Да погледнем назад, преди да вперим поглед към някоя от възможностите за „напред“. Защо има няколко възможни пътя, ще стане ясно по-нататък в текста. Ако забележите термини като „икономически субект“ или други „странни“ думи, да знаете, че използваме части от икономическата теория, за да подкрепим описаните икономически процеси и направените изводи. Ако ви е скучно или депресивно, вероятно към края на текста или на самия финал има шанс нещата да станат по-весели и оптимистични. Въобще този текст е като заглавието му. Затова по-добре да го започнем с поглед в недалечното минало.

В края на миналата година ни предстоеше само въвеждането на еврото и неизвестните около него. Сега вече еврото е даденост, все едно, че винаги сме били с тази валута. Поглеждайки още по-назад, преди година и половина ви обърнахме внимание на забързването на живота, бизнеса и икономиката с темата за динамикономиката. Междувременно технологиите с изкуствен интелект бяха започнали да се развиват и даваха много светла перспектива за икономическото развитие въпреки някои политически разклащания в страната и в международен план.

После се случиха всички онези движения, свързани със златото, среброто, криптото, митата, инфлацията и още няколко по-незначителни неща, но нищо не беше в състояние да отклони драстично мнозинството от бизнеса и домакинствата по света и у нас от очакванията за положителната перспектива за икономиката. Въпреки че всичко продължаваше да се случва по-бързо. Въпреки че в геополитически аспект имаше много изненади, като въвеждането и премахването на мита и санкции, в много случаи в рамките на няколко часа. Въпреки че циклите на различните бизнеси се скъсиха, поради което се скъси хоризонтът на бизнес и икономическите прогнози.

Технологиите движеха света до преди 3–4 месеца. Толкова силно беше влиянието им, че дори се появиха опасения за криза като Dot.Com балона от началото на века.

Изведнъж на 28 февруари започна нов ожесточен конфликт в Близкия изток. Цената на петрола изхвърча до „космическите“ 125 долара за барел. Заформи се криза с горивата, по някои оценки по-тежка от тази през 70-те години на миналия век. Като бонус прекъснаха доставките на още няколко ключови индустриални стоки като природен газ, сярна киселина и други. После започваха и спираха няколко пъти преговорите между страните в конфликта. В резултат от това в последния месец Ормузкият протод се отваря и затваря по-често от пещерата на Али Баба и 40-те разбойници и ако президентът Тръмп каже „Сезам, отвори се!“, иранците бързо след това произнасят „Сезам, затвори се!“. Пазарите се побъркаха.

Разказвам всички тези неща, въпреки че прекрасно ги знаете, с единствената цел да ви обърна вниманието към новото икономическо явление, което вече набира скорост по света и у нас – икономическия стрес.

Икономическият стрес е в експанзия

Само обърнете внимание на това кои са основните политически и икономически теми. Списъкът отново е дълъг, но за сметка на това е силно депресивен: инфлацията, очакваното предстоящо повишаване на лихвите, рецесия, криза в различни икономически сектори, бюджетни дефицити и фалирали държави, прекъснати вериги на доставки, петрол на цена 200–300 долара и всякакви производни на тях. В същото време продължават темите с благоденствието и заплахите от изкуствения интелект, необходимата енергия и инфраструктура за него, възможните промени в професии, компании и цели сектори. Най-важното е: скоро може да няма достатъчно петрол. Дори беше обявено, че европейските летища имат запаси от самолетно гориво за 4–6 седмици.

Международният валутен фонд намали прогнозите си за икономически растеж както за отделните държави, така и на глобално ниво. Централните банки са във фокуса на икономистите и пазарите, възможното покачване на лихвите ужасява всички и започват да се чертаят различни „черни“ сценарии. Правителствата нямат много възможности за маневри, защото повечето държави са сериозно задлъжнели и вземането на нови заеми започва да се превръща в мисия невъзможна.

„Ще изчакам малко. Трябва да помисля отново“ – това е най-често срещаната реплика напоследък, както сред бизнес средите, така и в домакинствата по отношение на дългосрочните покупки и инвестициите. Не само в България, но и по света. Засега са отлагат огромни инвестиции в центрове за данни за изкуствен интелект и в останалите индустрии. Дори в изследването на потребителските нагласи на Европейската централна банка, което се провежда всеки месец в еврозоната, домакинствата споделят големи притеснения за бъдещите си доходи и очаквани покупки.

Очаквания за бъдещето определят действията на икономическите субекти (представители както на бизнеса, така и на домакинствата). Икономическата конюнктура е изпълнена с много несигурност и неизвестност. Сред онези икономически субекти, които отказват да приемат несигурността, се генерира страх. Страхът кара хората да спрат, докато не се появи някаква яснота, докато не се появи нещо сигурно, върху което да се формират очаквания и съответно да се планират бъдещи действия. Изчакването и отлагането на покупки и инвестиции е едно от основните последици от икономическия стрес. Това ни казва теорията, но го наблюдаваме и на практика. Икономиката в глобален план започна да се забавя през тази година.

Има ли изход от ситуацията? Вероятно има.

Намаляването на несигурността и икономическия стрес ще се случи, когато изчезнат факторите, които ги причиниха. Бързото договаряне и спиране на конфликта между САЩ и Израел, от една страна, и Иран, от друга. Това ще означава, че петрол ще има. Цената ще се нормализира (процесът ще отнеме около 18–24 месеца). Успокояването на петролния пазар ще доведе и успокоение на инфлационните очаквания. Това от своя страна ще уталожи страстите около потенциалното вдигане на лихвите. Няма директна връзка между двете, но механизмът работи по следния начин: чрез повишаването на лихвите се намалява предлагането на пари в икономиката, а с по-малко пари търсенето на бизнесите и домакинствата за конкретни стоки и услуги ще намалее, което ще натисне пазарните цени надолу. Това обаче отнема време – между 12 и 24 месеца.

Теоретично е възможно икономическата несигурност да не предизвиква страх и съответно стагниране на икономиката. Ако икономическите субекти приемат несигурността за даденост и не се шокират от нея, страхът може да се превърне в приключение. Има такива хора както у нас, така и по света. Първоначално те се възприемат от останалите за луди, но след 10–20 години, особено ако успешно са развили бизнес, ги определят като визионери.

Дали този подход е подходящ? Може и да е подходящ, но повечето от участниците както на финансовите пазари, така и в реалния бизнес предпочитат да се появи отнякъде успокоение. Мнозинството от тях следят изявите на президента Доналд Тръмп и централните банкери. Хвърлят по едно око на статистическите данни, които излизат ежеседмично – все пак централните банкери обуславят действията си с тези данни. Някои дори се чудят как при всичката тази несигурност и геополитически процеси пазарните индекси в САЩ достигат рекордни нива, а в същото време има доста предупреждения за възможна рецесия, и то от много опитни инвеститори и икономисти.

Експанзията на икономическия стрес е широкообхватна. Динамикономиката продължава. Остава да приемем, че нещата са извън нашия контрол, поне да не ни обземе гняв.

Гледайки напред, положението не е много оптимистично. Все пак да не забравяме, че неприятните неща все ще се уморят да се случват. Всяко нещо има край, само списание „Мениджър“ продължава в следващия брой.

Обикновено препоръчвам по 2–3 кафета, докато или след като прочетете някой от текстовете ми. Този път май няма да е само кафе.