Могат ли свръхбогатите да помогнат за спасяването на демокрацията

Няма как да сте пропуснали новината, че Илон Мъск с богатство от 200 млрд. долара наскоро задмина Джеф Безос (чието благосъстояние се оценява на 182 млрд. долара) като най-богатия човек на планетата. Тук обаче това е само фона на основния въпрос, който трябва да си задаваме – колко точно богатство и влияние успяха технологичните компании и техните лидери да концентрират в рамките на последната една година. Това пишат в в свой анализ главният редактор на Yahoo Finance Анди Съуър и Макс Зан. Става въпрос за новите ограничения на свободата на изразяване, политическата поляризация в САЩ и бъдещето на идеята за демокрацията, уточняват те.

Според технологичния инвеститор Роджър Макнами, автор на Zucked, книга, отправяща критики към Facebook, основният въпрос е „Искаме ли да живеем в държава, която не е демократична? Защото има много начини да съществуват и да се развиват успешни технологични компании, които да не вредят на обществото“.

Но да се върнем на свръхбогатите – 8 от 11-те най-заможни люде на планетата са собственици на американски технологични компании. Познатите ни Мъск, Безос, Марк Зукърбърг, Бил Гейтс, Лари Пейдж, Сергей Брин, Лари Елисон и Стийв Болмър. Всички те притежават 924 млрд. долара.

„Това е невиждана концентрация на богатство и власт. Може би преди стотици години е имало нещо сходно, когато един човек е контролирал достъп до ресурси като въглища, стомана, петрол и дървесина, както и пари. Ето че толкова години по-късно отново сме в ситуация, където съществуват богатства, които имат потенциала да изкривяват демокрацията“, коментира Чък Колинс, съавтор с Бил Гейтс на книгата „Богатство и нашето общество“ (Wealth and Our Commonwealth).

В същото време над 9% от населението на САЩ живее в бедност. Само да онагледим – онези 924 млрд. долара ще са достатъчни, за да се даде на всеки от бедните по 1000 долара годишно за период от 30 години.

Някои от богатите – като Гейтс – вече не са в активния бизнес. Елисон е директор на Oracle, която със сигурност е влиятелна компания, но далеч не колкото Google и Facebook. А дори в списъка не влизат Тим Кук от Apple и Сундар Пичай от Alphabet, компанията-майка на Google.

В списъка със свръхбогатите влизат още Майкъл Дел, Лорийн Пауър Джобс, Ерик Шмит, Джак Дорси, Ивън Шпигел, Марк Бениоф, Питър Тил, Рийд Хастингс и други.

Нагоре в списъка е още така и Макензи Скот, на 23-та позиция по богатство с 56 млрд. долара, бившата съпруга на Джеф Безос – ако все още бяха заедно щяха да имат около 250 млрд. долара и да са все още преди Мъск.

Богатствата на тези хора растат много по-бързо, отколкото състоянието на всички нас, подчертават Анди Съуър и Макс Зан. Този ръст идва основно от повишаването на цената на акциите, които притежават – всеки в своята съответна компания – Tesla, Apple, Amazon, Oracle, Dell, Facebook, Netflix и т.н. Пазарът наля огромни средства в тези книжа и наду цените им – защо? Защото тези компании са огромни машини за правене на пари и най-вероятно ще продължат да бъдат такива. С други думи пазарът избра тези хора да бъдат най-влиятелните и най-богатите на света.

Всички в САЩ са единодушни, че големите технологични компании са прекалено силни, но всеки вижда различен проблем в този факт. Републиканците твърдят, че технологичните компании ги цензурират. Демократите пък твърдят, че интернет гигантите са заплаха за националната сигурност, защото позволяват на чужди страни да манипулират изборите и на терористи да се организират. Единствено Tesla не попада в този списък – нито цензурира, нито манипулира. Повечето хора доскоро вярваха, че тя скоро ще фалира. И все пак представете си влиянието, което компанията има върху транспортния сектор. Дори и когато акцията на General Motors достигна най-високата си стойност миналата седмица, пазарната й капитализация представляваше една десета от тази на Tesla. А и да не забравяме, че Мъск развива успешно и други проекти – SpaceX, SolarCity, Hyperloop, Starlink – и тепърва влиянието му ще расте.

