Доклад прогнозира свиване на БВП на София до 3%. Кои са най-засегнатите сектори?

БВП на София се очаква да се свие с 1-3% през 2020 г., като се очаква и спад на инвестиционните потоци. Това показва докладът „Оценка на влиянието на COVID-19 върху икономиката на София“, изготвен от Столична Община.

Икономиката на София е силно свързана с европейските пазари и по тази причина забавянето на икономиките на Западна Европа може да се окаже допълнителна тежест при икономическото възстановяването на града.

Според анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) на този етап глобална рецесия изглежда много вероятна, като точният ѝ обем до голяма степен ще зависи от броя заразени и продължителността на карантината. В рамките на разумното е да очакваме свиване на БВП на столицата с 1-3% за 2020 г., но има и по-катастрофични възможни развития. Ако вземем за аналог икономическата криза от 2008, където се наблюдаваше по-омекотен ефект в България, последван от по-бавно възстановяване, имаме всички основания да предполагаме че днес, след 12 години членство в ЕС, ефектът от евентуална икономическа рецесия ще е много по-близък до случващото се в Европа, казват анализаторите.

Инвестиционните потоци в България се забавят през последните две години и кризата най-вероятно ще ускори този процес. В случая на София обаче чуждестранните инвестиции са съсредоточени в търговията, информационните технологии и аутсорсинга на услуги, които ще са сред по-слабо засегнатите сектори.

Въздействието на COVID-19 върху работната ръка в София

София има най-добрия пазар на труда в България с под 2% безработица и заетост от близо 80% от населението в активна възраст към края на 2019 г. Според ИПИ това означава, че съчетано с големия брой свободни работни места и повишеното търсене на труд, особено във високотехнологичния сектор, столицата има относително голяма възможност да поеме новосъздадената в рамките на кризата безработица. От особена важност в месеците след края на извъндредното положение се очаква да бъдат програмите за преквалификация и институциите за обучение на възрастни. На фона на относително ниската смъртност надали може да се говори за системен демографски ефект от самата епидемия. Свободните професии са с относително голям дял в икономическия живот на столицата, тук са концентрирани редица бизнес и технически услуги – от адвокати и нотариуси до архитекти и бизнес оценители.

Както спирането на сделките, така и в по-общ план очакваното средносрочно свиване на новите инвестиционни инициативи ще имат относително силно въздействие върху търсенето за тези услуги в посока намаление. Наетите в столицата лица са над 650 000. Ударът върху техните доходи и заетост ще е различен в зависимост от сектора, в който те работят.

● Очакват се поне 86 хил. моментално засегнати от извънредното положение работници, които ще се сблъскат с моментален ефект от по-малко работа и липса на доход. Тук не включваме служителите, които работят от вкъщи – те също са непосредствено засегнати, но не губят моментално доход.

● Допускания: 1) 80% удар върху хотели и ресторанти, култура и спорт; 2) 20% удар върху търговия и транспорт (само върху ⅓ от транспорта, без БДЖ, пощи и т.н.) и операции с недвижими имоти; 3) 10% удар върху промишленост и строителство.

Силно засегнати се очаква да бъдат:

● Хотели и ресторанти - 35 хил. наети. Много тежък удар.

● Култура и спорт - 10 хил. наети. Много тежък удар.

Средно засегнати са очаква да бъдат:

● Преработваща промишленост - 67 хил. наети. Краткосрочният удар все още не е толкова силен. Промишлеността все още работи, но прекъсването на веригите на доставки, както и общото свиване на търсенето на големите експортни пазари ще има негативен ефект през 2020 г. Анализът е изготвен с подкрепата на Института за пазарна икономика (ИПИ).

● Строителство - 45 хил. наети. В строителството ударът също не е толкова силен, тъй като работата по обектите не е забранена; голямо значение има продължителността на действащата забрана за сделки с имоти; това, заедно с неизбежното отлагане на инвестиционни решения, ще даде ефект през 2020 г.

● Търговия - 152 хил. наети. Краткосрочният удар е различен в зависимост от търговските обекти. По-сериозен е ударът върху търговията със стоки, различни от хранителни. Търговията с луксозни стоки е най-засегната.

● Транспорт - 68 хил. наети. Транспортът ще бъде силно ударен. Градският транспорт продължава със същия интензитет, но намаляват приходите поради спада в ползвателите.

● Операции с недвижими имоти - 11 хил. наети. Силно ограничаване на сделките.

По-слабо засегнати се очаква да бъдат наетите в:

● Електроенергия и води, отпадъци - 23 хил. наети. Слаб краткосрочен ефект.

● ИКТ - 77 хил. наети. Не се очаква много силен удар в краткосрочен план.

● Професионални дейности - 47 хил. наети. Ударът е по-мек, поради работа от вкъщи.

● Здравеопазване и социална работа - 27 хил. наети. Повече работа в краткосрочен план.

