи кредитите и ще ги направи по-трудни за обслужване, като с по-висока степен на уязвимост са жилищните кредити на домакинствата и кредитите за бизнеса. Заедно с евентуалната загуба на работни места и понижаване на реалните доходи това може да предизвика социално напрежение.

Бюджетната позиция изглежда нестабилна. Предстоящата актуализация ще увеличи допълнително текущите разходи за сметка на капиталовите. Правителството силно разчита на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост. Необходима е емисия на международните капиталови пазари, която трябва да се случи преди повишаването на лихвите от страна на ЕЦБ. Колкото повече се забави тя, толкова по-висока цена на финансиране ще се получи.

Тъй като за момента перспективата е лихвените проценти да продължат да се повишават и след края на 2022 г. не би следвало да се очаква благоприятно развитие в краткосрочен период. Вероятно първо ще трябва да бъде овладяна инфлацията на глобално равнище и тогава може да се очаква възстановяване.

По темата работи Светлана Тодорова-Ваташка