По-зелена ли е тревата от другата страна на оградата?

В книгата си „The Power of Regret“ („Силата на съжалението“) Даниел Пинк казва: „Съжалението не е опасно или ненормално. То е здравословно и универсално. То е неразделна част от това да бъдеш човек. Съжалението е ценно“.

Ясно е, че човек може да се поучи от нещата, за които съжалява, и да използва тези уроци, за да избегне бъдещи грешки. Също толкова неоспорим е фактът, че ако искате да изживеете живота си така, че да не съжалявате за нищо, със сигурност ще се провалите, тъй като сте човек. Това не означава, че съжалението не е неприятно чувство и че не трябва да полагате усилия, за да избегнете безполезните размисли за пропуснати възможности и пътеки, по които не сте тръгнали.

Според ново проучване, публикувано в Psychological Science, много от нас отделят изключително много време на подобни мисли. Според същото изследване хората са склонни да идеализират изборите, които не са взимали и да си представят ситуации, в които животът им е по-добър от този, който имат в момента. Пинк е прав, че понякога неизвървеният път е по-добър и е повод за размисъл. В други случаи обаче той е значително по-лош вариант от това, което си представяте. Ще си спестите много главоболия, ако се научите да различавате тези два варианта.

За да има смисъл от съжалението, то трябва възможността, която сте пропуснали, действително да е водила към по-добър резултат от този, който сте постигнали с реалния си избор. Понякога е лесно да се направи подобна оценка. Ако някой ви попита защо съжалявате, че не сте купили биткойн през 2018 г., може просто да му покажете графика с цената на криптовалутата днес В повечето случаи обаче не е толкова лесно да се каже кои избор е бил правилният.

По тази причина ние разчитаме на нашето въображение, представяйки си как биха изглеждали нещата, ако бяхме поели по различен път. Според ново проучване на колежа Дартмут и Университета на Навара, нашето въображение е доста ненадеждно, когато става въпрос за оценка на нереализирани преживявания.

Изследователски екип от двете академични институции е помолил 800 души да изберат двете най-атрактивни лица от девет замъглени снимки.  След изследователите са поискали от участниците в изследването да изберат най-атрактивното лице. При избора снимката е била разкрита без замъглените части. Изследователите са попитали участниците дали и до каква степен съжаляват за изборите си, но с една малка уловка. При някои от тях другата снимка е останала замъглена, а при други също е била разкрита.

„Екипът установи, че когато отхвърленото лице остава замъглено, участниците са по-склонни да казват, че са разочаровани от своя избор. Те също така са имали по-големи очаквания за неговата атрактивност от оценката, която са дали участниците от групата, при които отхвърлената снимка е била разкрита. С други думи, участниците, които не са разбрали как изглежда в действителност отхвърленото лице, са надценили неговата атрактивност, което ги е накарало да изпитват съжаление за избора си“, обяснява блогът Research Digest на Британското психологическо дружество.

Последвало изследване, в което участници са били помолени да участват в изкуствено назначаване на служители, е дало подобни резултати. Когато на участниците е било отказвано да получат допълнителна информация за кандидатите, които те са отхвърлили, въображението им веднага се е развихряло и те са започнали да говорят за това колко страхотни сигурно са били тези кандидати, съжалявайки за избора си.

 Това е само едно проучване, но то ни показва една важна изстина за съжалението – в повечето случаи то се гради върху въображаеми сценарии. Съжалявате, че не сте учили право, защото си представяте себе си като един успешен и добре платен адвокат. Съжалявате за хотела, който сте избрали, мислейки, че друго място на острова е с по-добър изглед.

Това проучване ни напомня, че нещата, които си представяме наум, често са идеализирани. Ние се фокусираме изцяло върху заплата на адвоката, но игнорираме дългите работни часове и емоционалното натоварвани. Мислим за палмите под прозореца, но не и за възможността в хотела да има хлебарки.

Пинк със сигурност е прав, че можем да „накараме нашите съжаления да работят за нас“. Преди обаче да помислите за тази възможност трябва да разберете дали изобщо си струва да съжалявате за някоя пропусната възможност и дали тревата от другата страна на оградата е по-зелена.

...............

Джесика Стилман, бизнес блогър, за Inc.com

Превод и редакция: Георги Георгиев