2021 г. - сложна година за жените лидери по света

Разделяне с властта, скандали, проблеми, произтичащи от пандемията, международни кризи - 2021 г. бе сложна година за лидерките по света, пише Габриела Големанска в обзорна статия за БТА. 

На 6 декември официално приключи ерата на Ангела Меркел. През 16-те й години на власт канцлерката наложи свой стил на управление - така наречения меркелизъм, белязан от твърдост, работохолизъм, поемане на рискове, когато се налага, усет към диалога, но и осъзнаване на нуждата от компромиси, прагматизъм и промяна на позицията, ако това е нужно за справянето с кризи. А кризи през управлението на Меркел имаше колкото си поиска човек - световната финансова криза, дълговата криза в Еврозоната, мигрантската и коронавирусната криза.

Сега бившата канцлерка обмисля, според медийни информации, да пише автобиография, в която да обясни някои от по-важните си решения. А през това време нейният приемник на поста, социалдемократът Олаф Шолц, ще трябва да изведе страната от кризата, причинена от пандемията и да я върне към икономическия подем, както и да се справи с редица други глобални предизвикателства. В тази задача той ще бъде подпомаган от женски триумвират на ключови постове - еколожката Аналена Бербок, която е външен министър, Нанси Фезер, която е вътрешен министър, и Кристине Ламбрехт начело на отбраната. Първата е тройна бронзова медалистка в германския шампионат по батут, която оприличава външната политика на този спорт и казва, че и двете неща изискват смелост и водят до непредвидим завършек.

Още в първите дни на поста Бербок демонстрира завиден меркелов активизъм и се срещна с Еманюел Макрон в Париж, с колегите си от другите страни членки на ЕС в Брюксел, с полския си колега във Варшава, а по време на срещата на външните министри на Г-7 в Ливърпул през уикенда, тя беше основният глас съобщаващ важните решения, взети на нея. Фезер пък ще трябва да се справи с миграцията, охраната на границите, възхода на крайнодесния екстремизъм и нарастването на антисемитизма в страната. Ламбрехт, която досега беше правосъден министър, но която има малък опит по въпросите на сигурността, ще трябва с бюджет от десетки милиарди евро да модернизира германските въоръжени сили, така че те да останат надежден партньор в НАТО. 

В Норвегия също приключи една ера. След 8 години на власт на десницата на премиерката Ерна Сулберг, на изборите през септември победи левицата. През годините си начело на Норвегия Сулберг, известна с политическата си твърдост, откъдето идва и прякорът й Желязната Ерна, разшири разработването на петролните и газовите находища, намали данъците и се постара да направи държавната администрация по-ефикасна. Петролът и природният газ помогнаха на Норвегия да стан

Сега новото ляво правителство, оглавено от Йонас Гас Стьоре, ще трябва да решава какво ще е бъдещето на успешния отрасъл на петрола и природния газ и как страната ще постигне екологичните си цели, залагайки на по-чисти енергии. Последните месеци от управлението на Желязната Ерна обаче бяха белязани от обществено недоволство спрямо непопулярните антиковидни мерки, които тя въведе и от това, че самата тя ги наруши, организирайки през февруари парти за рождения си ден в планински курорт, в момент, в който събиранията на много хора бяха забранени. Заради това Сулберг отнесе глоба от 20 000 норвежки крони (около 2350 долара). 

В съседна Швеция 100 години, след като на жените бе дадено право на вот и близо 150 години след учредяването на премиерския пост, той беше зает за първи път от жена - досегашната министърка на финансите, социалдемократката Магдалена Андершон. Заради директния си подход, твърдостта си, работохолизма си, тя си спечели прозвището булдозер. А заради привързаността си към принципа за бюджетна умереност мнозина я нарекоха Шведската Меркел. До този небивал женски дебют на шведския премиерски пост се стигна поради няколко фактора.

