Бизнес перспективи: Слънце, вятър, глобализъм

Защо световната индустрия за възобновяема енергия се развива неравномерно

2,7 пъти се очаква да нарасне общият капацитет на слънчевите, вятърните паркове и другите възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) до 2030 година. Това сочи току-що публикувана прогноза на Международната агенция по енергетика /МАЕ/.

Експертите отбелязват, че водещи в развитието на ВЕИ са развитите страни, както и Китай и Индия. В същото време анализаторите са загрижени, че развитието на ВЕИ в различните региони на света напредва неравномерно, което забавя постигането на целите за декарбонизация на световната икономика и борбата с изменението на климата.

МАЕ нарича това добра динамика, но подчертава, че тя е по-ниска от трикратния ръст, планиран от представителите на почти 200 държави на срещата на върха на ООН за борба с изменението на климата COP28, която се проведе през декември миналата година в ОАЕ.

Алтернативни гигавати

 До 2030 г. общият световен капацитет за възобновяема енергия се очаква да нарасне с 5500 GW, като добавянето на нови мощности ще се ускорява всяка година и през 2030 г. ще достигне 940 GW - 70% увеличение спрямо 2023 г., която все още е рекордна година за нови световни мощности за възобновяема енергия. На слънчевите и вятърните електроцентрали се падат 95% от всички нови мощности за възобновяема енергия.

Основните двигатели на нарастването на капацитета на ВЕИ до 2030 г. ще бъдат два фактора - „слънчевата енергия и Китай“, се посочва в доклада. „Китай само ще засили позицията си на световен лидер в създаването на нови мощности за производство на енергия от ВЕИ. Само в тази страна до 2030 г. ще бъдат въведени в експлоатация общо 1200 GW слънчеви и вятърни електроцентрали, въпреки че първоначално страната планираше да постигне тази цел едва до 2036 г. След края на програмата за държавно субсидиране през 2020 г. кумулативният капацитет на Китай в областта на слънчевата енергия се е увеличил почти четирикратно, а капацитетът на вятърната енергия се е удвоил. Това се дължи на конкурентните регулаторни политики в тази област“, казват от МАЕ.

Колкото до ЕС и САЩ, експертите прогнозират удвояване на новите мощности за ВЕИ от 2024 до 2030 г. Те ще бъдат следвани от Индия по отношение на ръста на новите мощности. МАЕ отбелязва, че „въпреки неотдавнашните смущения в доставките на оборудване поради логистични проблеми и макроикономическа несигурност, секторът на вятърната енергия ще започне да се възстановява“. Това ще бъде улеснено от оптимизирането на регулаторните политики в Европа, САЩ, Индия и други големи развити и развиващи се страни. Промените са свързани главно с опростяване на изискванията за предпроектни проучвания и набиране на средства за проекти. „Всичко това би трябвало да помогне на сектора на вятърната енергия да се възстанови от неотдавнашните финансови проблеми“, смятат експертите.

В сегмента на водноелектрическите централи МАЕ отчита стабилен ръст на новите мощности, дължащ се основно на Китай, Индия, АСЕАН и Африка. В други сегменти на алтернативната енергия, като биогорива, геотермална енергия и енергия на приливите и отливите, се очаква забавяне на увеличаването на новите мощности поради недостатъчната държавна подкрепа и регулаторни политики.

Делът на водорода, за който отдавна се правят оптимистични прогнози, все още е много малък. МАЕ отбелязва, че въпреки всички мерки за правителствена подкрепа и непрекъснатото усъвършенстване на регулаторните политики, водородната енергия ще съставлява едва 4% от новите мощности за възобновяема енергия до 2030 г. - главно поради недостатъчното търсене на такава енергия. Въпреки че общият капацитет на електролитните инсталации и съоръжения ще се увеличи 50 пъти до края на десетилетието, само половината от тях ще използват за работата си енергия от ВЕИ. Като цяло общият капацитет на водородната енергия ще достигне 43 GW до 2030 г., което е по-малко от 1% от общия капацитет на ВЕИ.

МАЕ идентифицира няколко предизвикателства пред развитието на ВЕИ през следващите години. На първо място, липсват нови инвестиции в разпределителните мрежи. В такава ситуация вече изградените централи могат да изчакат известно време, за да бъдат свързани към мрежата. Според МАЕ това е настоящата ситуация за централи и инсталации с общ капацитет от около 1650 GW, което е със 150 GW повече в сравнение с година по-рано. Експертите на агенцията обаче очакват, че тази ситуация ще бъде разрешена в близко бъдеще, тъй като по-бързото пускане в експлоатация на новите мощности принуждава властите да подобрят регулаторната политика в областта на свързването и разпределението на енергията.

Друг негативен фактор според МАЕ е намаляването на новите инвестиции в производството на оборудване за слънчеви електроцентрали. Това се дължи на твърде бързото развитие на този сектор, което доведе до известно свръхпроизводство и в резултат на това по-ниски цени на пазара. През 2024 г. общият капацитет на новото оборудване за соларните станции ще бъде 1100 GW, което е два пъти повече очакваното търсене на този тип енергия през тази година. В резултат на свръхпроизводството на оборудване цените за него от началото на 2023 г. са спаднали почти наполовина, което е довело до загуби от някои производители. Вследствие на това бяха отменени нови проекти за производство на полисилициеви плочи с общ капацитет 300 GW и кристални панели с общ капацитет 200 GW. В парично изражение обемът на отменените проекти в региона, по оценките на МАЕ е 25 млрд. долара.

Великолепната десетка и Китай

Също в средата на октомври международната рейтингова агенция Fitch публикува проучване за декарбонизацията на световната икономика. В края на 2023 г. експертите на агенцията отбелязват "забавяне в напредъка в тази област, въпреки значителните усилия в редица развити страни". Изследователите уточняват, че цялостното забавяне на процеса на декарбонизация до голяма степен се дължи на развиващите се страни, които "не биха могли да постигнат забележим спад на въглеродния отпечатък в икономиките си, въпреки че делът им в глобалното потребление на енергия непрекъснато расте". В резултат на това до края на 2023 г. глобалните емисии на CO2 са се увеличили с 1,8%, а ръстът на световния БВП е бил 2,9%.

Така икономическият растеж се оказа само с 1% по-висок от увеличението на емисиите, което като цяло е значително под границата от 8%, която трябва да бъде постигната до 2030 г., за да се достигнат нулеви емисии до 2050 г.

Миналата година десетте най-големи развити страни в света - САЩ, Германия, Великобритания, Япония, Франция, Канада, Италия, Австралия, Швейцария, Испания) са увеличили общия си БВП с 1,8%, а общите емисии на CO2 са намалени с 4,2%, до минимално ниво от 1970 г. насам. Анализаторите на Fitch отбелязват, че това е постигнато най-вече поради подобряване на енергийната ефективност на икономиката в тези страни, както и поради намаляване на съдържанието на въглерод в общото потребление на енергия.