Една от най-често дискутираните теми в публичното пространство е състоянието на пенсионната система и необходимостта от нейното реформиране. Приетият през 2000 г. нов тристълбов пенсионен модел въведе задължителното пенсионно осигуряване, базирано на разходопокривния и солидарен принцип, на допълнителното задължително и допълнителното доброволно пенсионно осигуряване в капиталови схеми с натрупване на средствата на осигурените лица в индивидуални партиди. Повечето от целите на новия модел са успешно постигнати и резултатите от тях – устойчиви. За съжаление обаче, има практики, които продължават да изкривяват основния принцип, заложен в него, според който трябва да има съответствие между приноса на даден човек в системата и правата, който този принос дава. Голяма част от функциите, които социалното подпомагане трябва да има, се прехвърлят в пенсионната система. Могат да бъдат посочени няколко примера, илюстриращи такива отклонения.

Нарушеният принцип принос – права

Все още в консолидирания бюджет на НОИ се включват социалните пенсии – т.е. пенсии, които не са свързани с трудова дейност. Те реално утежняват бюджета на осигурителната система и трябва да отидат в бюджета на социалното подпомагане.

По време на ковид пандемията се дадоха добавки, които нямат нищо общо с осигурителния принос. Това са социални плащания, с които възрастните хора трябваше да могат да посрещат по-лесно проблемите, отворени от пандемията. Не е лошо да се дадат помощи на всички възрастни, но това не е пенсия. Впоследствие тези добавки се включиха в пенсиите и оттам започнаха големите изкривявания и дефицити, които се оформиха в пенсионната система. Най-парадоксално е, че такива добавки продължават да се начисляват и на новоотпуснатите пенсии.

Друг пример е практиката за коледни или великденски добавки. Те имат за цел да подкрепят хората с най-ниски доходи, но те не би трябвало да са само за пенсионери, има и други хора, които живеят под линията на бедност и също имат нужда от подкрепа. Ако обаче такъв тип добавки трябва да се дават през системата за социално подпомагане, трябва да се включи подоходният критерий. Това отваря много работа на социалните служби и за по-лесно се решава да се дават само на пенсионери под линията на бедност. Това създава голяма несправедливост в самата система, защото е от фонд „Пенсии“ и пак се нарушава принципът принос – права. Това настройва хора от една обща система един срещу друг и не бива да бъде допускано.

Правилата за определяне на размера пенсиите са валидни за всички освен за минималните пенсии.

В годините те се определяха или на база произволно избран размер от някоя политическа партия, или в съответствие с линията на бедност, или съобразно предизборни обещания. На практика на хората с най-нисък принос в осигурителната система се дава най-висок процент на заместване на дохода. Това води до сближаване на пенсиите на хора с много по-висок осигурителен принос до минималните пенсии, което от своя страна поражда основателно недоволство на големи групи пенсионери, а и се отразява на мотивацията за плащане на осигуровките. Безспорно рискът от бедност при хората над 65-годишна възраст е голям, но не може този въпрос да се решава само с административно определяне на пенсиите. Когато пенсията е по-ниска от линията на бедност, трябва да се включи социалната система и на база подоходен критерий да се допълва доходът на тези хора.

Инвалидните пенсии

Една от най-дискутираните теми е свързана с инвалидните пенсии. На база на много от направените анализи можем да групираме хората с инвалидни пенсии в три групи. Една част от пенсионерите с пенсии за инвалидност продължават да работят и съчетават без ограничения доход от труд с доход от пенсия. Това показва, че тяхната трудоспособност не е напълно загубена въпреки наличието на трайно влошаване на здравословното им състояние. Това повдига въпроса дали получаваната пенсия за инвалидност всъщност не е, за да допълва дохода им от труд. За други инвалидната пенсия все повече наподобява скрита схема за ранно пенсиониране, без да са налице необходимите условия за трудов стаж и възраст. Но лицата с увреждания, които нямат шанса да получават доход от платена заетост, не биха могли да изпълнят дори минималните изисквания за достъп до пенсия за инвалидност за трудова дейност и за тях трябва да се намерят подходящи мерки. Всичко това създава натиск за все по-голямо облекчаване на условията за достъп до пенсия за инвалидност, в резултат на което се очаква в дългосрочен план всяка четвърта пенсия за трудова дейност да е именно такава.

Посочените по-горе отклонения от основния принцип права – принос реално натоварват пенсионния бюджет и намаляват възможностите за по-адекватни пенсии на тези, които съвестно са плащали осигуровки и са покрили изискването за нужния стаж.

Повишаване на ефективността на разходите в ДОО

Едновременно с това биха могли да се предприемат мерки, които да повишат ефективността на разходите в ДОО. Както беше посочено, трябва да бъде преустановено начисляването на т.нар. ковид добавка от 60 лв. за новоотпуснатите пенсии. За вече отпуснатите пенсии добавките трябва да бъдат извадени от размера, подлежащ на осъвременяване. Тези добавки деформират размера на пенсиите, справедливостта в съотношенията между тях и генерират постоянно растящи и неприсъщи ангажименти за финансите на системата.

Българската пенсионна система е шампион по прилагане на едни абсурдни правила при определяне на пенсионните права, като например превръщане на трудов стаж в размер, много по-висок от възрастта на пенсионера. Този остатък от времето на социализма трябва да бъде коригиран. Например, като се определя размеъта на новоотпуснатите пенсии на лицата, заети в отбраната и сигурността, или при условията на първа и втора категория труд, да участва превърнат стаж, но само до достигане на годините, които се изискват според нормативната уредба.

Независимо обаче от проблемите, които съпътстват пенсионния модел, провежданите в последните години пенсионни политики съдействаха за повишаване на адекватността на пенсиите.

Брутният коефициент на заместване на дохода, който през 2019 г. е 38,8%, през 2023 г. достигна 55,0%. В дългосрочен план средната стойност на коефициента на заместване на дохода обаче ще намалее до около 43–44%.

Какви биха могли да бъдат възможните решения за поддържане на дългосрочната адекватност на пенсиите от ДОО? Минималната пенсия за осигурителен стаж и доход трябва да спре да бъде административно увеличавана. За да бъде гарантирана нейната жизнеспособна социално защитна функция, да бъде допълвана от фондовете на социалното подпомагане в случаите, когато е под прага на бедност.

Максимална пенсия

Години наред хората, които са имали най-висок принос в осигурителната система, бяха и са ощетявани с определяне на т.нар. таван на пенсиите. Много от хората с високи заплати продължават да работят и след пенсиониране и продължават да плащат най-високите осигуровки. За всяка година трудов стаж пенсията им се преизчислява, тя се актуализира и по швейцарското правило, но пенсионерите не я получават. Крайно време е този таван да отпадне или най-малкото, да бъде осъвременяван ежегодно, тъй като силно намалява мотивацията за плащане на осигурителни вноски.

Върху коефициента на заместване най-съществено влияние ще оказва законодателното изискване за редукция на индивидуалния коефициент на пенсионерите, на които се отпуска пенсия и от ДОО, и от УПФ (втори стълб). Проблемът е, че при калкулиране на намалението трансферите от държавата, които са осигурявали значителна част от бюджета на ДОО през годините, не се вземат предвид. Като резултат процентът, с който се намалява пенсията от ДОО за хората, избрали да получават и втора пенсия, е над три пъти по-висок от действителния и справедливия (12–14% вместо 4 до 6%). Вместо да се даде възможност на пенсиониращите се да получават по-висок доход благодарение на втората си пенсия, те биват лишавани от полагащи им се средства. Игнорирането на участието на бюджетния трансфер при изчисляване на редукцията създава неравнопоставеност между пенсионерите, тъй като държавата на практика се оттегля като осигурител за осигуряващите се в УПФ. За известен период държавата участваше като осигурител с вноска в размер на 12%. От 2015 г. обаче отново цялото участие на държавата във финансирането на пенсиите от ДОО е под формата на трансфер. Независимо от това обаче какъв коефициент на редукция ще се приеме, заместващият доход ще намалява. Възможен вариант за компенсация е „тежестта“ на година стаж да достигне 1,65% до 2040 г., започвайки от 1,45% през 2028 г. и увеличение с 0,05 пункта на всеки три години след това. Това ще позволи поддържане на коефициент на заместване на дохода, от който е отпусната пенсията, от около 50% за продължителност на осигурителния стаж от 40 г. (без превръщане) за всяка кохорта, пенсионирали се след 2027 г.