След 7 години на власт социалдемократите на Стефан Льовен все повече изгубиха позиции, а през това време страната преживя миграционна криза, възход на крайната десница, сближаване на шведската Умерена коалиционна партия с крайнодесните от Шведските демократи, нарастване на организираната престъпност и на стрелбите в много от големите градове. Коронакризата пък извади наяве и недостатъци на социалната система на страната. Позицията на Льовен се разклати още повече през лятото заради проект за либерализиране на наемите. Това доведе до вот на недоверие за него в парламента по инициатива на подкрепящата го до този момент Лява партия. В крайна сметка Льовен бе преизбран начело на правителството, а либерализирането на наемите бе отложено, но премиерът сам си даде сметка, че ако остане на власт умората на шведите от социалдемократите ще се засили и на следващите избори през септември 2022 г. ще победи друг политически лагер.

Льовен се оттегли от лидерския пост на социалдемократите и от премиерския пост, и на тях го наследи Андершон. Бивша състезателка по плуване, сега тя ще трябва да се потопи в нерадостната шведска действителност и да се справи с всички проблеми, натрупали се през годините на управлението на Льовен. Че няма да й лесно стана ясно още от началото, когато се оказа, че тя ще трябва да управлява с бюджет, предложен не от нейното правителство, а от три опозиционни партии, сред които и Шведски демократи.

В този алтернативен бюджет вместо 74 милиарда шведски крони (8,2 милиарда долара) за реформи, както искаше Андершон, за същата цел са предвидени едва 20 милиарда крони (2,2 милиарда долара). Но в него е заложено намаляване на акциза върху бензина и дизела и увеличаване на парите за силовите структури. Това не се хареса на досегашния коалиционен партньор в правителството - Партията на зелените, и тя обяви, че се оттегля от бъдещо управление на Андершон. Сега нейното правителство, съставено само от социалдемократи, ще разполага само със 100 места в 349-местния парламент. Андершон обяви, че всичко това не я плаши и че се надява да е на власт още 10 години, но тя ще трябва да убеди сънародниците си, че не е просто временен премиер до изборите догодина, а човек на реформите, който освен това ще трябва да възстанови доверието в социалдемократите.

В Дания коронавирусен скандал опетни репутацията на премиерката Мете Фредериксен. Като част от мерките за борба срещу коронавирусната зараза, Фредериксен разпореди набързо през ноември 2020 г. избиването на 15 милиона норки, когато при тези животни бяха открити няколко случая на коронавируса мутация и когато бяха регистрирани и случаи на зараза на хора след контакт със заразени норки. До този момент Дания беше първи износител в света и втори производител в света след Китай на кожи на норки.

Като част от мерките миналата година датският парламент прие и закон, забраняващ отглеждането на норки през 2021 г. и 2022 г. Всичко това опустоши отрасъла. Сега парламентарна комисия разследва разпореждането на Фредериксен за избиването на норките, защото се оказа, че тя не е имала юридическа база да взима такова решение. Комисията ще трябва да установи дали Фредериксен е била наясно с тази подробност, дали изобщо решението й не е било прибързано, дали действително случаите на коронавирус при норките са застрашавали цялата страна от опасна вирусна мутация. На 9 декември Фредериксен даде показания пред комисията, докато в Копенхаген протестиращи скандираха срещу нея, че е безконтролна лъжкиня.

Младата финландска премиерка Сана Марин също се оказа тези дни замесена в коронаскандал. Светски издания я засякоха да купонясва в дискотека в Хелзинки, въпреки че е била контактна на заразения с вируса външен министър Пека Хависто. Тогава се провиниха и министрите на икономиката Мика Линтила и на отбраната Анти Кайконен, които въпреки че също бяха контактни на Хависто, отидоха съответно на мач и на официална вечеря. Но огънят на критиките се стовари основно върху Марин, която трябваше да се извинява и оправдава, че е получила указания, че тъй като е с две дози ваксина, не трябвало да се изолира. А по време на партито в дискотеката тя не успяла да получи по-актуални напътствия да се изолира, тъй като била оставила служебния си телефон у дома. Тази полемика не беше единствената за Марин за годината.

