Износът на отпадъци: светлини и сенки на една възходяща европейска индустрия

„Боклукът на един човек е съкровище на друг“ вече не е просто поговорка, а слоган на сектор, който фактурира повече от 20 милиарда евро износ годишно, според най-новите данни на Евростат. Става въпрос за обработката и износа на отпадъци, индустрия, пряко свързана с рециклирането и която спасява материали за многократна употреба от отпадъци. Европейската комисия потвърждава бума: нейните последни оценки гарантират, че обемът на доставките в чужбина се е увеличил със 75% от 2004 г. Въпреки това компаниите, неправителствените организации и европейските законодатели са съгласни, че рентабилността на тези дейности привлича лоши участници, които заобикалят регулациите, за да извличат тайно печалби, пише cincodias.elpais.com. 

Европейските превози на отпадъци до трети държави се състоят главно от материали, възстановени от други икономически дейности (като метален скрап, останки от разрушени сгради или промишлени отпадъци). Черните метали са основната категория в европейския износ на отпадъци, следвани от хартия и картон, цветни метали, текстил, минерали, пластмаси и каучук, в този ред. 37,5% идват от строителния сектор, докато 23,4% идват от добивната промишленост, а 10,7% от производствения сектор. Трябва да се каже, че износът на непреработени отпадъци е забранен от европейското законодателство (настоящите разпоредби са от 2006 г. и се основават на Базелската конвенция от 1989 г.).

От Испанската федерация за оползотворяване и рециклиране (FER) - асоциация, която обединява основните компании в сектора в Испания, посочват, че основната дестинация на износа е Турция. Според тази асоциация около 14,7 милиона тона се изпращат годишно от Европейския съюз към тази страна. Следват ги Индия, която поглъща около 2,4 милиона тона, и Египет с 1,9 милиона тона.

От друга страна, в рамките на европейските географски граници, основните получатели биха били Швейцария и Англия, които получават съответно 1,7 и 1,5 милиона тона преработени отпадъци годишно, според последните данни на Евростат (които съответстват на 2021 г.). Следват ги Норвегия, която получава 1,4 тона, докато Португалия, Франция и Германия също получават значителни количества, особено метали.

Докато Индия е основната азиатска дестинация, Пакистан също получава около 1,3 милиона тона европейски отпадъци годишно, според данните на Евростат. По същия начин от FER обясняват, че Китай също е важен пазар за метали като мед и алуминий.

„Не трябва да забравяме, че има търговски баланс, и има и внос. Например, Испания получава стомана за стоманодобивната промишленост“, отговаря Алисия Гарсия-Франко, генерален директор на Испанската федерация за възстановяване и рециклиране (FER), пред изданието CincoDías.

Гарсия-Франко отдава бума в сектора на различни фактори. Някои от причините, които тя цитира, са разпространението на кръговата икономика, глобализацията и увеличеното потребление. Тя обаче подчертава, че по-специално увеличението на износа би било тясно свързано с деиндустриализацията, която континентът претърпя през последните десетилетия.

„Когато няма пазар в Европа, трябва да изнасяте. За съжаление в момента в региона няма много силна индустрия. По време на износа те се класифицират като отпадъци, но това, което всъщност са, са суровини. Ако няма търсене, трябва да отидат на други места”, казва директорът на FER.

По същия начин Асоциацията на работодателите подчертава, че спестяванията могат да бъдат огромни, когато се изберат суровини от отпадъци в сравнение с тези от други източници, особено в областта на енергетиката.

„По отношение на разходите, извличането на алуминий от боксит изразходва 95% повече енергия, отколкото ако го вземете от скрап. В медта се спестяват 85%, за чугун и стомана се спестяват 72%, в цинк 60%. При текстила той достига 99%, а при гумите 85%. Това се отразява в цената“, обяснява Гарсия-Франко.

В тази връзка Испанската федерация за възстановяване и рециклиране подчертава, че секторът за рециклиране и оползотворяване на материали вече представлява 1% от БВП на Испания, с бизнес обем от 10 милиарда евро; и че в Европа секторът има оборот от около 95 трилиона евро и представлява повече от 300 000 работни места.

Въпреки това Асоциацията на работодателите добавя, че секторът има голям потенциал за растеж и че той може да бъде подобрен и в контекста на търсенето на стратегическа автономия, която регионът иска да насърчи. Те обаче потвърждават, че без пропорционален растеж на местната индустрия по-голямата част от продукцията ще продължи да намира купувачи извън Стария континент.

