Критична точка

Беше краят на един дълъг ден, пълен с малки, глупави неща, които в нормално време щяха да са като песъчинки, отронващи се сами от обувките. Но в този ден, още един от дългата поредица дни на пандемия, обичайните дреболии (кучето иска постоянно да му обръщаш внимание, работата не познава карантина, детето на съседа отново крещи на улицата) се превърнаха в тежки улични павета. Събрах всички възможни ресурси от сили и нерви да се дистанцирам от напрежението и се подготвих да проведа уебинар за няколкостотин непознати.

После излязох и тогава, на улицата изведнъж ме връхлетя - "Не издържам!" - изкрещях точно по средата на пътя, настъпила внезапно смачкана кутийка с разляла се бира.
Понякога е невъзможно да се справиш с малките камъчета. "Ние приемаме твърде много неща присърце, а начините да се избавим от тези товари са толкова малко", казва Сет Джилихан, професор по психология в Университета в Пенсилвания. "Много от нас поемат повече, отколкото могат да понесат, повече, отколкото нервната им система може да усвои."
Вашата нервна система е претоварена, така че не е изненадващо, че вече не разбирате какво чувствате. Това се нарича "емпирична слепота", казва Лиза Фелдман Барет, професор по психология в Североизточния университет. Мозъкът получава сигнали за това, което тялото прави. Ако пулсът на човек се ускорява, мозъкът анализира информация дали човекът бяга от лъв или просто се изкачва по стълби. Въз основа на това мозъкът реагира - често под формата на емоции. Обикновено разчитаме на спомените си, казвайки си, че това всъщност е само стълба. Но, ето ви голямо препятствие. Повечето от нас никога не са преживявали пандемия. Мозъкът ни няма такива спомени. Оттук - и писъкът ми насред улицата заради смачкана кутия бира. Но не е нужно да търпите негативите на това ужасно състояние. Можете да се измъкнете от него. И, ето как става това.

Дишайте
Колкото и банално да звучи, моментна пауза да си поемете дъх може да ви извади от това настроение. Когато усетите, че състоянието ви се влошава, спрете и направете две дълбоки вдишвания и издишвания, съветва здравната консултантка Александра Ел. Тя самата разчита и често прилага тази техника, защото й помага да „остана в момента и да осъзная всичко, което е пред мен, зад мен и какво ще се случи след това“.

Лиза Барет пък използва в такива моменти „по-будистки подход“ и си мисли: „Е, усещам нещо, просто седя с него и го оставям да ме покрие“.
Нямате нужда от специално място, за да дишате. „Не всички сме от типа хора, които седят на възглавница и медитират“, казва Александра Ел. Може да се направи, където и да се намирате. Просто поемете въздух, вдишайте и издишайте дълбоко два път и помислете какво се случва и как се чувствате.

Извинете се

Ако експлозията ви засегнe друг човек, просто се извинете. А след това се опитайте да му разкажете какво се е случило, не за да се оправдаете, а за да го обясните“, казва семейният терапевт Филип Леви. След това обсъдете какви изводи сте си направили от тази ситуация и какво може да се направи по различен начин в бъдеще, допълва той. Поговорете за вашите потребности, особено този, който е отнесъл бурята на гнева ви е направил нещо добронамерено (например прекъснал е работата ви, за да ви каже, че куриерът е доставил поръчка). „Важно е да се опитате да слушате, а не да разбирате дали сте прави или не, да демонстрирате, че чувате другия човек и не сте безразлични към това как се чувства“, казва Леви.  И още, може да се посмеете над всичко това. Аз например, описах глупостите си в Twitter, с което разсмях много хора, и така, в крайна сметка се почувствах по-добре.

Решете задача

Понякога е достатъчно просто  да се разсеете. Сложен пъзел или игра може да бъде перфектният антидот, казва Барет. А когато завършите "задачата"/финиширате играта, чувството на удовлетворение допълнително ще повиши настроението ви.

Влезте в комуникация

„Хората трябва да са с други хора, ние сме социални същества“, казва антропологът проф. Катрина Джонстън-Цимерман от университета Дрексел. Тя изучава поведението на обществени места и казва, че дори микро взаимодействията - например гледането на двама непознати, или пък да наблюдаваш как котка гони врабче на улицата - обогатяват живота ни. Асоциализирането, загубата на контакти покрай карантината са един от нежеланите странични ефекти на ограниченията, които преживяхме и продължаваме да преживяваме. Обадете се на приятел, проверете видео чат или просто махнете с ръка на човек от съседна къща.

Отдушниците, които не ви помагат

Общоприетите отдушници като яростни крошета по боксова круша или гневен крясък не помагат. Те са израз на прилив на гняв, а той може само да влоши състоянието ви, казва Ленис Етерлинг, професор по психология в университета Джеймс Медисън. „Първичнотоо изразяването на отрицателни емоции с крясъци няма ползи за здравето“, казва той.

Открийте за какво сте благодарни

Сега в света има много лоши неща, но ако намерите нещо, за което можете да бъдете благодарни, това ще ви помогне да се овладеете и бързо да се върнете в нормално състояние.
Изразяването на благодарност към хора, или пък по каквито и да е други поводи, „ви помага да се чувствате по-свързани и вдъхновени да помагате на другите“, казва Соня Любомирски, професор в Калифорнийския университет. Освен това помага да излезете от порочния кръг, защото отклонява вниманието ви от вас и състоянието ви и го насочва към някого или нещо друго“, казва тя. Можете да сте благодарни и за най-малката дреболия - например, че сте открили в най-близкия магазин любимото си кафе, от което след малко ще си направите вкъщи или пък просто за това, че сте в безопасност у дома.

Джен Милър за New York Times