През пролетта избухна скандалът "закускагейт", когато медии разкриха, че месечно са били харчени около 850 евро от хазната за закуски на премиерката и нейното семейство в премиерската резиденция. Сега се води разследване дали Марин е имала право на такива разходи. Тя се оправдава, че съществуващите правила по въпроса били неясни. Скандалът придоби такива измерения, че в медиите се появиха и твърдения, че сватбата на Марин с дългогодишния й партньор миналата година е била платена с пари на данъкоплатците. Наложи се премиерката да обяснява, че е платила всички разходи по сватбеното тържеството с лични спестявания.

Младата социалдемократка дойде на власт преди 2 години начело на петпартийна коалиция с амбициозна програма за реформи, за борба с домашното насилие, за преодоляване на неравенствата между мъжете и жените, за подобрено образование за децата от бедни и имигрантски семейства, за улесняване на признаването на пола на транссексуалните. Марин, която е имала трудно детство и която от рано е трябвало да работи, за да се издържа, беше възприемана като представител на едно ново младо поколение, което иска гласът му да бъде чут, което се ангажира повече с националните и световните дела и което предприема действия срещу статуквото на по-старите политически поколения. Но амбициозните й планове за управление и мечтата й да бъде възприемана като модел за подражание бяха помрачени от серията от скандали.

В Централна Европа словашката президентка Зузана Чапутова, дошла на власт през 2020 г., с амбиции за изкореняване на корупция и безнаказаността и за пресичане на връзките на политици с престъпните среди, тази година трябваше да направлява ловко една тежко засегната от пандемията страна. Чапутова умело се справи и с правителствена криза, възникнала заради доставката на руската ваксина Спутник V, разединила управляващата коалиция и станала повод за министерски оставки и рокади. Иначе Чапутова успя да се наложи през годината пред международната общност като онзи лидер от Вишеградската група, с който най-лесно може да се общува, за разлика от лидерите на Унгария, Полша и Чехия. Доверието на словашкото общество в нея продължава да е голямо и неотдавна намек на словашки популист, че дъщеря й Ема е пробила в манекенския бранш само защото е президентска щерка, предизвика както възмущението на обикновените словаци, така и на редица словашки политици.

За литовската премиерка Ингрида Шимоните проблемите тази година дойдоха от Беларус и от Китай. Между Беларус и Литва напрежението всъщност ескалира още миналата година, когато Вилнюс се превърна във втори дом за беларуската опозиционерка и бивш кандидат за президент Светлана Тихановска. През май Беларус отклони самолет от Атина за Вилнюс и свали от него и арестува в Минск критичния към властта беларуски журналист Роман Протасевич. Вилнюс започна разследване за тероризъм във връзка със случилото се, а ЕС наложи санкции на Минск. И малко след това започнаха да прииждат от Близкия изток мигранти първо по границата на Беларус с Литва, после и по границите на Беларус с Латвия и Полша, за да се стигне до настоящата миграционна криза.

Първа още през юли Шимоните съзря в този нетипичен миграционен поток хибридна атака от страна на Минск заради наложените му европейски санкции и започна да строи ограда по границата с Беларус. Тя ще струва около 100 милиона евро, но няма да бъде финансирана от ЕС, който обикновено не отпуска европейски средства за изграждането на гранични бариери. Но Брюксел обеща на Литва 20-30 милиона евро за по-добра система за охрана на границите, която да включва мониторинг.

А междувременно през ноември във Вилнюс Тайван откри свое представителство. Това стана възможно благодарение на решението от 2020 г. на управляващата коалиция на Шимоните "да подкрепя онези, които се борят за свобода в Тайван". Тайван има и други представителства в европейски страни и в САЩ, но те обикновено носят името "представителство на Тайпе". Това във Вилнюс обаче се казва "представителство на Тайван" и името породи гнева на Пекин, според когото така се създава погрешно впечатление, че Тайван е нещо отделно от Китай. Китай смята Тайван за своя провинция.

