Храна, подслон и защита

Ивайло Пенев, изпълнителен директор и ръководител отдел „Управление на активи“ на „ЕЛАНА Фонд Мениджмънт“

Новата година започна с гръм и трясък. Докато някои от нас още бяха опиянени от новогодишните тържества, САЩ изненадаха всички с извеждането (или отвличането в зависимост от гледната точка) на президента на Венецуела и съпругата му. Това дава и тон за ритъма на годината – Тръмп отново ще е водеща фигура както за политиката, така и за пазарите. Думите му в Давос, че текущото състояние на долара е great, не са никак позитивни за световната резервна валута.

Крехко и подценявано място в глобалната финансова система са дългосрочните лихви в развитите икономики. Великобритания, Япония и САЩ имаха епизоди на сривове на държавните им ценни книжа. Инвеститорите вече се питат за дългосрочната стабилност на инвестициите в тези уж безрискови инструменти и е въпрос на време да преосмислят и държането на акции в тези страни.

Благородните метали бяха отлично убежище, но параболичните движения не свършват добре, както видяхме през последните седмици. В моменти на несигурност можем да приложим две стратегии. Първата е диверсификация встрани от САЩ и от задлъжнелите държави. Европа, Китай и Латинска Америка предлагат интересни възможности както при акции, така и облигации. Втората стратегия е да заложим на фундаменталните неща – храна, подслон и защита. Земеделските суровини са на ниски нива и редица индустрии около тях имат потенциал да излязат от стагнация при скок на цените на зърното. Индексите, следващите сектора на недвижимите имоти, имаха лоша година. Този клас активи остава най-големият съхранител на богатство и може би е време да намери дъно. Накрая, но не на последно място, поляризирането на света води до нова вълна на въоръжаване. Това дава и трета добра инвестиционна теза за годината, особено в поддържащите индустрии, след като самият военнопромишлен комплекс вече се покачи солидно. Към това можем да добавим и някои дългосрочни трендове – застаряване и затлъстяване, които ще подкрепят грижите за болни и възрастни и фармацевтичния сектор.

Пазарът още не е казал последната си дума

Даниел Дончев, изпълнителен директор на „Експат Асет Мениджмънт“

Влизайки в 2026 г., глобалните пазари се движат не от един доминиращ фактор, а от комбинация от динамиката в паричната политика на централните банки, изменението в доходността на държавните ценни книжа и ротацията в регионалното лидерство при пазарите на акции. Въпреки сравнително напреднал етап на цикъла липсват класическите предпоставки за край на позитивния тренд – основно заради по-малко рестриктивната парична политика и отсъствието на системен кредитен стрес.

Паралелно се очертава постепенно изчерпване на темата US exceptionalism. По-слаб долар и високи фискални дефицити отварят пространство за по-добро представяне на Европа, Япония и развиващите се пазари. AI остава ключов структурен фактор, но през 2026 г. фокусът вероятно ще се измести от големите технологични корпорации към по-широк кръг компании, които реализират реален ръст на производителността.

На секторно ниво среда на по-стръмна крива на доходността на държавните ценни книжа е благоприятна за финансовия сектор, особено за банки с добра капитализация. Индустриалните компании, свързани с капиталови разходи, автоматизация и енергийна сигурност, остават добре позиционирани. Паралелно – повишените геополитически рискове поддържат устойчив интерес към сектора отбрана и сигурност. Компаниите за добив и преработка на ценни и индустриални метали също са сред потенциалните бенефициенти поради ограниченото предлагане след години на недостатъчно инвестиране и геополитическата диверсификация на доставките.

Годината е възможно да бъде по-волатилна, но това по-скоро създава възможности. 2026 г. не е година за пасивен инвестиционен подход, а за активен подбор на региони, сектори и валути.

