Въпросите, които трябва да избягвате по време на брейнсторминг

Сесиите за т.нар. брейнстроминг (мозъчна атака) могат да бъдат чудесен начин за генериране на нови идеи. Вашият успех обаче зависи от насоките и сигналите, които давате на екипа си. Добре изпитаните въпроси са познати на всички, но те могат да се превърнат в пречка пред креативността.

„Хората са подложени на толкова голям натиск с неща като крайни срокове и тримесечни отчети за продажбите“, казва Крис Кочек, автор на „Any Insights Yet? Connect the Dots. Create New Categories. Transform Your Business“. „Смятаме, че сериозните решения изискват сериозни въпроси. Това води до голямо ограничаване на идеите и стеснява полето за изследване на идеи“, добавя той.

Вместо това Кочек съветва да шокирате мозъка си с нещо ново, така че ви и вашите колеги да бъдете предизвикани да мислите по различен начин. За да стигнете до наистина нови идеи, Кочек препоръчва да пропуснете тези пет скучни въпроса:

Кои са нашите клиенти?

Въпреки че това е напълно приемлив начален въпрос, той е нещо, което сме чували преди, казва Кочек. Вместо това той препоръчва да попитате: „Как бихме разрешили този проблем, ако нашата целева аудитория бяха петгодишни деца? Седемгодишни деца? Хора, които са слепи?“.

 „Със сигурност можете да зададете въпроса „Кои са нашите клиенти?“, но опитайте да намерите различни видове клиенти и след това проучете как би изглеждало решението въз основа на промяната на аудиторията. Така вие наистина се опитвате да видите света през различни очи, а това води до различни идеи“, обяснява той.

С какво се харесваме на нашите клиенти?

Този въпрос опира това какво работи добре, но проблемът е, че в него няма напрежение, казва Кочек

„Хората имат склонност да лъжат. Това е малко като да попитате „Какво харесвате в мен? Отговорът е: „Ти си добър“, обяснява той.

Вместо това Кочек препоръчва да преобърнете въпроса с главата надолу и да попитате: „С какво не се харесваме на нашите клиенти?“ или „Какво мразят в тази категория?“.  Потърсете критична обратна връзка.

„Вземете за пример подхода със „злите туитове“ на Джими Кимел. Може да е малко натъртване на егото, но това е целта – да накараме всички да се чувстват неудобно. Тогава попитайте: „Какво ще направим по въпроса?“, казва той.

Какъв е проблемът, който опитваме да разрешим?

Това е класически въпрос, но проблемът е, че е твърде директен, обяснява Кочек. „Това е добър начален, но не ви отвежда на вълнуващи места. Тъй като се опитваме да стигнем до нови и необичайни места, трябва някак да се измъкнем от коловозите и обичайното мислене, с което сме свикнали“, казва той.

Вместо този въпрос, Кочек предлага да попитате: „Кои са най-лошите или най-странните начини за решаване на проблема, който се опитваме да решим?“

„Това ще ви отведе до някои интересни места. Тогава започнете постепенно да се връщате назад към по-управляеми или ефективни решения“, категоричен е той.

Какво правят нашите конкуренти?

Когато работите в една и съща сфера, можете да копирате всички останали, което е много съблазнително и изкусително. Целта, казва Кочек, е да се излезе от играта на копиране. Вместо това попитайте: „Какво правят фирмите в съседни или напълно различни категории, за да решат подобен проблем?“

„Така Starbucks стигнаха до идеята си за щастлив час. Никой не е чувал кафене да има щастлив час. Това е нещо, което идва от баровете и кръчмите. Но Starbucks си помислиха: „Защо да не можем да имаме щастлив час?“, обяснява той.

Какво е работило в миналото?

Въпреки че това може да бъде добър рамкиращ въпрос, Кочек казва, че тук фокусът назад във времето е твърде голям. „Иновациите са свързани с гледане напред“, казва той.

Вместо това задавайте въпроси като: „Ами ако светът беше такъв?“, „Ами ако третирахме учените като рок звезди? I „Ами ако хората имаха по шест пръста на всяка ръка?“

„Изглеждат като глупави въпроси, но ако ги използвате правилно, това са въпроси, които водят до големи иновации“, казва Кочек.

Pixar е пример за компания, която задава иновативни въпроси, казва той. Например, въпросът в центъра на „Играта на играчките“ е: „Ами ако играчките бяха живи?“.  Във „Феноменалните“ въпросът е: „Ами ако обикновените хора бяха супергерои?“. В „Отвътре навън“ въпросът е: „Ами ако нашите емоции бяха малки хора в главите ни?“.

„Pixar е чудесно място за начало, защото те се занимават с разказване на истории и създаване на конфликти, за да придвижат тези истории напред. При тях историята започва с най-странните въпроси и след това те градят оттам“, добавя той.

С други думи, няма универсален набор от въпроси за всяка мозъчна атака – трябва да знаете целите си и да се адаптирате към тях.

„Питайте повече за иновациите, прозренията и творческите идеи, отколкото за намирането на отговори на скучни въпроси. Брейнстормингът много прилича на импровизация. Това е преди всичко процес на активно слушане, защото се опитвате да изградите нов свят заедно“, категоричен е Кочек.

…………………..

Стефани Воза за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев