Евгений Кънев: Все повече български инвеститори участват активно на пазара за сливания и придобивания

В период на световна пандемия, „Маконис“ успя да затвори седем сделки, на които беше консултант през последните 20 месеца, т.е. по една на всяко тримесечие, споделя Евгений Кънев, доктор по икономика, управляващ съдружник на консултантска компания за сливания и придобивания "Маконис". Той е бил управляващ директор за Европа на американската компания Tello Corporation и директор "Корпоративни финанси" в KPMG България. В кариерата си на инвестиционен консултант е управлявал над 300 проекта за сливания и придобивания, бизнес оценки и финансирания в редица страни от Източна Европа и Ирландия. Има МВА от Illinois State University,САЩ, и диплома по финанси и счетоводство на Асоциацията на сертифицираните експерт-счетоводители на Великобритания (ACCA).

Основана през 2007 г., Maconis/„Маконис“ е първокласна консултантска компания за сливания и придобивания, бизнес оценки, финансирания и други услуги от областта на корпоративните финанси. Екипът ѝ се състои от мениджъри и експерти с дългогодишен опит в световни консултантски компании, в множество сделки за сливания и придобивания и в проекти, финансирани от международни финансови институции. Клиенти на компанията са международни корпорации, средни и големи български фирми в изпълнение на тяхната стратегия за растеж или излизане от техните пазари. "Маконис" е носител и номиниран неколкократно с престижни международни награди за водеща консултантска компания за сливания и придобивания.

- Г-н Кънев, как се отразява дългата кризисна вълна на глобалния пазар на сделки за сливания и придобивания?

- След световната финансова криза от 2008 г., глобалната икономика се намира в процес на дигитална трансформация, който рязко се ускори с настъпването на пандемията. В този процес водеща роля имат сливанията и придобиванията, чрез които инвеститорите търсят да придобият физически активи, интелектуална собственост и човешки капитал, за да укрепят и разширят своите пазарни позиции. Обикновено в моментите непосредствено след начало на голяма криза – финансова, пандемична, геополитическа – сделките замират, след това се активизират първо финансовите инвеститори – от венчър фондове до фондове за откупуване и накрая, а и при по-ясни перспективи за растеж се включват и стратегическите инвеститори. Именно последните преформатират веригите за доставки, преструктурират цели индустрии и носят голямата тежест в обема и стойността на сделките в световен мащаб.

- България следва ли общия тренд в това отношение или оправда опасенията за намаляване на обема на сделките?

- Обикновено с известен лаг от няколко месеца, глобалните тенденции започват да се усещат и у нас. Но има и вътрешни причини, които ни пречат да бъдем атрактивен пазар за чуждестранните инвеститори. Някои са обективни - като тази, че ние сме малък пазар с неблагоприятна демография, което е сериозна пречка за привличане на инвестиции към вътрешния пазар. От друга страна, сегашният ни инвестиционен имидж, свързан с корупция и евтина работна ръка също затормозява привличането на първокласни инвеститори в производства на стоки и услуги с висока добавена стойност.

Добрата новина за нас е, че все повече български инвеститори са активни в придобиванията и сливанията. Освен сделките на вътрешния пазар с цел вертикална концентрация или увеличаване на пазарния дял, нараства броят на българските предприемачи, които придобиват свои конкуренти, доставчици или клиенти на чужди пазари. В период на световна пандемия, „Маконис“ успя да затвори седем сделки, на които беше консултант през последните 20 месеца, т.е. по една на всяко тримесечие. Наши клиенти бяха както големи чуждестранни компании придобиващи в България, така и български компании, придобиващи в чужбина.

- В кои сектори се наблюдава най-голям интерес от чужди инвеститори към сливания и придобивания у нас и от какво е задвижен той по ваши наблюдения?

- По запитванията от чужбина мога да кажа, че най-сериозен интерес има към нашия ИКТ сектор. Както споменах, светът е в дигитална трансформация и интересът към този сектор е напълно разбираем. Повечето наши ИТ фирми са в сферата на услугите и аутсорсинга и представляват интерес по-скоро заради своите човешки ресурси. Наскоро приключихме такава сделка, където голям норвежки конгломерат придоби свой ключов доставчик - една от най-известните фирми на нашия ИТ пазар. Малко след това пък консултирахме сделката за придобиването на най-голямата българска фирма за решения в областта на ИТ инфраструктурата от комуникацонния гигант А1.

Вторият ключов сектор от интерес за чуждестранните инвеститори са индуструалните производства. България продължава да е атрактивна като дестинация за намаляване на производствените разходи – труд, земя, строителство, преки данъци. За такава сделка консултирахме американски инвеститор, който продаде своите производствени мощности у нас на инвеститор от Южна Африка. Но най-голямата ни гордост може би е, че консултирахме български инвеститор за придобиването на негов доставчик, италианска компания от германския й собственик като сделката се осъществи в три държави.

Причината за специфичния интерес към тези два сектора – ИТ услуги и индустрия – са глобалните тенденции на преформатиране на веригите на доставка. За съжаление в общия случай, България е интересна заради своите ресурси, а не заради продукти или иновации. Това всъщност е характерна черта за повечето сектори на българската икономика: малко са нашите бизнеси със собствени брандове или достъп до крайни клиенти - предпоставка за постигането на висока добавена стойност.

- Твърд курс към промяна на лихвените политики ще бележи следващите месеци и може би цялата следваща година. Как ще повлияе това на пазара на сливания и придобивания?

- Покачващите се лихви и в България със сигурност ще забавят инвестиционната активност, тъй като оскъпяват дълговото финансиране на сделките. Но далеч по-важен отпечатък върху сделките има войната в Украйна, която рязко вдигна геополитическия, политическия и бизнес риск на Източна Европа, особено при страни като България в близост до театъра на бойните действия. От началото на войната, поне през нашия опит, наблюдаваме приключване на започнали вече сделки, но почти липсва чуждестранен интерес към по-сериозни инвестиции.

- Кои се очертава да са най-големите M&A сделки у нас за тази година? Фактори от какво естество стоят в основата им?

- Най-големите сделки в България обикновено са в три-четири сектора – финансови институции, енергетика, комуникации и недвижими имоти. Фактори са размерът на активите, продължаващата консолидация на отделните сектори и преходът към ново поколение технологии. Вероятно една от най-големите сделки ще бъде тази за „Булсатком“, където „Маконис“ също имаше косвено участие. Убеден съм, че сред топ пет сделки ще намери място сделката за придобиването на СТЕМО от А1, която консултирахме.

Нина Панова