Ефектът AI върху пазара

Георги Георгиев, портфолио мениджър в „Карол Капитал Мениджмънт“

Инвестициите в клас акции за всички пазари направиха двуцифрена доходност от над 20% в последните 3 години. Фокусът падна и върху развиващите се пазари, които показаха много силно представяне. Смятаме, че пазарите в Централна и Източна Европа ще бъдат основните бенефициенти и от средствата, които се очаква да бъдат инвестирани покрай поетите ангажименти за вдигане на разходите към БВП на всяка една от членките в НАТО. Ръстът в Полша, Гърция и Румъния през миналата година беше над 50%. България също успя да догони тези пазари в първия месец на годината и очакваме силното им представяне да продължи.

В същото време Европа заяви сериозно намерение за реиндустриализация, като основните печеливши би трябвало да бъдат компании от военнопромишления сектор, инфраструктурата и енергетиката.

Макар и надценен, американският пазар остава голям фактор в портфейлите на инвеститорите. И докато „Великолепните 7“ продължават да бъдат фактор за растежа на печалбите (топ 10 компаниите в S&P 500 носят 33% от печалбите), все повече нарастват опасенията за влиянието на AI както върху икономическия растеж, така и върху пазара като цяло. Пазарът там ще продължи да оценява ефектите на база CAPEX, след като големите технологични гиганти (MSFT, AMZN, GOOGL, META) вече имат поет ангажимент за инвестиции за над 650 млрд. долара (ръст над 60% на годишна база). От една страна, пазарът реагира с ентусиазъм при силната увереност на големите да инвестират сериозно в AI, но от друга, с нарастване на размера на тези средства започват да се задават въпроси дали ще могат да донесат най-малко същата възвръщаемост в бъдеще при монетизацията на всички очаквани положителни ефекти от AI. Много сектори се очаква да бъдат ударени от AI моделите на големите, като показателно за това са сериозните разпродажби при софтуерните компании. Но пък други, като този на американските фармацевтични компании, енергийните и компаниите от сектора на комуналните услуги, имат потенциал да се представят силно през годината.

През 2026 г. очакваме да продължи трендът на връщане на пари на европейските инвеститори от американски активи и пренасочването им към европейски такива.

Рисковите фактори пред крипто активите

Владислав Драмалиев, директор на фондация „Битхоуп“

За разлика от волатилното представяне през 2025 г. и в началото на 2026 г., фундаменталните показатели на крипто активите са на исторически високо ниво.

Биткойн се утвърди като самостоятелен клас монетарен актив, притежаван от широк спектър пазарни участници. Етериум се позиционира като ключова инфраструктура за трансформацията на глобалната финансова система. Трансакциите със стейбълкойни достигнаха 33 трилиона долара през 2025 г. Токенизацията на реални активи нарасна с над 2400% от 2024 г. насам.

Въпреки силния фундамент цените на основните криптоактиви вече коригираха с над 50%. Това се дължи на няколко взаимосвързани фактора.

На първо място така нареченият четиригодишен цикъл на биткойн продължава да функционира като самоизпълняващо се пророчество, което формира очакванията и поведението на участниците – броят дни след последното Хaлвинг събитие диктува предполагаемите ценови нива.

Процесът по приемане на Clarity Act в САЩ, който цели да внесе яснота в сектора, остава ключов и все още не е завършен.

Значителна роля в институционализацията на сектора играят компаниите, които натрупаха значителни позиции в цифрови активи като част от корпоративните си съкровищници (DATs). Докато Strategy на Майкъл Сейлър (със 713 хил. BTC) вече демонстрира устойчивост през предишни „крипто зими“, способността на стратегията на Том Лий от BitMine (с 4,325 млн. ETH) да издържи на подобен натиск предстои да бъде изпитана.

На макрониво геополитическата нестабилност, предполагаемият балон в сектора на изкуствения интелект, отливът на капитал от рискови активи към по-консервативни класове като благородни метали, както и очакванията за корекция в основните фондови индекси (в частност S&P 500), допълнително засилват натиска върху крипто активите.

Материалът е с аналитичен характер и не представлява съвет за покупка или продажба на финансови инструменти.