● Административни дейности - 66 хил. наети. Ударът е по-мек, поради работа от вкъщи.

Въздействието на COVID-19 върху индустриите в София

Очаква се най-тежко да бъдат засегнати туристическо-развлекателният бранш, както и свързаните с него транспорт и логистика. Според ИПИ благодарение на големия дял на информационно-комуникационните технологии и аутсорсинга (а и на услугите като цяло) столичната икономика е относително гъвкава и има потенциал да се адаптира бързо към кризисните социално-икономически условия, за разлика от общините с по-индустриален фокус. Сходен ефект има и големият брой фрийлансъри, тъй като те също са чувствително по-гъвкави от наетите на пълен работен ден. Като цяло, по-тежка се очаква да бъде ситуацията за бизнесите, които трябва да планират работата си с месеци напред, както и за производствата, които зависят от много вериги за доставки. Според World Travel and Tourism Council, ако пандемията продължи 3 месеца (т.е. до юни), туризмът на световно ниво ще загуби поне 25% процента от приходите си, а 12-14% от работната ръка ще бъде съкратена. Ако применим тези прогнози за ситуацията в София, това означава 63 000 000 лв. загуби само от нощувки и между 2 500 и 4 200 загубени работни места – около 1% от работната ръка в града. Ако кризата продължи до септември, по неофициални прогнози на ОП „Туризъм” туристическия сектор може да претърпи над 70% загуби, т.е. над 176 милиона лева.

Авиокомпании и Летище София

Според Института за пазарна икономика Летище София ще усети чувствителен спад на трафика в средносрочен план, вследствие както на нежеланието да се пътува (особено с цел туризъм), така и на проблемите на цялата авиационна индустрия. Авиация Като част от икономиката на София и България авиацията не представлява значителен процент. Важно е да се отбележи и големият брой българи, които работят за чужди превозвачи и биха могли да загубят работата си. Индустрията за поддръжка и ремонт на самолети (MRO) също ще бъде засегната. Тя е силно представена в София. Lufthansa Technik има 8 халета за ремонт и поддръжка, обслужва над 80 авиокомпании и дава работа на над 1000 инженери. Rose Air разполага с 3 халета, а има и други по-малки компании в града. Woodward е една от световните компании, която произвежда части за самолети в София, а L'atecoer - в Пловдив.

Информационни и комуникационни технологии

Информационни и комуникационни технологии (ИКТ) е един от най-бързорастящите сектори в София. Неговия дял в икономиката на града е близо 19%. Секторът е предимно експортно ориентиран и силно зависим от клиенти в Западна Европа, САЩ и др. Forrester предвижда, че ако навлезем в рецесия има 50% вероятност технологичните компании по света да отчетат спад в оборотите със средно 2%. При най-лош сценарий, покупките на софтуер през тази година няма да нараснат спрямо 2019 г., а технологичното консултиране и системната интеграция ще отчетат спад от 5%.

Като положителен ефект, търсенето на облачни решения ще продължи да нараства, както и това на специализиран софтуер, CRM системи, киберсигурност. В София ИКТ бизнесът е много повече софтуерен, отколкото хардуерен. Поради тази причина той едва ли ще бъде директно засегнат от забавените доставки на техника от Китай.

Има риск обаче от повишаване на разходите на фирмите за покупки на техника и поддръжка. В контекста на социална изолация и ограничаване на контакти, дигитализацията и разработването на нови решения ще имат все по-ключова роля за развитието на градовете и бизнесите.

В по-дългосрочен план обаче се очакват сътресения и ИКТ фирмите ще претърпят загуби от корпоративни клиенти както в чужбина, така и в България, засегнати от икономическата криза. Според предварителни прогнози на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST)  влиянието на COVID-19 върху чуждестранните предприятия в авиоиндустрията, автомобилния сектор и други високотехнологични производства оказва директен негативен ефект върху доставчиците, подизпълнителите и ко-иновационните партньори в София.

Очаква се компаниите, които са в развойна фаза, да замразят инвестиционните си намерения, което ще окаже негативно влияние не само върху ИКТ индустрията в София, но и върху стартъп средата. Това може да доведе и до освобождаване на служители от най-тежко засегнатите компании и свиване на броя на заетите в сектора.

ИКТ секторът не е защитен и от проблеми с ликвидността, които са особенно характерни за малките и средни предприятия. В дългосрочен аспект секторът има потенциал за възстановяване. В условия на увеличена конкуренция, глобалните компании ще променят своите бизнес модели, възможно е затваряне на операции в София и подновено „изтичане на таланти“.

