Посока и сила

Най-вероятно в работата ви е имало моменти, в които сте се чувствали гузно за нещо. Може би сте казали на ваш колега, че се е представил невероятно на последната презентация, макар че той не се е справил особено добре, и по-късно сте се почувствали гузно, че не сте му дали по-реална обратна връзка. Може би сте пропуснали крайния срок по важен проект и сте усложнили работата на ваш колега, след което сте се чувствали зле в следващите няколко дена, докато сте завършили работата си.

Иначе казано, осъзнавали сте, че това, което правите, е грешно, но така или иначе сте продължите в същия дух и сега се чувствате гузно. Чувството на гузност е близък братовчед на срама, който обаче е насочен към външната среда. Обикновено човек чувства срам, когато е направил нещо грешно и околните са разбрали за това(или се страхува, че ще разберат.

Чувствата, свързани с човешките емоции имат две измерения – посока и сила. Посоката определя дали емоцията е позитивна или негативна, а силата отговаря за енергията, която седи зад емоцията. Чувствата на вина и срам са силно негативни емоции.

Това е важно, защото силната енергия, която стой зад тези емоции, е мощна психологическа сила. Човек изпитва силни емоции, когато е ангажиран мотивационно с нещо силно негативно или силно позитивно. В случая с чувството на гузност, вие сте разочаровани, че не сте направили това, което трябва. Именно тук се крие ползата от чувството на вина - стига да го използвате по правилния начин.

Потенциалната сила на чувството за вина...

Както вече казахме, зад всяка емоция стои силна енергия(особено зад негативните емоции). В повечето случаи хората използват енергията от чувството за вина по погрешен начин. Разхождате се из офиса, опитвате да забравите за случката, като гледате някакви забавни видеа в youtube, или пък се отдавате на дълбоки размисли за това къде точно сте сбъркали и какво сте можели да направите по-добре.

В други случаи, може да фокусирате енергията си върху неща, който по никакъв начин не подобряват ситуацията. В работата си съм виждал хора, които създават сложни схеми, с помощта на които да прикрият своята грешка, когато едно просто извинение би могло да реши техния проблем.

...и превръщането му в продуктивна сила

И в двата случая вие не използвате енергията, генерирана от чувството на вина, по продуктивен начин. Когато се чувствате гузни за своя грешка или решение в работата, има две неща, които трябва да направите.

На първо място, трябва да елиминирате източника на чувството за вина възможно най-бързо, за да избегнете пренасочването на енергията към мислите за него. Ако сте закъснели с доклад, който е нужен на ваше колега, завършете го колкото се може по-бързо и му го предайте. Ако сте направили грешка, намерете начин да се извините на засегнатите от нея. Няма проблем в работата, който да разрешите като го игнорирате, надявайки се че той ще изчезне от само себе си.

Второ, трябва да впрегнете енергията, идваща от чувството на вина, в следващата задача, с която сте се захванали. Ако се чувствате гузни за нещо, което се е случило в работата, но в момента сте си вкъщи, може да използвате събраната енергия, за нещо, което сте отлагали, като например да си почистите стаята или да отидете да платите месечните сметки.

От друга страна, ако бъдете обхванати от чувство на вина, докато сте в офиса, вашата задача е да впечатлите с нещо хората, които смятат, че могат да бъдат засегнати от вашата грешка. Превърнете чувството си на гузност в сила, която да заздрави отношенията ви с вашите колеги.

С течение на времето ще се научите да разпознавате грешките, действията и решенията във вашата работа, които оказват реално влияние върху другите. Всеки човек има отговорности в своята работа, много от които идват с крайни срокове. В началото на вашата кариера може да ви бъде трудно да различите задачите приоритетните задачи, които задължително трябва да бъдат свършени навреме, от останалите. В резултат на това може да се чувствате гузно за всяко нещо, което не е завършено по перфектен начин и в рамките на крайния срок.

Говорете с вашите колеги и ръководители за различните задачи, които трябва да изпълните, за да разберете на кои трябва да дадете приоритет. Тези разговори ще ви помогнат да разграничите нещата, за които си заслужава да се чувствате гузни, от онези, които нямат особено значение. По този начин ще сведете до минимум чувството на вина, което изпитвате по време на работа. Ако все пак дойде момент,  в който се чувствате гузно за нещо, вече знаете как да използвате чувството си на вина по продуктивен начина.

Арт Маркман, когнитивен психолог и автор на книгата „Умното мислене”, за FastCompany.com