Renault - спортна страст от 115 години

115 години Renault е една от най-разпознаваемите марки в моторните спортове. Първият голям успех за марката идва през далечната 1902 г. в ралито Париж-Виена, спечелено от Марсел Рено. Тогава се поставя началото на големите успехи за Renault в моторните спортове. От тази дата, до ден днешен, никой не подценява възможностите на френската марка.

Следващият грандиозен успех за Renault е през 1906 г. Тогава компанията  регистрира първото си участие в Grand Prix, проведено в рамките на два дни по обществената пътна мрежа извън Льо Ман. Renault участва със своя Тype AK, олекотено шаси, задвижвано от 12,9-литров, 4-цилиндров двигател. Унгарецът Ференц Сис печели състезанието за Renault. Победата популяризира значително името на компанията, което довежда до значителен ръст на продажбите.

Епохата на джаза и наземните скоростни рекорди

През 20- и 30-те години на миналия век, Renault се фокусира върху ралитата и наземните скоростни рекорди. През 1925 Renault печели рали „Монте Карло”. След това, през 1926, с цел поставяне на скоростни рекорди, е разработен 9-литровият Renault 40CV Type NM des records. Моделът е с едно място, издължено купе и открити колела. Той постига средна скорост от 173,7 км/ч в рамките на 24-часов пробег – съществена скорост за базиран на сериен автомобил модел от онази епоха.

Nerva Series

През 30-те години Renault разработва Nerva Series и продължава с безбройни опити за поставяне на скоростни рекорди по пътищата в Европа и Африка. Задвижван от втория 8-цилиндров редови двигател на Renault, вдъхновен от инженерните авиационни разработки на компанията, Nervasport завършва втори в рали „Монте Карло” през 1932, само на две десети зад победителя. Победите идват през 1935, когато са спечелени рали „Монте Карло”, надпреварата Лиеж-Рим-Лиеж, като през същата година е спечелено едно второ място, зад автомобил Bugatti, постигнато в рали „Мароко“.

Shooting Stars през 50-те години

Renault отново улавя новаторския дух от началото на 50-те години, когато продължава с опитите за поставянето на различни скоростни рекорди. След 2-годишно тестване във въздушен тунел, през септември 1956 Renault извежда своя поразително син Etoile Filante (Shooting Star) на Солените езера в Боневил, Юта, САЩ. Невероятният автомобил е изграден около тръбно, изпечено полиестерно купе и две големи перки, наподобяващи тези на самолет. Той се задвижва от иновативен турбинен двигател, генериращ 270 к.с. при 28 000 об/мин, работещ с трансмисия Transfluide. От аеронавтиката е заимствано горивото, керосин, като реално купето и шасито не са подложени на никакви вибрации, благодарение на скоростта на въртене на турбините. При първия си пробег, Жан Хеберт (Jean Hebert), създател на автомобила, поставя нов скоростен рекорд, достигайки 308,85 км/ч.

Към това невероятно скоростно постижение Renault добавя още успехи в ралитата. В редица надпревари участва с малкия и иновативен Dauphine със задно задвижване, в това число „Миле Миля”. Renault взима първите четири позиции в състезанието през 1956, печелейки и „Тур дьо Корс” същата години. Две години по-късно Dauphine печели епичното рали „Монте Карло”.

Старт на сътрудничеството с Gordini

В началото на 60-те години Амеди Гордини представя по-спортна, по-мощна и бърза версия на Dauphine. Гордини е човек, който създава и Grand Prix автомобили със собственото си име на тях. Партньорството Renault-Gordini се доказва като изключително успешно, като в следващите години се появяват последователно класическият R8 Gordini, R12 и R17. R8 Gordini, конкретно, изпъква в ралита, планински изкачвания и пистови надпревари, ставайки толкова популярен, че Renault 8 Gordini Cup, програма, която мнозина смятат за предшественик на марковите шампионати, бива създаден през 1966. Двигателят на Renault 12 Gordini задвижва и първите автомобили Formula Renault, като първият френския шампионат Formula Renault е проведен през 1971. Оттогава много велики пилоти и шампиони проправят своя път в моторния спорт именно от тук, в това число Жак Лафит, Жан Раньоти, Ален Прост, Себастиан Фетел, Кими Райконен и Люис Хамилтън.

