"Парадайз пейпърс" - какво означава това за обикновения човек

Богатите придвижват парите си из света, избягвайки данъци и криейки връзките си с правни фирми, които изготвят за тях ловки финансови сделки. Това разкри новото разследване "Парадайз пейпърс"на Международния консорциум за журналистически разследвания (ICIJ), който пусна преди време "Панамските документи".

"Парадайз пейпърс" - разкрития за милиарди на политици в офшорки

"Парадайз пейпърс" се появява след 18-месечна работа на 381 журналисти от 96 медии, след които "Зюддойче цайтунг", "Гардиън", "Ню Йорк таймс", Би Би Си. 

Разкритията посочват как богати и известни лица по света управляват парите си, без да пропускат никой, включително британската кралица Елизабет II, и близките до президента на САЩ Доналд Тръмп. Анализът се базира на над 113,4 млн. файла. Какво означава той за обикновения човек по света?

Списание Quartz предлага отговор онлайн. 

Панамските документи" свидетелстват за нарастващото неравенство между хората, посочват те. 

За обикновения човек ефектите от "Парадайз пейпърс" върху реалния му живот са трудни за долавяне, затова е нормално той да се запита как това го засяга, коментират авторите.

В дългосрочен план разкритията може да означават, че правителствата ще могат да събират повече данъци от богатите, отколкото по-рано, защото много от огласените документи показват хитрите трикове, чрез които милионерите са управлявали парите си, за да не плащат данъци. 

Но това не е основната причина, поради която обикновеният човек трябва да го е грижа за тези пробиви. 

За истинската причина да наблюдаваме и да се вълнуваме какво ще се случи после в световната офшорна империя, може да се обърнем към Джон Доу. Това е псевдоним на човека, който нарушава мълчанието и казва, че е пуснал секретната информация. По думите му, направил го е, защото е бил загрижен за "неравенството на доходите" и "е разбрал достатъчно за тяхното съдържание, за да осъзнае мащаба на несправедливостта, която документите описват". 

Това, което Доу описва, е наричано от експерти разликата между "буквата на закона" и "духът на закона". Според буквата на закона голяма част от дейността на офшорните правни фирми е легална. Но така ли е в духа на закона? Правово ли е това, с което тези фирми се занимават? Справедливо ли е? 

Според Доу, позволяването на богатите да избягват данъци е против духа на закона.

Как започва всичко?

Тези "райски убежища" за парите и пътищата, които водят до убежищата, са създадени поради исторически причини. През 70-те години офшорните маршрути са били използвани за укриване на личните пари от корумпирани правителства или за помагане на банки да придвижват пари, за да управляват колебанията във валутните равнища. Но благодарение на високоплатени умни адвокати, офшорните маршрути сега се използват за злоупотреби и укриване на данъци.

Доу вярва, че богатите, които могат да си позволят да защитават себе си, използвайки тези пътища, извършват "нередности". 

Ето защо нас обикновените граждани трябва да ни е грижа за офшорната империя. Ако става въпрос за право, решението как да се справим със засегнатите би било по-лесно. Може би бихме могли да ги изправим пред международен форум, който държи отговорни престъпниците, например. Но, вместо това, по-големият въпрос е за честността. И решението му е много по-сложно. 

На политическо ниво организации като ОИСР от известно време работят за повишаване на прозрачността и размяната на информация между държавите. Ако, или когато това бъде широко прието, то може да помогне да се справим с един от най-големите проблеми на офшорния свят - анонимността.

Един начин богатите да използват офшорните маршрути е да крият връзките си с хитрите инвестиции. "Парадайз пейпърс" разкрива как руското правителство си е подсигурило инвестиции във Facebook и Twitter, например - чрез милиардера Юри Милнер. От друга страна спектърът, разкрит от "Панама пейпърс", показва как офшорните правни фирми са могли да използват кухи компании, за да финансират тероризъм. 

Но за да бъдат адаптирани прогресивните политики, гражданите ще трябва да подсигурят свои представители да действат и те трябва да обмислят въпроса, когато избират своите следващи официални представители, или политиците. 

Политическият натиск може да създаде реакция към разкритията. Пример е Швейцария, която прие политики за спонтанна обмяна на информация по-рано тази година. 

Въпреки някои от тези инициативи, като практиките, прилагани от ОИСР, започнати след 2000 г., едва след удара на рецесията през 2008 г. инициативите се сдобиха с пълна сила. Започна се с движението "Окупирай Уолстрийт" в САЩ. Правителствата бяха принудени да преосмислят къде корпоративната злоупотреба се развива и как тя уврежда тяхната способност за действие. Това им наложи да си проправят път за работа по реформирането на офшорните империи. 

Чувството за несправедливост (ние си плащаме данъците, други, богати - не) може да е субективно, но товарът да се реши какво е справедливо и какво не тежи на всички ни. 

Ние сме решаващите. Както "Панама- ", така и "Парадайз пейпърс" са инжекции с добър тайминг. Те носят мотивация за нас, обикновените граждани, да решим какво мислим, че е правилно. И щом го направим, ние трябва да действаме.

Без политически натиск, "Парадайз пейпърс" ще бъде само едно чудо за три дни, обобщава Quartz.