"Росийская газета": САЩ са превърнали Близкия изток в полигон за своята геополитика под лозунга за борба с тероризма

Излизането на САЩ от редица договори за ограничаване на въоръженията понижава прага за използване на ядрени оръжия и увеличава в пъти рисковете за човечеството. Това пише в "Росийская газета" секретарят на руския Съвет за сигурност Николай Патрушев.

Потенциалът за конфликти в света съществено е нараснал, алармира той. Лансираната от САЩ доктрина за "ред, базиран на правила", провъзгласява Вашингтон за върховен арбитър в световните работи, а военните интервенции и санкциите срещу неудобни държави - за прерогатив на Белия дом, твърди руският държавник.

Според него Вашингтон все по-често се опитва да получи предимства на световните пазари чрез санкции и търговски войни, което пряко заплашва благополучието на Русия.

САЩ са превърнали Близкия изток в полигон за своята геополитика и под лозунга за борба с тероризма увеличават военното си присъствие в различни региони. Западът използва информационните технологии за военнополитически цели, за да подронва суверенитета на отделни страни, пише Патрушев в московския официоз, цитиран от ТАСС. "Особена загриженост" предизвиква според него дейността на Пентагона, откриващ "по цял свят и най-вече в страни от ОНД лаборатории, където (. . .) може да се създават биологични оръжия".

Руският външен министър Сергей Лавров обсъди вчера с арменски държавници в Ереван проблеми на биологичната сигурност. Предвидено бе по време на визитата да се подпише меморандум, гарантиращ на руски специалисти, включително военни, достъп до арменските биолаборатории, създадени със средства на Пентагона. В крайна сметка обаче такава церемония не се състоя, информира "Комерсант".

По данни на вестника обаче "този принципно важен за Москва документ" може да бъде подписан до края на годината.

Лавров заяви, че Русия "дълги години" се опитва да формира механизъм за проверки в рамките на конвенцията за забрана на биологични и токсични оръжия, "но американските колеги предпочитат да избягват такава договореност и насочват нещата натам, че на двустранна основа да създават по цял свят лаборатории кажи-речи за себе си". По думите му Москва има интерес от "пълна и двустранна прозрачност" в тази сфера с Армения и другите си партньори. Арменският му колега можеше само да потвърди, че става дума за "биологичната сигурност на Армения" и за "сигурността в по-широк контекст", добавя "Комерсант".

Москва винаги е готова да подпомогне близкоизточните страни в създаването на зона, свободна от оръжия за масово унищожение, ако получи такава молба. Това заявява пред "Известия" Михаил Улянов, постоянен представител на Русия към международните организации във Виена.

Идната седмица Улянов ще води руската делегация на конференция в Ню Йорк, чиято задача е да разработи проект за споразумение по създаването на такава зона в Близкия изток.

Важното е проектът да бъде подписан и ратифициран от всички страни в региона. Това неизбежно ще породи проблеми, изтъква руският дипломат.

Тази година Израел и САЩ няма да участват в дискусиите, което прави задачата на форума извънредно трудна. Особено предвид общата ситуация и факта, че с израелците могат да преговарят всъщност само египтяните и йорданците, които имат дипломатически отношения с Израел. Останалите арабски държави просто няма как да водят пълноценен диалог с тази страна, освен под егидата на ООН, а израелците искат диалог извън рамките на тази организация. Затова дори тук, по един частен въпрос, има диаметрално противоположни гледища и броят на противоречията от този род е огромен, обяснява Улянов.

Проблеми на сигурността в други региони разглежда в няколко материала "Независимая газета".

Украинският президент Володимир Зеленски първоначално може би се е надявал да се разбере с Кремъл за уреждане на конфликта в сепаратистки Донбас. В последно време обаче екипът му говори за "план Б", тъй като "Русия не се стреми към скорошна среща в "нормандски формат", цитира вестникът киевския аналитик Мария Золкина, говорила пред в. "Донецкие новости".

Малко неща се знаят за този резервен вариант на Киев. По-рано се говореше за международна миротворческа мисия, но самият Зеленски изрази съмнение в реалистичността на подобен план, щом Русия има право на вето в Съвета за сигурност на ООН, напомня "Известия".

Бившият украински външен министър Володимир Огризко предлага Киев да постави условие, че ако до 1 декември няма среща по въпроса в "нормандски формат" (Русия, Украйна, Германия и Франция), Украйна "ще върне всичко обратно" - няма да раздалечава войските в зоната на конфликта и да прилага т. нар. формула на Щайнмайер за уреждане на конфликта.

"Руската окупационна армия трябва да напусне украинската територия, а бандитските формирования да се самоликвидират. Тоест трябва да се изпълни всичко необходимо, за да се възцари мир на украинската земя. Което вече зависи от това как ще се държи Русия", заявява Огризко пред "Новое время".

Пентагонът разчита на пари от Южна Корея - Вашингтон иска Сеул петорно да увеличи средствата за издръжка на американския контингент в азиатската страна, пише "Независимая газета" в друга статия.

Предстоящата в близките дни визита на американския министър на отбраната Марк Еспър в Сеул обещава труден диалог по ключови проблеми на сигурността в Далечния изток. Сред тях е и въпросът за финансиране на американските военни в Южна Корея - 28 500 души. В разрез с политиката на Белия дом е и засилващата се конфронтация на Сеул с Токио, която поставя под удар двустранното споразумение за размяна на разузнавателни данни.

Друга тема ще бъдат предстоящите съвместни маневри на САЩ и Южна Корея през декември, около които в Сеул изглежда се разразяват задкулисни борби, добавя вестникът. Според негов източник южнокорейският президент е бил готов да се откаже от военното учение, за да подкрепи дипломатическите преговори за денуклеаризация със Северна Корея, но министерството на отбраната в Сеул и Пентагонът са настояли маневрите да се състоят. Очаква се впрочем те да бъдат доста по-скромни в сравнение с 2017 г., когато в тях участваха 230 самолета, допълва той.

Главнокомандващите военноморските сили на Германия, Франция, Великобритания, Белгия и Холандия подписаха пакт, който фактически "реанимира" т. нар. Комитет на студената война, защитавал морската линия между Северно море и Атлантическия океан, пише електронният в. "Утро".

Основна функция на комитета навремето бе да брани Запада от нахлуване на съветския флот. Сега НАТО демонстрира, че "онези времена" са се завърнали, продължава "Утро", цитиран в "Независимая газета".

Според откъси от документа, поместени в "Дифенс нюз", държавите от алианса ще съгласуват занапред плановете за покупки, например на кораби, и постоянно ще разменят опит, за да може при евентуален конфликт да действат като едно цяло. Пактът нарича Ламанша врата към Централна Европа и към Балтийско море, също и нишка, свързваща Великобритания със страните от Европа.

Руският Северен флот може да излезе в Атлантика и без да минава през Ламанша. Впрочем тази "врата към Централна Европа" не бива да тревожи твърде много Русия. Друг въпрос е, че протокът все пак е "врата към Балтийско море" за корабите на НАТО. И тук разположението на силите не е в полза на Русия, фактически обкръжена в Балтийския регион от държави-членки на НАТО, чиито военноморски сили, взети заедно, са повече от мощни, коментира "Независимая газета".

По материали на БТА