Съоръженията на Gordini в Париж се оказват прекалено малки за амбициозните цели, затова се търси място за изграждане на нова сграда извън града. Идеалното място е открито във Вири-Шатиьон. Новият завод на Gordini е открит на 6 февруари 1969, като с това се поставя началото на значим и дългогодишен успех в моторния спорт през следващите десетилетия.

Първоначалният фокус е поставен върху нов, 2,0-литров V6 двигател, който е официално представен през януари 1973. Двигателят скоро доказва конкурентоспособността си в престижните Европейски серии за 2,0-литрови спортни автомобили. Този успех е последван от преминаване в FIA World Sportscar Championship с турбо версия на двигателя.

Успех в Льо Ман и дебют във Формула 1

При спортните автомобили моделите на Renault с турбо двигател се доказват като изключително бързи, осигурявайки поредица от полпозишъни и най-бързи обиколки. Всичко си идва на мястото през 1978, когато Дидие Пирони и Жан-Пиер Жасо постигат историческа победа в „24 часа на Льо Ман“с Alpine-Renault A442B, задвижван от V6 турбо двигател на Renault. На четвърта позиция завършва второ Renault. След като най-после постига победа в „24 часа на Льо Ман“, Renault вече може да се фокусира върху своята друга цел - Формула 1.

Вариантът да използваш турбо двигател фигурира в правилника от много години, но никой не се осмелява на този ход, докато не се появява Renault. През 1976, без много шум, стартират пистовите тестове с 1,5-литрова версия на турбо двигател, като за следващата година е планирана кратка състезателна програма.

Задвижваният от V6 турбо двигател RS01 прави своя дебют в GP на Великобритания през 1977. Пилот е Жан-Пиер Жабуи. Наречен „Yellow Teapot”, болидът отпада в първото си състезание, но не и преди да направи голямо впечатление. Ценен опит се натрупва в още четири състезания в края на сезона. Процесът на обучение продължава през 1978, докато Жабуи не спечелва първите точки за Renault – и за който и да е турбо двигател - с четвъртото си място в GP на САЩ. Един от големите пробиви е преминаването към би-турбо конфигурация за GP на Монако 1979. Екипът най-после започва да овладява критичния проблем с турбо дупката, а Жабуи записва историческата първа победа за марката на родна земя в Дижон, след като потегля от полпозишън.

Триумф в ралито

Успоредно с това, Renault остава отдаден на рали надпреварите. Марката печели титлата при конструкторите в Световния рали шампионат през 1973, преди Гай Фреклен (Guy Fréquelin) да спечели Френския рали шампион през 1977 с Alpine A310 Group 5. Жан Раньоти и Renault 5 Alpine натрупва още слава, финиширайки на втора позиция в рали „Монте Карло“ през 1978. Раньоти извежда своя Renault 5 Turbo до победата през 1981 в „Монте Карло“, а след това и в „Тур дьо Корс“ през 1985.

Renault се впуска и в маратоните за издръжливост, като през 1982 братята Мару (Marreau) печелят пустинния маратон „Париж-Дакар“ с частното си Renault 20.

Същевременно ангажиментът на Renault във Формула 1 започва да изплаща дивиденти, след като Ален Прост завършва втори в шампионата на пилотите през 1983. Французинът печели четири победи, а шампионът Пике три, но изпуска титлата само с две точки. Същата година Renault за пръв път става доставчик на двигатели, обединявайки усилия с Lotus. В следващите два сезона договори за доставки се подписват също с Ligier и Tyrrell. През 1985 в Португалия Аертон Сена постига първата си GP победа с двигател на Renault, а бразилецът се превръща в една от звездите на сезона. Заводският отбор е закрит в края на 1985, като фокусът се поставя върху доставката на двигатели за други отбори. През 1986 комбинацията Сена/Lotus/Renault се доказва като най-бързата на стартовата решетка, след като бразилецът спечелва осем полпозишъна.

Успехът във Формула 1

Renault се завръща официално във Формула в края на 80-те години, но този път като партньор и доставчик на двигатели за екипа на Williams. В първата състезателна година новото партньорство постига две победа, още две идват през 1990. Найджъл Менсъл, който е карал с двигател на Renault в Lotus – идва в отбора.

Това е началото на невероятна ера. До края на 1991 това е комбинацията, която всички се стремят да победят, а през 1992 Менсъл е толкова доминантен, че носи първата Световна титла за Renault още през август.

Ален Прост, бившият заводски пилот на Renault, се присъединява към Williams през 1993, спечелвайки последната си титла, преди да прекрати спортната си кариера. Деймън Хил е следващият световен шампион през 1996, година по-късно година титлата взима Жак Вилньов. Williams-Renault печели и титлата при конструкторите през 1992, 1993, 1994, 1996 и 1997.

През 1995 Renault разширява ангажимента с ново сътрудничество с екипа на Benetton. Михаел Шумахер печели титлата през 1995, а Benetton - титлата при конструкторите, като по този начин, с двата си партньора, Renault печели шест поредни титли между 1992 и 1997. Между 1995 и 1997 двигателите на Renault печелят 74% от Grand Prix надпреварите.

В край на 1997 Renault се оттегля официално от Формула 1. Williams, Benetton и по-късно новият отбор BAR използват двигатели, разработени на базата на двигателя на Renault, но под имената Supertec, Mecachrome и Playlife, а работата продължава като малък проект във Вири.

Едновременно с това Renault продължава своето участие в рали състезанията през 90-те години, като Maxi Mégane печели победата в рали „Тур дьо Корс“ през 1997.

Завръщане във Формула 1

И отново, официалното отсъствие на Renault от Ф1 е кратко. В началото на 2001 се обявява, че компанията е закупила екипа Benetton и ще се завърне като заводски отбор. Името Renault се завръща като доставчик на двигатели за Benetton през същата година, е през 2002 екипът е преименуван на Renault F1 Team, като шаси департаментът продължава да е базиран в Енстоун, Великобритания, а развоят на двигателите е съсредоточен във Вири.

През 2003 Фернандо Алонсо носи на новия отбор първия полпозишън в Малайзия, след което младият испанец постига първата си победа (и първа за отбора) в Унгария. На следващата година Ярно Трули носи победа за Renault в най-престижното състезание през годината – това в Монако.

През 2005 Алонсо доминира шампионата, спечелвайки титлата при пилотите, а Renault при конструкторите, като Алонсо и съотборникът му Джанкарло Фисикела печелят общо осем победи.

Въпреки огромната промяна през 2006 от V10 на V8 двигатели, Renault F1 Team успява да запази набраната инерция. Още осем победи през сезона изправят Renault в битка с Ferrari за двете титли, но иновацията на Renault отново се оказва победоносна, носейки титлата при пилотите и конструкторите.

Доставката на двигатели за други отбори е дългогодишна политика на Renault, като през 2007 се формира ново партньорство с Red Bull Racing. Тъмносините болиди скоро излизат в челото на колоната, а през 2010 Фетел става най-младият шампион в историята на спорта, докато Red Bull-Renault спечелва титлата при конструкторите.

Докато Renault пренасочва дейността си около доставката на двигатели, Фетел се оказва недостижим в Световния шампионат, чупейки всички рекорди с поредните двойни титли през 2011, 2012 и 2013.

Успоредно с Red Bull Racing, Renault доставя двигатели на Lotus F1 Team, Caterham F1 Team и Williams F1 Team. В течение на тази ера, V8 двигателят, разработен от 250 инженера във Вири-Шатиьон, печели над 40% от възможните победи и рекорден брой полпозишъни.