„В момента Европа разработва закон за стратегическите суровини, включително редкоземни елементи. Необходимо е тези материали да бъдат защитени, но реиндустриализацията трябва да се насърчава със същата скорост. Колкото и да успеем да извлечем тези минерали, ако няма търсене в рамките на ЕС, няма да можем да ги продадем в границите“, подчертава Гарсия-Франко.

Трафик на отпадъци 

Престъпниците също са разгледали възможностите, потенциала и доходността на сектора. Всъщност Европейската комисия изчислява, че в момента повече от една трета от трансферите в чужбина може да са незаконни.

„Трафикът на отпадъци е едно от най-сериозните екологични престъпления днес. Това вреди на околната среда, но и на законния бизнес. Освен това има ясна връзка между трафика на отпадъци и организираната престъпност“, се казва в изявление на Европейската комисия.

В тази насока изпълнителната власт на Общността обяви на 17 ноември, че ще засили наблюдението на сектора с ново законодателство. По-специално, износът на пластмасови отпадъци към страни извън ОИСР ще бъде забранен, освен ако не са изпълнени определени условия.

Пример за тази престъпна дейност е арестът на 25 души, замесени в незаконна операция за трафик на отпадъци през август от Гражданската гвардия на Испания. Участниците изнасяха предимно превозни средства в края на техния полезен живот и биха получили ползи близо до половин милион евро, като пренасят тези продукти в африкански страни, Италия, Португалия и Полша. Правоохранителните органи подчертават сложността на тези организации, тъй като престъпниците са придобили множество движими и недвижими имоти, основали са фирми и дори са отворили инвестиционни фондове.

„Във всеки сектор винаги има хора, които не спазват закона. Трябва да се има предвид, че тези отпадъци се приемат като продукти, с цел да бъдат преработени на места, където няма превенция на професионалните рискове, не се плащат данъци и няма подходящи съоръжения. „По този начин те намаляват разходите, така че да им излязат сметките накрая“, казва Гарсия-Франко, която добавя, че регулацията за юридическите компании е изключително строга във всяка част от процеса.

Някои части от гражданското общество също обръщат внимание на отпечатъка върху околната среда, оставен от незаконния износ.

„Отпадъците трябва да се третират възможно най-близо до мястото, където са произведени. Например, в случай на електронни отпадъци има паралелна верига, която отклонява тези елементи към страни като Гана, Нигерия или Пакистан. Транспортът оставя брутален отпечатък върху околната среда. И накрая, причиняват се екологични катастрофи, защото отпадъците не могат да бъдат обработени правилно и понякога стигат до изгаряне“, обяснява Хулио Бареа, мениджър отпадъци в Грийнпийс Испания пред испанската медия.

Бареа добавя, че този трафик на отпадъци също причинява икономически щети на страните, тъй като поглъща продукти, които трябва да бъдат преработени и които биха могли да генерират стойност в европейските граници.

„Това се случва и с опаковките, които достигат до страни като Тайланд и Малайзия. В крайна сметка те замърсяват водите и местата, където живеят хората. Най-добре би било да не изнасяме и да третираме всичко възможно най-близо. Това е най-логичното и устойчиво нещо“, казва говорителят на Грийнпийс.

В тази насока неправителствената организация подчертава, че въпреки законодателството е създаден черен пазар. „Има много закони, но износът се извършва главно от испанските пристанища. Няма капацитет да се контролират всички контейнери, които излизат всеки ден, а властите са фокусирани върху наркотиците и хората. Много е трудно да се контролира“, оплаква се Бареа.

В този контекст Брюксел реши, че ще насърчава циркулацията на отпадъци за рециклиране и повторна употреба между държавите-членки, като рамкира скорошното законодателство в прехода на ЕС към кръгова икономика и сигурността на доставките на суровини. Въпреки това те уверяват, че ЕС ще модернизира настоящите процедури за превоз на отпадъци, като ги направи „по-дигитални“. По същия начин ускорените процедури ще станат по-„по-лесни и ефективни“ за определени допустими съоръжения, определени за тези процеси. „Това ще улесни повторното навлизане на отпадъците в кръговата икономика в целия ЕС, без да се намалява необходимото ниво на контрол за такива превози“, посочва изпълнителната власт на Общността.