Българските производители живо се интересуват от автоматизация на процесите

Кариерата на Иво Трайков в техническите продажби започва в най-голямата българска компания за доставка на индустриална и строителна техника. По-късно става експерт Бизнес развитие в световния лидер в производството на технически газове. Работи още като кънтри мениджър на немска компания, производител на продукти от специализирани инженерни полимери за машиностроене и автоматизация. Страстта му към роботите се развива при следващия му работодател – интеграторът на роботи KUKA Robotics, където участва във всички процеси – от спечелването на клиент, през управление на проект, 3D симулация на процеса до комисиониране.

Как един инженер може да стигне до работа в областта на роботизацията?

Успешният интегратор на роботи трябва да има в екипа си минимум програмист PLC и роботи и машинен инженер. Най-важно е да имаш желание и страст към работата. Да ти доставя удоволствие, когато видиш как от 3D симулацията и първоначалната концепция се реализира успешен проект. И добър учител естествено.

Как реагират българските производители на възможностите и ползите, които предлагат роботите?

Задълбочаващата се демографска криза и намаляването на трудоспособното население карат всички да поглеждат към автоматизация на процесите. Българските производители живо се интересуват как да се справят с този проблем и как да повишат производителността и качеството.

За какви конкретни дейности и задачи се използват роботите в българските предприятия?

Най-разнообразни – обслужване на машини – металообработващи, дървообработващи, за хранително-вкусовата промишленост и др. – зареждат заготовки и след това подреждат готовия продукт. Обхванати са процеси като заваряване, шлайфане, фрезоване, 3D принтиране, палетизиране, измерване на температурата в пещи до 1400оС, Pick n Place операции и манипулиране на тежки товари.

Има ли примери за малки производители у нас, които вече използват роботи в производството си?

Първо трябва да дефинираме понятието „малки“.  Има компании от по няколко души, на които основен двигател е роботът. Малките компании, с недостатъчно средства, се възползват от европейски програми или се спират на употребяван робот. Инвестицията се възвръща сравнително бързо, а след това роботът продължава да дава добавена стойност и да носи приходи.

Какви предизвикателства срещат малките предприятия при внедряването на роботи?

От най-различно естество: ще има ли място, ще достигне ли желаната производителност. Ще се запази ли търсенето на техните продукти, ще се увеличи или ще намалее. Както споменах, съществуват европейски програми и други възможности за финансиране, които подпомагат предприятията при роботизацията, но все още не в необходимия мащаб.

Закупуват ли международните компании роботи локално в България или обикновено се снабдяват от централите си?

Снабдяват се предимно от централите си или от одобрени от тях доставчици. Особено новонавлизащите пристигат с цялото оборудване отвън. Компаниите с традиции в производството в България поглеждат и към местни интегратори с опит за решаване на проблемите.

Какъв е потенциалът за развитие на българския пазар за роботизация в близко бъдеще?

Според мен предстои да расте.