Тайната на Юлий Цезар: Кои са супертаскърите и можете ли да сте като тях?

Психолози са идентифицирали специален тип хора, които са в състояние да изпълняват няколко задачи едновременно с максимално висока кондиция и без да страда производителността им при нито една от тях. Клаудия Хамънд от BBC обяснява подробностите от проучването

Аз съм човек, който постоянно има отворени поне 10 прозореца на компютъра, в същото време говоря с някого, слушам радио и изпращам текстове. Твърдя, че мога да се концентрирам перфектно върху всички тези неща, но като гледам фактите, трябва да призная: не, не мога.

Ако смятате, че многозадачността ви се отдава, то най-вероятно не е така. Хората, които често правят много неща едновременно, не се представят толкова добре на тестовете, колкото тези, които го правят от време на време. С други думи, практиката не ви помага да се научите да изпълнявате много задачи. Но има и изключения: психолози случайно откриха, че има група хора, които могат да се справят едновременно с няколко задачи и дори, колкото повече вниманието им се разделя, толкова по-добре се справят с тях. Учените им дадоха специалното име супертаскъри.

Дейвид Стрейър и Джейсън Уотсън, когнитивни невролози от университета в Юта и университета в Денвър в Колорадо провериха какво се случва, когато накараш човек едновременно да шофира и води разговор по телефон, свързан към аудио системата на автомобила. За да се гарантира безопасността на експеримента участниците били зад кормилото на симулатор. Задачата им обаче била допълнително усложнена от условието, че освен да поддържат нормалната дистанция от автомобила  "отпред", те трябвало да запомнят списък от думи, смесени с решаването на аритметични задачи наум.

Резултатите, естествено не били много добри. Отвличащите вниманието задачи забавили времето за реакция и като зяло влошили качеството на шофирането при почти всички участници. С изключение на един. Той се справил с лекота с едновременно изпълнение на всички дейности, независимо от вида когнитивни задачи. Психолозите проверили отново цифрите и установили, че няма грешка.

Запитали се дали не е просто случайност. След което подложили на същото изпитание  още 200 души. 97% от хората се провалили на теста. Но, в същото време били открити още четирима души, чиито показатели не се влошили при поставянето на няколко задачи едновременно. Така се оформила групата на изключителните 2,5% - трима мъже и две жени от всички участвали в двата теста, които учените нарекли "супертаскъри".

Десетилетия изследвания на когнитивните способности на човека показват, че нашето внимание е ограничено. Можем да се фокусираме върху няколко различни неща едновременно, но добавим ли още едно разсейване спираме да се справяме. Нашите познавателни ресурси трябва да бъдат разпределени между различни задачи и нещо да бъде пожертвано. Има много силни доказателства, че разговорите по мобилен телефон водят до факта, че шофьорите не забелязват половината от нещата, които се случват около тях, времето за реакция се намалява и, не е изненадващо, честотата на инцидентите се увеличава. Има обаче малък процент от хората, които не са обхванати от това.

Как го правят? Има ли нещо специално в мозъка на тези супертаскъри, което им позволява да разпределят вниманието си, без това да повлияе на представянето? Може да се предположи, че по време на тези многозадачни тестове тези области на мозъка, които отговарят за вниманието и когнитивната обработка, стават особено активни. Но, през 2015 година супертаскърите са сканирани с ядрено-магнитен резонанс и  резултатите показват нещо съвсем друго. В онези области, в които се изследователите очакват да открият по-голяма активност - в префронталната кора и предната цингуларна извивка, се оказва, че демонстрират много по-ниска активност.

Звучи изненадващо, но всъщност има поне две напълно логични обяснения. Когато практикуваме дадено умение, мозъкът става по-ефективен и показва по-малко, а не повече активност. При сканиране мозъкът на голфърите, стрелците и водачите на състезателни автомобили, показва по-малко активност при изпълнение на умствени задачи, свързани с техния опит, отколкото мозъкът на неспециалистите в тези области.

И тук започва най-интересното. При повишаване на ефективността, разпределението на мозъчната активност се променя така, че ако има по-малко активност в областите, свързани с вниманието, то тя нараства в участъците, които са заети, когато мечтаем, помним или планираме за бъдещето.

Супертаскърът може да комбинира множество задачи, защото мозъкът му е настроен да бъде по-ефективен. Би било грешка да се смята, че повишената мозъчна активност винаги е нещо добро. Колкото повече неща едновременно правят супертаскърите, толкова по-ефективно функционират. Те обаче нямат представа, че притежават това специално умение. Не е известно и ясно как това умение може да повлияе на ежедневието им. Следващото нещо, което Уотсън иска да си изясни, е  дали супертаскърите усещат привличане и склонност към конкретни дейности.

Все още не знаем дали тази способност има някакви недостатъци. Може би тази невероятна способност да се концентрираш върху голям брой различни задачи идва от нещо друго? Интересно е също така защо това е толкова рядко явление. Уотсън вярва, че причината може да е, че това умение е станало полезно едва наскоро, с появата на съвременните технологии.

Можете ли да се научите на многозадачност? Най-вероятно не. Можете, разбира се, да практикувате различни задачи и да увеличите производителността си във всяка от тях, но това не означава, че ще се научите да ги вършите еднакво добре, всички едновременно. Дотогава можете да проверите дали сте супертаскър с този тест, разработен специално за BBC от екип от университета в Тасмания и университета в Юта.

Трябва да го направите на компютър, а не през телефон или таблет. И трябва да ви предупредя, че самите инструкции са сложни, да не говорим за самия тест. На екрана ще има три врати, които се отварят произволно. Вашата задача е да запомните коя врата е била отворена за последно. В същото време ще получите визуални и слухови данни, които ще изискват едновременно да държите под внимание четири различни части информация едновременно. Звучи доста просто. Но, не е така, поне за мен. Тестът отнема около 40 минути. Най-добре е да изберете време, когато наистина можете да се съсредоточите.

1200 слушатели на BBС са направили този тест веднага след публикуването му и 2% от тях се оказали супертаскъри. Някои от тях дори са изпратили специални съобщения на редакционната поща, че тестът е много лесен. А вие, ще се справите ли?