За пръв път космически „пришълец“ пресича Слънчевата система

Астрономи откриха странен космически обект, който вероятно не идва от нашата Слънчева система и скоро ще я напусне.

Необичайният обект е засечен от телескопа за автоматично наблюдение Pan-STARRS 1 на 18 октомври. Скалата е с диаметър най-малко 200 метра и траекторията й е учудваща.

Космическият пътешественик може да се окаже първият наблюдаван наблизо, чийто екстрасоларен произход е потвърден, пише френският  „Фигаро“.

Първоначално астрономите смятат, че обектът е комета. Ледените късове пристигат понякога от покрайнините на Слънчевата система, от прословутия Облак на Оорт, който се намира 20 000 – 30 000 пъти по-далече от Слънцето, отколкото Земята. Но след 6 дни наблюдение установяват, че скалата пътува по хиперболична траектория, т.е. не се върти около Слънцето, идва отвъд нашата система и няма да остане в нея.

Обектът се движи освен това значително по-бързо от другите открити комети, открити през 2017. Скоростта му е близо 100 000 км/ч и е достатъчна, за да преодолее гравитацията на нашата звезда.

След като е преминала най-близо до Слънцето на 9 септември и най-близо до Земята на 14 октомври – около 30 млн. км, космическата скала съвсем скоро, само след няколко седмици, ще стане почти невидима.

Според наблюденията с Гигантския европейски телескоп в Чили (Very Large Telescope européen) космическият обект не изпуска обичайния за кометите газов поток. Заради това първоначалното му име C/2017 U1, с което се отбелязва комета, е променено на A/2017 U1 - астероид.

„Това значи, че на повърхността му няма лед, но това е почти всичко, което можем да кажем“, казва астрономът Люси Маке.

Хиперболичната траектория не оставя големи съмнения - тъй като е в равнина, перпендикулярна на траекторията, по която орбитират планетите, обектът не може да бъде отклонен от планета-гигант. Това го прави първи по рода му.

Според първите оценки вероятно идва от съзвездието Лира. Може би е бил изхвърлен от системата Вега – петата най-ярка звезда, разположена на около 25 светлинни години от нас. Изчисленията сочат, че скалата пътува от 10 000 г. в нашата Слънчева система и ще й трябват почти още толкова, за да я напусне и да се изгуби отново в космическата пустота.