В отговор Пекин понижи степента на дипломатическите си връзки с Вилнюс. А на 9 декември Ройтерс съобщи, че Китай е предупредил мултинационалните компании да прекъснат връзките си с Литва или ще бъдат изключени от китайския пазар. Това би могло да създаде проблем за Шимоните. По принцип Литва има скромни търговски връзки с Китай. Но заради ориентираната си към експорт икономика тя е приютила стотици компании, които произвеждат разнородни неща, от обзавеждане до лазери, от храни до облекла за мултинационални гиганти, които после ги продават в Китай.

2021 г. бе годината, в която Естония се раздели с прагматичната си президентка Керсти Калюлайд и се сдоби с премиерка, залагаща на реформите - Кая Калас от десноцентристката Партия на реформите. Калюлайд, която бе избрана за президент на Естония преди 5 години, стана жертва на своята откровеност и противопоставянето си на предходното коалиционно правителство, в състава на което влизаха и крайнодесните от Консервативната народна партия на Естония. Ако естонският президент се избираше пряко от народа, Калюлайд щеше да бъде преизбрана. Но изборът се прави от парламента и тази година либералката Калюлайд избра да не се кандидатира за преизбиране, защото си даваше сметка, че няма да събере подкрепа сред депутатите. Иначе през петте си години на власт Калюлайд показа прагматичен и директен подход и по адрес на Русия.

Още в началото на мандата си тя поиска на естонска земя да бъдат разположени американски военни и ракети Пейтриът, за да бъде предпазена Естония от все по-войнствената Москва. Според Калюлайд ако се случи нещо, реакцията от страна на САЩ би била по-бърза от тази на НАТО. Това мнение за заплахата, идваща от Русия, не попречи на Калюлайд да отиде преди 2 години в Москва за среща с руския президент Владимир Путин. Заради нея Калюлайд си навлече критики от съседните Литва и Латвия, възприели това като вид отстъпление на Естония пред Русия. Визитата бе разкритикувана и от редица естонски политици, които казаха, че програмата й не е била съгласувана с естонското правителство. Калюлайд защити посещението си с аргумента, че много често въпросът за сигурността на трите балтийски страни се обсъжда без тяхното участие.

Тя се обяви срещу принципа за бойкот на всякакви контакти с Русия. За самата среща с Путин, тя каза, че двамата са се изслушали един друг с уважение, призна, че по принцип е трудно да говориш с някого, чиито ценности са толкова различни от твоите и откровено заяви, че в крайна сметка разговорът не е довел до нищо. С директния си и прагматичен подход, ако беше останала на власт, Калюлайд би сформирала много добър управленчески тандем с премиерката Калас, която е дъщеря на бившия естонски премиер и бивш еврокомисар по транспорта Сийм Калас. Тя дойде на власт през януари с обещанието за "по-зелено" бъдеще на страната, което означава край на инвестициите в индустрията, свързана с изкопаемите горива.

Калас е силен поддръжник на технологичните иновации и противник на пречките пред създаването на иновативни компании. Освен това тя обеща и бракът в Естония да не бъде дефиниран само като съюз между мъж и жена. Но на първо време задачата на Калас си оставя справяне с коронавирусната криза. Във външнополитически план Калас тези дни се позиционира като един от пламенните поддръжници на позицията, че Русия трябва да плати висока цена, ако предприеме каквото и да е действие срещу Украйна. Неотдавна над 1700 естонски резервисти бяха извикани на военно учение, включващо и инсталиране на ограда от режеща тел по протежение на 40 километра от границата на Естония с Русия. Калас защити тази стъпка в интервю за Ройтерс, като каза, че Естония не иска да се озове в ситуацията на Литва, а да бъде подготвена, ако по някаква причина срещу нея бъде използвано оръжието на миграцията и миграционен поток бъде насочен през Русия към естонската граница.

През юли Партията на действието и солидарността на прозападната президентка на Молдова Мая Санду спечели предсрочните парламентарни избори, а месец след това страната се сдоби и с оглавявано от прозападна премиерка правителство - това на бившата финансова министърка Наталия Гаврилица, която е приближена на Санду. Така след години на управление на проруския президент Игор Додон, Молдова, която има евроатлантически аспирации, се ориентира към Запада. Но за лош късмет месец след това изтече петгодишен договор за доставка на руски природен газ. И изведнъж Москва започна да изисква от Кишинев да плаща по 790 долара месечно за 1000 кубични метра газ спрямо 148 долара средно през изминалата година. Молдова изпадна в енергийна криза, обяви извънредно положение, потърси алтернативни доставчици, купи за първи път в историята си газ от Полша.

А през това време преговаряше усилено с Москва по ново споразумение за доставки. Накрая то беше сключено, но съгласно новия договор между газовите компании "Газпром" и "Молдовагаз" Молдова трябваше да плаща по 450 долара за 1000 кубични метра газ през ноември, а "Газпром" се сети и за стар дълг в размер на 709 милиона долара. Така се стигна до ново напрежение на газовия фронт, когато "Газпром" отправи ултиматум за плащане до 48 часа на неплатени фактури за октомври и ноември, или врътване на кранчето.

Напрежението поспадна, когато молдовският парламент одобри отпускане на извънредни 74 милиона долара за поисканото плащане от Газпром. Двете страни се договориха и догодина да има независим одит на натрупания досега дълг на Молдовагаз към Газпром, като след това ще бъдат дефинирани начинът и сроковете за погасяването му. Всичко това беше възприето като наказание от страна на Москва заради избора на прозападна президентка и премиерка в Молдова. Москва отрича и твърди, че става дума само за търговски въпрос.

За президентката на Грузия Саломе Зурабишвили тази година проблемите дойдоха от завръщането след дълги години зад граница на бившия президент Михаил Саакашвили. Той твърди, че се е върнал в Грузия, за да гласува на местните избори през октомври, но според Зурабишвили той го е сторил, за да дестабилизира страната. Саакашвили бе веднага задържан и пратен в затвора, тъй като докато отсъстваше, бе осъден задочно заради злоупотреба с власт и прикриване на доказателства. Но с такъв известен затворник, който побърза да обяви гладна стачка зад решетките и който не спря да твърди, че делата срещу него са били политически мотивирани, Грузия попадна в полезрението на международната общност.

Зурабишвили трябваше да обещае, че Саакашвили ще бъде третиран като специален затворник, въпреки че и дума не може да става за помилването му. Друг проблем за грузинската лидерка дойде от неотдавнашното искане на руското външно министерство НАТО да оттегли решение си от 2008 г., отварящо вратата за членство в алианса на Украйна и Грузия. В отговор генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза, че Украйна сама избира по какъв път да поеме, че Русия няма дума по този въпрос и че отношенията на Киев с алианса се дефинират от неговите страни членки и от самата Украйна. Случайно или не в този отговор не беше споменато нищо за Грузия.

В останалата част на света новозеландската премиерка Джасинда Ардърн, преизбрана миналата година, се сблъска с вълна от протести срещу продължителните локдауни, наложени заради коронавирусния вариант Делта и трябваше да промени стратегията си и да заговори вместо за изкореняване на вируса за съжителство с вируса. Появиха се твърдения, че тя планира оттегляне, които тя опроверга. На 9 декември тя доказа усета си за реформи и представи невиждан досега в света план, който ще забрани на следващите поколения новозеландци да пушат.

Съгласно плана, който би трябвало да бъде одобрен догодина и да влезе в сила през 2027 г. , хората, които тогава ще са на 14 години, до края на живота си няма на имат възможност да си купят цигари, защото това ще е забранено в страната. Това означава де факто, че през 2073 г., човек, който тогава ще е на 60 години (и който през 2027 г. е бил на 14 години), няма да може да си купи цигари заради доживотната забрана.

