Иван Кръстев: Пандемията не е класическа криза, тя само подсили вече съществуващи проблеми

Пандемията с COVID-19 не е класическа криза. Тя представлява един вид „усилвател“ на вече съществуващи проблеми, но не е причината за тях. Това заяви  световноизвестният български политолог Иван Кръстев по време на Делфийски икономически форум в Гърция, известен още като Балканският Давос.

„Това е може би най-големият социален експеримент, през които ще преминем в живота си. COVID-19 беше истински глобален шок, като за няколко седмици почти 2 млрд. души започнаха да работят от вкъщи. Това обаче не е класическа криза, свързана с конкретен проблем, а такава, която подсилва вече съществуващи тенденции. Ескалацията на конфронтацията между САЩ и Китай например не е резултат от пандемията, тя просто ускори процеса. Дори тенденцията за деглобализация и промените във глобалните вериги за доставки съществуваха още преди пандемията.“, коментира Кръстев.

Според него връщането на бизнеса към „нормалното“ ще бъде много трудно.

„Идеята, че кризата ще свърши, когато бъде открита ваксина, не представя пълната картина. Според проучване на PewResearch само 49% от американците биха си сложили ваксина срещу COVID-19, след като тя бъде създадена. Обществата са толкова разединени по толкова много въпроси, че дори когато имате ваксина, половината население не иска да я използва. Работата е там, че COVID-19 не само промени много неща, но и ни позволи да видим много промени, които вече са се случили, но ние сме игнорирали.“, добави той

По думите му след последните два-три месеца надеждите за поддържане на ефективна многостранна световна система са се понижили.

„Представете си, че преди 6 години бяха задали въпроса какъв тип криза може да спаси глобализацията и да убеди големите и малките сили, че живеем в свят, в които сме толкова зависими едни от други, че се нуждаем от глобални правила, от световна корпорация. Очевидно, войната не е такъв тип криза, тъй като при нея държави са изправени срещу други държави. Кризата с климата също не е такава, тъй като при нея съществуват различни нива на спешност в на различните места. По тази причина настоящата пандемия е може би най-добрият начин да убедим хората и страните да предприемат обща глобална реакция.“, коментира още Кръстев.

Според него един от най-лошите резултати от кризата е факта, че през първите месеци от кризата се наблюдаваше ръст на националистичните настроения и нямаше опити за поемане на лидерска позиция в глобален план от големите страни, като по думите му и Китай и САЩ са се провалили в този тест.

„Това е първата криза, в която САЩ не поеха обичайната си роля на глобален лидер, а Китай се интересуваше повече от това да използва кризата, за да подпомага интересите си или да прикрива някои от провалите си в началото на кризата. Смятам, че Европейският съюз даде най-доброто от себе си и че европейската инициатива за създаване на ваксина е нещо, което трябва да бъде празнувано. Въпросът обаче е може ли да има ефективна многостранна система, когато двете най-големи световни сили не проявяват интерес към нея“, заяви Кръстев.

По думите му пандемията е показала, че най-големият проблем пред борбата с климатичните промени е неспособността на страните да се обединят и да предприемат общи мерки.

 „Дори и Европа да се декарбонизира драстично, проблемът с климата няма да бъде решен. За целта трябват САЩ, Китай и Индия. От тази гледна точка може само да се надяваме, че настоящата не добре функционираща световна система може да бъде взета за пример за ограниченията на този тип национализъм. Тези ограничения ясно бяха демонстрирани дори на европейско ниво. През първите две седмици от кризата всички се прибраха вкъщи. С развитието на кризата обаче станаха все по-ясно различими лимитите на икономическия национализъм. Тогава стана ясно колко зависими са германската и австрийката икономика от работна ръка от Изток“, заяви политологът.

По думите му обаче този тип национализъм е много по-различен от онзи, който бе наблюдаван по време на бежанската криза. При кризата с бежанците ставаше въпрос за етнически национализъм, докато в момента всичко опира до местожителството.

„Българите не гледаха с добро око на сънародниците си, които се връщаха от чужбина, тъй като се страхуваха, че те могат да внесат инфекцията в страната. Същевременно с това страните положиха по-големи усилия за интегрирането на чужденците, тъй като социалното дистанциране работи само когато всички го спазват. Португалия например обяви в първия ден от карантината, че ще третира всички мигранти като жители на страната.“, каза още Кръстев.

По думите му за разлика от световната финансова криза, когато много хора критикуваха Гърция и Италия за техните икономически политики, днес най-тежко засегнатите държави не могат да бъдат обвинявани за това, което им се случи.

„Макар че в здравната сфера на кризата ЕС играе по-скоро незначителна роля, тъй като за тези въпроси отговарят националните правителства, наблюдаваме ръст на подкрепата за европейско сътрудничество, но не и за по-дълбока европейска интеграция. Обществата са готови да подкрепят правителствата си, ако те решат да увеличат пълномощията на Брюксел, но не защото вярват във федерална Европа, а защото смятат, че това е единствения начин да страните им да придобият по-голямо значение в световен мащаб. Това означава, че за първи път конфликтът не е между националистите и проевропейците. Парадоксално, много националисти започват да осъзнават, че единственият начин европейците да имат водеща роля в един свят, доминиран от САЩ и Китай, е чрез подсилването на Европейския съюз.“, заяви още той.