Промишленост

Според Асоциацията на индустриалния капитал цялата промишленост ще бъде засегната поради затруднените доставки на материали и спедицията на готова продукция. Важно е да се запазят максимално доставките между страните - 2/3 от стокообмена на България са със страни от ЕС и ако не се осигурят международни коридори за търговия, българската икономика може да бъде ударена много тежко. Според Асоциацията прекалено агресивни мерки от страна на държавата срещу вируса в дългосрочен план биха имали ефекта на бумеранга.

Очаква се акцентът в близките месеци да е върху запазването на веригите на доставки. На 15-ти март Европейската комисия насърчи страните в ЕС да са много внимателни при затягането на гранично-пропускателните режими, тъй като при невъзможност да бъде осигурена даже само една част или суровина за промишлеността, това би могло да спре целия производствен процес. Това е една от причините, поради които промишленото производство на Китай спадна с 13,5% през януари и февруари, а инвестициите в ДМА - с 24,5%.

Търговия

Според ИПИ международната търговия най-вероятно ще се забавя през следващите месеци. Тук рискът за България и София следва да се оценява в контекста на различните търговски партньори. Докато индустрията в Китай вече върви към стабилизация и веригите на доставки ще се възстановяват в близко бъдеще, продължителността на прекъсването в Европа засега е неизвестна. Същевременно най-големият търговец на дрехи в света, групата Inditex, която включва и ZARA, обяви спад в продажбите в световен мащаб от 24% само между 1-16 март.

“Търговия и ремонти” е най-големият отрасъл в София, заемащ 24.5% от столичната икономика през 2018 г. Наетите в него са 180 хиляди души или 1/4 от всички работещи в София. Секторът генерира 40% от износа на София при 26% средно за страната. Що се отнася до привлечените инвестиции, групата "Търговия, ремонт, транспорт, складиране, пощи и туризъм" е привлякла 37.3% от всички ПЧИ в София към 31.12.2018 г.

Процентът за България като цяло е 25.3%. Според ИПИ търговският сектор най-вероятно ще остане относително по-малко засегнат, тъй като по-голямата част от него продължава да работи на почти пълни обороти, поне докато не започне да се чувства ефектът на намаляването на доходите и свиването на търсенето.

Общият износ на София по последни данни (2018 г.) приближава 30 милиарда лева, но вследствие на кризата с коронавируса най-вероятно обемът му ще спадне, особено в дела на стоките. В хода на самата криза (и карантина) определени сектори на онлайн търговията се очаква да постигнат значителен растеж. Онлайн търговия Разпространението на COVID-19 вече води до значителни промени в динамиката на електронната търговия.

Според предварителни неофициални прогнози на Българската Е-комерс асоциация динамиката на сектора ще се възстанови след преминаването на пандемията (след минимум 3 до 6 месеца), като в дългосрочен план може да се очаква и допълнителен ръст. 

Ефект върху банковия сектор

Основните рискове за банките са свързани с необслужването на кредити в секторите туризъм и образование. Но съществува и риск от спад в новите ипотечни кредити и обслужването на стари такива ако безработицата се повиши значително. Според S&P Global, цитирани от Reuters, е възможно загубите на банките от кредити почти да се удвоят. За щастие, банките днес са значително по-ликвидни в сравнение с кризата от 2008 година. На 19-ти март Българската народна банка обяви следния пакет от мерки, чийто ефект се очаква да е в размер на 9,3 млрд. лева.

Пазарът на недвижими имоти

На този етап няма особени индикации за изоставяне на започнати строежи, а и работата по тях не е ограничена. Забавянето на инвестициите и пониженото търсене обаче може да се отразят негативно върху сектора във втората половина на годината, според ИПИ. 

Автомобилният сектор

В последното десетилетие автомобилният сектор в България се разви значително, давайки работа на над 60 хил. души. София-област и Пловдив са двата най-големи центъра на индустрията у нас. Секторът е в риск поради зависимостта си от множество доставки на части, произведени в целия свят. Той се отличава и с необходимост от дългосрочно планиране, което допълнително затруднява работата на компаниите в период на криза. ● Само Китай годишно изнася автомобилни части за 60 млрд. долара.

По данни на анализаторската фирма GlobalData, типичният автомобил съдържа 20 000 части, като във всяка кола има известно количество китайски части. Не се знае кога доставките на части за заводите ще се нормализират. Що се отнася до евентуално намаленото търсене, анализатори предвиждат продажбите за годината в САЩ да паднат с 15-20% ако кризата се проточи, и с 3-5% ако вирусът бъде овладян скоростно. Ако приемем, че в Европа спадът ще е съизмерим, то същите загуби могат да се очакват и при автомобилния сектор у нас. 

Като правило, колкото по-дълбоко икономически обвързана е една икономика със силно засегната от COVID-19 страна, толкова по-силно ще бъде усетен негативният икономически ефект. С нарастването на случаите в Европа българската икономика и особено икономиката на София става все по-уязвима поради високата икономическа обвързаност с икономиката на ЕС, дори в България и да няма голямо разпространение на вируса.