В Тайван президентката Цай Ингвен засили през тази година дипломацията на фона на най-високото от 40 години напрежение с Китай. Тя прие делегации от Европейския парламент, от Франция и Словакия, задълбочи връзките с Литва и прати тайванския външен министър на обиколка в Чехия и Словакия. Китай реагира на всичко това остро, припомни целта си да си върне острова и започна да изпраща все повече военни самолети в тайванската въздушна зона за идентификация. 

В Мианма на 1 февруари военните свалиха с преврат от власт нобеловата лауреатка за мир за 1991 г. Аун Сан Су Чжи. През 2015 г. нейната партия Национална лига за демокрацията спечели изборите и тя влезе в управлението на страната, в която военните обаче държаха също властовите лостове. Доказателство за това беше 2017 г, когато военните започнаха операция срещу мюсюлманското малцинство рохинги, дефинирана от международната общност като геноцид. Близо 750 000 рохинги избягаха в съседен Бангладеш от издевателствата в Мианма.

Но изненадващо Аун Сан Су Чжи не осъди открито действията на военните, което пък потресе международната общност и дори се чуха призиви за отнемане на нобеловата й награда. През 2020 г. партията на Аун Сан Су Чжи спечели отново изборите с голяма преднина и това породи гнева на военните в страната. Така се стигна до преврата, потопил Мианма в хаос и насилие. Аун Сан Су Чжи е държана сега под домашен арест на тайно място. Срещу нея бяха повдигнати множество обвинения - от притежаване на нелицензирано телекомуникационно оборудване, до нарушаване на антиковидните мерки по време на предизборната кампания миналата година, от подстрекаване към нарушаване на обществения ред и бунт чрез разпространяване на фалшиви информации до нарушаване на законите за държавната тайна.

Най-фрапантни бяха обвиненията срещу нея за корупция. Тя беше набедена, че е получила през 2017-2018 г. подкуп от 600 000 долара и 7 златни кюлчета, и че е използвала властовото си положение, за да наеме на по-ниски от пазарните цени имот, в който настанила фондация, кръстена на майка си. Аун Сан Су Чжи отхвърля всички обвинения. По най-тежките обвинения тя може да получи до 15 години затвор. А междувременно избирателната комисия на Мианма започна разследване срещу нея и още 15 политици за изборни измами и в крайна сметка може да се стигне до разпускане на нейната партия. Според военните партията на Аун Сан Су Чжи е отговорна за над 11 000 изборни измами на вота миналата година - нещо, което тя естествено отрича.

В Тунис за първи път жена бе назначена за премиер. Нажла Буден, която е специалист по сеизмично устойчиво инженерство, ще трябва да се справи с трусовете в родината си, предизвикани от решението на президента Каис Сайед да съсредоточи цялата власт в ръцете си, да уволни предишното правителство и да суспендира парламента. Мнозина гледат на Буден като на марионетка на президента, назначена само за да бъдат заглушени обвиненията срещу него в извършване на своеобразен преврат.

Хондурас също в края на ноември избра първата жена за президент в историята си. Левичарката Сиомара Кастро, съпруга на сваления през 2009 г. с преврат президент Мануел Селая, сега ще трябва да убеди сънародниците си, че именно тя, а не мъжът й "командва парада". Тя вече се обяви за узаконяване на терапевтичните аборти и на еднополовите бракове - две деликатни теми в Хондурас, където преобладават католиците и евангелистите. Кастро ще трябва да се справи и с престъпността и бедността, заради които Хондурас е неизменен източник на незаконна миграция към САЩ. Тя обещава и да установи дипломатически връзки с Китай, но това ще постави Хондурас в деликатно положение пред Тайван, защото досега тя беше една от 15-те страни по света, които признаваха суверенитета на острова.  

Източник: БТА