Така мислят гениите

Коефициентът на интелигентност (IQ) на всеки човек може да има фиксирана стойност, но същото не важи и за реалните му познания и за способността му да разбира от най-различни неща. Макар всички да имаме ограничено количество „интелектуални конски сили“, начинът, по който използваме умствения си капацитет, е най-важният фактор, определящ колко интелигентен всъщност е един човек.

Въпросът, който трябва да си зададем, е как да разкрием пълния си интелектуален потенциал. Малко са хората, които биха могли да дадат по-добър отговор на този въпрос от един доказан гении.

Физикът Ричард Филипс Файнман, наричан от много хора най-великият ум след Айнщайн, печели Нобелова награда през 1965 г. за открития в една от най-взискателните сфери на човешкото познание – квантовата физика. Освен с блестящият си ум, Файнман е бил известен и със своя ясен и ангажиращ стил на общуване.  Той е бил не просто брилянтен учен, но и отличен преподавател, който е обяснявал разбираемо процеса на мислене, който е стоял зад гениалните му идеи.

Наскоро попаднах на публикация в блога  Farnam Street, която акцентира върху няколко аспекта от лекция на математика и професор от Масачузетският технологичен институт Джан-Карло Рота за това как студентите могат да бъдат накарани да слушат по-внимателно своите преподавалите.

Много от разискваните идеи в тази лекция са полезни за хората, които се интересува от подобряване на способността си да улавя и задържа вниманието на другите, но има един съвет, който е полезен за всеки човек, който някога се е изправял пред проблеми в живота си(което означава абсолютно всеки жив човек). Рота посочва Файнман като източник на тази идея.

„Ричард Файнман обичаше да дава следния съвет за това как човек да мисли като гений. Трябва да държите на ум дузина от любимите си проблеми, макар че в повечето време те ще бъдат в латентно състояние. Всеки път, когато чуете или прочетете нов трик или резултати, тествате тази новост срещу един от 12-те проблема, за да видите дали тя помага. От време на време ще имате попадения право в целта и хората около вас ще казват: „Как го направи? Трябва да си гений!“, споделя Рота.

Хубавото на този съвет е, че той е сравнително прост за следване и не изисква някакви огромни умствени дарби, за да бъде прилага. Всичко опира до изграждането на добра мисловна система, а не до вроден талант.

Вместо изключително висок IQ, подходът на Файнман изисква предвидливост и задълбочен размисъл за изграждането на каталог с важни за вас проблеми. Той изисква любопитство и внимание към детайлите, които могат да ви помогнат да стигнете до нови полезни идеи.

Откриването на тези идеи е процесът, който ние наричаме интелигентност. Разрешаването на комплексни уравнения и разпознаването на модели в абстрактни тестове може да ви донесат завидна репутация (или пък да ви помогнат за влизането в университет), но способността да разрешавате реални проблеми и да правите света по-добро място за живеене е нещото, което наричаме гений.

.............

Джесика Стилман, бизнес блогър, за Inc.com

Превод и редакция: Георги Георгиев