Наред с мерките за повишаване на коефициента на заместване от първия стълб трябва да се обърне сериозно внимание на мерки, допринасящи за повишаване на коефициента на заместване от УПФ (втори стълб).

Мултифондове

Двадесет години след въвеждане на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване и в средата на един осигурителен цикъл (около 40 години) е дошло времето да се вземат решения, които ще позволят крайният резултат от т.нар. втори стълб (като заместващ доход) да бъде значително по-висок. От години се коментира необходимостта от въвеждане на т.нар. мултифондов модел – възможност за управление на фондове, които следват жизнения цикъл на осигуреното лице. Адаптирането на инвестиционните портфейли към възрастта на осигурените ще доведе до значително по-високи натрупвания в индивидуалните им партиди. Основната концепция на мултифондовия модел (или модел, следващ жизнения цикъл) е разделяне на средствата в универсалните пенсионни фондове в три подфонда с различни инвестиционни профили и съответно различен риск и възвращаемост: динамичен, балансиран и консервативен.

Една от ключовите препоръки на ОИСР е свързана с премахване на конкуренцията между първия и втория стълб, защото те са замислени като допълващите се, а не като алтернативни. Основните проявления на тази конкуренция са отказ от осигуряване във втория стълб и прехвърляне на средствата от УПФ в т.нар. Сребърен фонд, както и редукцията (намалението) на пенсията от ДОО за хората, които изберат да получават пенсия и от втория стълб. Най-справедливо би било да се определи, че отказ от осигуряване в УПФ може да бъде направен само веднъж, и то непосредствено преди пенсиониране. Тогава хората ще имат най-точна информация за пенсията както в първия, така и във втория стълб.

Финансовата стабилност на първия стълб

Не са малко предизвикателствата обаче, които будят все по-голяма загриженост за финансовото състояние на задължителното пенсионно осигуряване. Демографските процеси ще бъдат основният източник на финансова нестабилност за ДОО. Населението на България ще застарява, числеността на хората в трудоспособна възраст ще намалява за сметка на населението над трудоспособна възраст. Очаква се до 2070 г. делът на хората на 65 и повече години да достигне до 30,8% от населението при 21,6% през 2023 г. Ще нараства и средната продължителност на живота. С най голям принос да не се постигне финансова автономност на задължителното пенсионно осигуряване са преди всичко конюнктурните политически решения, целящи краткосрочни електорални ползи и пренебрегващи утвърдени социалноосигурителни принципи без съобразяване с дългосрочните последствия от промените. Мерките, които могат да бъдат предприети за подобряване на финансовата стабилност на първия стълб, трябва да се вземат, като се има предвид, че те нямат незабавен ефект и че засягат почти една трета от населението на страната. Направени са достатъчно анализи и доклади, които показват, че с политическа воля и отчитане на всички сложни взаимовръзки в системата могат да бъдат предприети подходящи мерки за поддържане както на стабилността на пенсионния фонд, така и на адекватността на пенсиите.

Лидия Шулева е управляващ партньор в консултантската компания „Бизнес Интелект“. Работила е като изпълнителен директор на „Албена Инвест Холдинг“. Била е заместник министър-председател, министър на труда и социалната политика, министър на икономиката, депутат в Европейския и българския парламент. Има повече от 30 години опит като бизнес и финансов консултант. В момента работи като консултант по инвестиционни проекти. Притежава магистърски степени по електроника и финанси и множество специализации в страната и в чужбина, вкл. в Harvard University USA. Член е на Съвета на жените в бизнеса в България и председател на Специализираната комисия „Икономическа политика“ към ГБТИК.