Горещините изгарят пшеницата в Индия, пречат на плановете за износ

Необичайно ранна и рекордноопустошителна гореща вълна намали добивите на пшеница в Индия, повдигайки въпроси как страната ще балансира своите потребности с амбициите да увеличи износа и да компенсира недостига на пшеница, породен от войната между Русия и Украйна, съобщава Асошиейтед прес.

Огромни сметища в индийската столица Ню Делхи се запалиха през последните седмици. Училища в западния щат Одиша са затворени за седмица. Във вторник в Раджгарх, град в Централна Индия, дневните температури достигнаха до 46,5 °C.

Тазгодишният март се оказва най-горещият, откакто започват да се следят температурите през 1901 г., а жегата пречи на реколтата. Пшеницата е много чувствителна към топлината, особено през последния етап на зреене. Фермерите в страната засяват полетата, така че именно етапът на узряване да съвпадне с обикновено по-хладната индийска пролет.

Изменението на климата направи горещата вълна в Индия още по-силна, каза Фридерике Ото, климатолог от Imperial College London. Тя заяви, че преди човешката дейност да доведе до повишаването на температурите, подобни горещи вълни биха били възможни около веднъж на век.

„Но сега това е много по-срещано явление – можем да очакваме такива високи температури веднъж на всеки 4 години“, казва Ото.

Според доклад на медицинското списание The Lancet от 2021 г. уязвимостта на Индия към екстремни горещини се е увеличила с 15 %. Страната е сред първите 5 в света, където най-уязвимите хора, като старите и бедните, са изложени на топлина в най-голяма степен. Заедно с Бразилия държат антирекорда за смъртност, причинена от високите температури, се казва в доклада.

Въпреки че е вторият по големина производител на пшеница в света, Индия изнася малка част от продукцията си. Все пак тя се опита да се възползва от глобалното прекъсване на доставките на пшеница заради войната между Русия и Украйна и да намери нови пазари за своята реколта в Европа, Африка и Азия.

Това изглежда несигурно предвид сложния баланс, който правителството трябва да установи между търсенето и предлагането. Преди пандемията Индия имаше огромни запаси, които далеч надвишаваха вътрешните ѝ нужди – буфер срещу риска от глад. Тези запаси обаче са намелени във връзка с разпределението на безплатно зърно към уязвимите групи по време на пандемия като мигрантите например. Програмата беше удължена до септември, но е неясно дали ще продължи след това.

Освен Индия други страни също страдат от ниски реколти, като това възпрепятства възможността да компенсират потенциалния недостиг на доставки от Русия и Украйна, които са на първо и пето място по износ на пшеница в света.

Министърът на земеделието на Китай Танг Рендзян каза миналия месец, че зимният добив от пшеница навярно ще бъде нисък поради наводнения и забавяне на засаждането.