Това, което пропускаме да отбележим е персоналната власт и отговорност, която технологичните компании дават на своите лидери, казват авторите на статията

„Според мен трябва да започнем с разбиването на тези компании. Иначе винаги ще бъдем изправени пред положение да се молим на едни и същи фирми. Вместо това по-голямата конкуренция е за предпочитане“, коментира Скот Галоуей, професор по маркетинг в бизнес училището на Университета в Ню Йорк.

Това вече се е случвало в САЩ. Едната от причините е по инициатива на мениджмънта – с цел да се увеличи стойността за акционерите. Най-голямата медийна компания AOL Time Warner например премина през няколко сделки на придобиване от Warner Music, Time Life Books, TimeWarner Cable, AOL, Time Inc и най-накрая на телекома AT&T. В тази категория влизат също GE, ITT, Gulf and Western. Другата група компании бяха разбивани от правителството – например AT&T през 1984 г. и Standard Oil през 1911 г.

Но големите технологични компании са изградени, за да бъдат доминантни на пазара. В какъв бизнес биха навлезли Amazon, Google или Tesla? Отговорът е във всеки един, който може да се съчетае с това, което вече правят.

Какво обаче ще  се случи, ако тези компании станат прекалено успешни?

На първо място част 230 от Закона за комуникациите от 1996 г., която позволява на технологичните компании да бягат от отговорност за това, което се  появява на техните платформи, трябва да бъде отменена. Когато е въведено това законодателство то е имало за цел да предпази стартиращите компании, а ситуацията вече е друга. Този проблем важи предимно за Facebook и YouTube на Google, но не и за Amazon и Apple.

Остава големият проблем с размера и силата. Идеята правителството да разбие технологичните гиганти се обсъжда от години. Например Instagram да бъде отделен от Facebook, а защо не и даже Messenger. Amazon ще трябва да се раздели с компанията за облачна услуга AWS, a Google – с YouTube. А компаниите на Мъск – всички да бъдат отделни публични дружества. Apple трябва да се раздели с App Store и своя бизнес за музика, а Microsoft – да продаде Xbox, Skype, Azure и LinkedIn, нищо, че го купиха съвсем наскоро.

Да, може и да е трудно, но всичко това може да бъде изпълнено. Това вече се случи, когато продуцентските компании за филми бяха отделени от разпространителите с кино салоните през 1948 г. И се представиха много добре след това.

Акционерите ще са много доволни на това разделение. Ще има и нови работни места. И ще се сложи край на епидемията на свърхбизнесите.

И накрая – не предлагаме правителството да го направи. Предлагаме технологичните компании да го направят сами. Как така ли?  Тези хора не са традиционни бизнесмени, а подобни решения ще доведат до нов прогрес за Силициевата долина, за САЩ и за целия свят. Това ще бъде проактивен, креативен процес, различаващ се напълно от сегашните защитни реакции на технологичните гиганти. Но най-важното – всичко това ще заздрави и защити нашата демокрация.

Ако технологичните свръхкомпании не направят това, то те ще залинеят и ще изчезнат.

Сянката на Байдън-Харис вече води до повече промени във Facebook за последните 10 дни, отколкото през последните 10 години.

„Трябва да вземем решение – може да имаме демокрация или концентрирано богатство, но не и двете“, каза председателят на върховния съд Луис Брандейс. Въпросът е дали милиардерите ще разберат, че са вече част от проблема и дали могат да преглътнат егото си, за да направят нещо такова.

Превод и редакция: Николай Нейчев