3 начина да погледнем на света през други очи

Има ли в офиса някой, който постоянно ви предизвиква? Не ви слуша, когато говорите? Подценява работата, която сте свършили? Прахосва времето ви с тривиални въпроси? Постоянно изтъква себе си? Само критикува?

Нашата основна емоционална нужда е да се чувстваме ценни и ценени. Обратният случай се превръща в дълбоко обезпокоително предизвикателство за нашето вътрешно усещане за равновесие, сигурност и благополучие. На най-първична ниво, това може да ни накара да се почувстваме застрашени за своето оцеляване.

Това е особено вярно, когато човекът-предизвикателство е нашият шеф. Проблемът е, че да сме в услуга на други хора, рядко изважда на повърхността най-доброто от нас.

"Властта има тенденция да се корумпира, а абсолютната власт развращава абсолютно", казва лорд Актън през 1887 г. 

Лесно по подразбиране, когато се чувстваме обезценени е да приемем ролята на жертва. Да обвиняваме другите за това как ние се чувстваме е форма на самозащита. Каквото и да не е наред, не е по наша вина. Чрез изключване на отговорност, ние се чувстваме по-добре в краткосрочен план.

Проблемът с това да си жертва е, че така може да изгубите  властта да влияеете на обстоятелствата. Болезнената истина, когато става дума за хора, с които имате трудни взаимоотношения е, че вие не може да ги промените. Единственият човек, когото можете да промените сте само и единствено вие самите.

Всеки от нас има по подразбиране обектив, през който виждаме света. Наричаме го реалност, но в действителност това е селективен филтър. За щастие, имаме силата да виждаме света през други очи. Например:

Обективът на реалистичният оптимизъм. Използването на този поглед над нещага изисква да си зададете два прости въпроса, когато се чувствате онеправдани. Първият е "Какви са фактите в тази ситуация?" Вторият е: "Каква е историята, която аз разказвам за тези факти?"

Това разграничение позволява да погледнете отстрани на вашия опит, а не просто да реагирате на него.  Реалистичният оптимизъм, термин, изкован от психолога Сандра Шнайдер, означава да разкажеш история за дадено обстоятелство, без да променяш фактите. Става дума за това да овладеете реакциите и чувствата си и да погледнете дали има алтернативен начин да погледнете на ситуацията, която в крайна сметка ще ви служи по-добре. Друг начин за откриване на алтернатива е да се запитате "Как бих могъл да действам, като дам най-доброто от себе си?"

Обратният обектив. Тук се изисква да възприемете гледната точка на човека, който ви предизвика. Това не означава да жертвате своята собствена гледна точка, а по-скоро да я разширите.

Почти сигурно е, че човекът отстреща възприема ситуацията по различен начин. С обратния обектив, вие всъщност търсите отговор на въпроса "Къде е моята отговорност във всичко това?"

Обективът на желанието. Понякога най-лошите страхове относно вашия дразнител  може да се окажат верни. Той е някой, който неоснователно не си върши работата. Той неизменно взема на кредит от вашето доверие.

Когато сегашните обстоятелства са безспорно по-лоши, обективът на желанието осигурява начин да търсите отвъд настоящето, да си представите по-добро бъдеще. Започнете с въпроса: "Независимо от това как се чувствам и какво се случва в момента, как мога да се поуча от този опит?"

Колко пъти има нещо, което ни кара да се чувстваме ужасно и се оказва маловажно, няколко месеца по-късно или в действителност ви поднася важна възможност в положителна посока?

Последният ми шеф ме уволни. Чувствах се ужасно, но в същото време цялата тази история ме извади от зоната на моя комфорт и се оказа, че имам най-голяма нужда точно от това. Това разтърсване ме накара да поема живота си в ръцете си и да се запитам с какво наистина искам да се занимавам занапред. Сега имам прекрасна работа, която ми носи щастие повече от всяка друга на света.

Тони Шварц за Harvard Business Review