Стратегии, които ще ви помогнат да преодолеете съмненията в себе си на работното място

По-голямата част от хората – 85%, за да бъдем точни, признават, че им липсва увереност на работното място. Те избягват да поемат лидерски роли, не говорят открито на срещи и се съмняват в себе си. За тези, които се чувстват маргинализирани, ниската увереност може да бъде още по-силно изразена.

Синдромът на самозванеца, съмнението в себе си и страхът от провал могат да ни попречат да споделяме изобретателни идеи, а също така и да забавят процеса по вземане на решения. Но действията, основани на страх, рядко водят до повишения или иновативни пробиви. Ако не се контролира, синдромът на самозванеца може бавно да започне да ограничава способността ни да успеем. Но с рамка за устойчивост всеки може да научи стратегии за заглушаване на съмненията в себе си, преосмисляне на неуспехите и изграждане на увереност.

Нека се върнем за минута назад

На 21-годишна възраст не бях сигурен, че ще навърша 22 години. Събудих се след 11-часова операция от рак в UCSF и открих, че лекарят е отстранил не само половината от носа ми, но и половината от горната ми устна, мускул и кост от дясната ми буза, шест зъба и част от твърдото ми небце. Бях прикрепен към гръдния си кош с делто-пекторален клап, защото толкова много тъкан беше отстранена от лицето ми.

Светът ми се обърна с главата надолу. Още операции. Реконструкция, която не проработи. Две крачки назад за всяка крачка напред. Попаднах в негативна спирала и започнах да губя самочувствие. Отне ми години, за да се задоволя отново с това, което съм. Но откритостта и осъзнаването на случващото се около мен ми дадоха време за размисъл, което щеше да промени хода на живота ми.

Комплект за оцеляване и рамка за устойчивост

В течение на много години разработих комплект за оцеляване и рамка за устойчивост, които ми помогнаха да възстановя това, което бях. Нарекох тази рамка ReBAR – Размишлявай, Изграждай, Действай, Обновявай. Този подход ми помогна да възстановя самочувствието си и да се справям с предизвикателствата с повече увереност.

Ето седем стратегии, които могат да помогнат на всеки да преодолее съмненията в себе си.

Целенасочена подготовка

Подготовката се превърна в крайъгълен камък за моето самочувствие. В ранните години от трудовия си живот, след възстановяването от рака, се чувствах като измамник и се подготвях прекалено много за всяка среща.

Но тогава се случи нещо интересно: започнах да осъзнавам, че прекомерната подготовка ми дава повишено самочувствие, защото винаги се опитвах да бъда с една крачка напред и да предвиждам възраженията, с които може да се сблъскам. Прекомерната ми подготовка подобряваше базата ми от знания и аз ставах по-уверен в бизнес предложенията и препоръките си. Имах данни в подкрепа на предложенията си и хората започнаха да се доверяват на идеите ми.

Залагане на  постижими цели

Увереността се гради на базата на стъпки, а не на скокове. В началото се ангажирах с една лична и една професионална цел наведнъж. Достигането на тези етапи ми доказа, че напредъкът е възможен – и всеки успех правеше следващото предизвикателство по-малко плашещо. Започнете с нещо малко – заречете се да говорите поне веднъж по време на среща или завършете проект, който отлагате. Малките победи създават ефект на домино, който изгражда истинска инерция към напредък.

Практикуване на размисъл и благодарност

Ежедневният размисъл беше трансформиращ. Запитах се: Какво научих днес? С какво се гордея? Какво мога да подобря утре? В съчетание с благодарността, размисълът измести фокуса ми от това, което липсваше, към това, което вече работеше. Благодарността не е просто упражнение за добро настроение: тя всъщност пренастройва мозъка ви към оптимизъм, улеснявайки разпознаването на възможности и решения вместо препятствия.

Изграждане на система за подкрепа

Устойчивостта не означава, че трябва да се справяте сами. В моя случай намерих опора сред близки приятели, семейство и дори групова терапия. Да се ​​отдам на несигурността в началото носеше дискомфорт, но се оказа освобождаващо осъзнах, че не съм единственият, който се бори със съмнения в себе си.

Увереността обикновено расте, когато сте около хора, които ви насърчават, отчитат силните ви страни и ви помагат да видите възможности, които може би сте пропуснали. От друга страна, предпазването от постоянния негативизъм спестява енергия и ви държи фокусирани върху това, което действително е важно.

Предприемане на последователни действия

Увереността не се появява, като чакате, докато се почувствате готови. Тя идва от предприемането на действия. Започнах да се питам: „Какво нещо мога да направя днес, което ще ме придвижи напред утре?“ Понякога беше толкова просто, колкото да повдигна нова идея на среща, да се включа като доброволец в проект или да се обърна към някого, на когото се възхищавам, за съвет. Всяка малка стъпка се натрупваше. Колкото повече действах, толкова по-способен се чувствах. Действието превръща неясните цели в реален напредък.

Преосмисляйте неуспехите с по-добър вътрешен диалог

Всеки има вътрешен критик. Номерът е да преформатирате това, което казва. Вместо „Не съм готов“, опитайте „Все още уча и се развивам“. Вместо „Провалих се“, опитайте „Това ми донесе опит, който мога да използвам следващия път“. Начинът, по който говорим със себе си, е важен. Позитивният вътрешен диалог прекъсва негативните цикли, които могат да ни държат в застой. Всеки път, когато замените разрушителна мисъл с конструктивна, вие засилвате способността си да се възстановите. Но ако се фокусирате твърде дълго върху негативното, това бавно подкопава увереността ви.

Отбелязване на напредъка и подновяване на ангажимента

Много хора забравят да направят това, но отбелязването на победите – дори малките, е ключово. Отделете време, за да забележите усилията, креативността и постоянството, които са ви помогнали да стигнете до мястото, на което се намирате сега. Когато го направите, мозъкът ви започва да свързва упоритата работа с наградата, което улеснява продължаването напред. А когато дойдат неуспехите (защото те винаги се случват), поглеждането назад към миналите ви победи ви напомня на какво сте способни. След това се пренастройте, префокусирайте и продължете напред с по-силно чувство за цел.

………….

Тери Хийли, автор на „The Resilience Mindset: How Adversity Can Strengthen Individuals, Teams, and Leaders“, за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев