Умният начин да задавате „глупави“ въпроси

На среща сте, слайдовете се въртят, хората кимат, други си играят с телефоните и тогава това се случва. Имате въпрос. Искате да ви възприемат като ангажиран със събитието, затова отваряте уста и думите започват да се леят... и в стаята настъпва тишина. Тишина. На всички ни се казва, че няма глупави въпроси. Но ако някога сте виждали как една стая колективно замлъква, докато някой се опитва да сглоби поток от думи в нещо смислено, знаете, че „глупавите въпроси“ в действителност съществуват.   

В основата си въпросите са свързани с любопитството. С правилния подход любопитството ви кара да изглеждате остроумни, фокусирани върху сътрудничество и стратегически ориентирани. Необмисленото любопитство обаче може да ви доведе до това метафорично да се озовете под конферентна маса, надявайки се на някаква магия, която да ви пренесе на друго място.

И така, как да използвате любопитството като кариерен капитал, вместо като кариерен саботаж? Това е умен въпрос. И този наръчник от пет части ще ви помогне да го постигнете:

Улучването на правилния момент е ключово – питайте рано, но не твърде рано

Когато се запознавате с нов проект, мозъкът ви светва с въпроси като голям неонов знак. Устоявайте на желанието да ги изстреляте всички наведнъж. Отговорът на половината ще дойде от само себе си, докато усвоявате контекста. Другата половина ще се изяснява, колкото по-дълго се върти в главата ви.

Опитайте това: Създайте документ, запишете всичките си въпроси и ги прегледайте отново след 48 часа. Задраскайте тези, които са се решили сами, и преформулирайте тези, които си струва да се зададат

Поставете фокус върху работата, а не върху вас самите

Любопитството трябва да бъде от полза на екипа, а не да звучи като някаква лична изповед. Има голяма разлика между „Не разбирам слайд 7“ и „Можем ли да поговорим как слайд 7 се свързва с целта на проекта?“. Първото подчертава вашата неподготвеност. Второто повишава колективната яснота.

Опитайте това: Заменете „Не разбирам“ с „Можем ли да поговорим за“. Същото любопитство, различна енергия. Изведнъж не сте изгубени. Вместо това, вие ръководите съгласуването.

Използвайте момента след края на срещата

Веднага след важна среща или решение, екипът издишва колективно. Това е вашата идеална среда. Хората са в процес на размишление, а не защита. Задаването на въпрос в този прозорец е конструктивен.

Опитайте това: Изпратете кратка бележка: „Страхотна дискусия днес. Едно нещо, върху което все още размишлявам – как това решение ще ни се отрази след шест месеца?“ Това не е заяждане, а поставяне на фокус върху бъдещето. А лидерството обича далновидни хора.

Разпалете любопитство сред останалите

Ако провеждате среща, най-добрият начин да разпалите любопитство сред останалите е да покажете своето собствено. Лидерите, които формулират въпросите стратегически, демонстрират как да задават въпроси по начини, които придвижват работата напред и не изсмукват въздуха от стаята.

Опитайте това: Вместо да завършвате среща със стандартното „Имате ли въпроси?“ – което обикновено води до празни погледи, защото всички вече мислят за обяд – покажете вида любопитство, което очаквате от екипа. Например: „Това беше страхотна дискусия. Какви перспективи може би все още ни липсват?“ Това показва любопитството като инструмент за засилване на въздействието, а не за откриване на пропуски.

Стремете се към въздействие

Любопитството е свързано с въздействието, а не с обема. Не всеки въпрос заслужава ефирно време. Има тънка граница между ангажираността и загубата на време. Най-бързият начин да съсипете репутацията си е да зададете въпрос, на който Google би могъл бързо да отговори, или въпрос, който е от полза само за вас самите. Говоренето не винаги е равносилно на принос. Понякога добавянето на стойност означава да бъдете добър активен слушател.

Опитайте това: Преди да говорите, запитайте се дали отговорът е лесен за намиране самостоятелно и дали ще е от полза не само за вас. Ако отговорът на някое от двете е „да“, запазете въпроса за себе си. Никой не иска да бъде човешкото въплъщение на „тази среща можеше да бъде имейл“. Никой не харесва този човек. Въпросите не разкриват само това, което не знаете, те разкриват как мислите. Подгответе ги внимателно и няма просто да задавате въпроси – вие ще оформяте разговора.

………..

Али Къшнър, основател на BeeKyn, за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев