ЕС изхвърля 153 млн. т храна годишно – много повече, отколкото произвежда

Европейският съюз губи повече храна, отколкото произвежда, и би могъл да спре галопиращите цени, да се справи с климатичната криза и да подобри продоволствената сигурност като просто ограничи отпадъците поне наполовина до 2030 г. Това е основният извод от проучването на екологичната фондация Feedback EU от Нидерландия, която се стреми да въздейства върху развитието на хранителната политика на ЕС чрез коалиции на гражданското общество и финансиращи организации.  

ЕС-27 изхвърля около 153 млн. т храна всяка година, двойно повече от предишните оценки, и 15 милиона тона повече, отколкото произвежда, според оценките на проучването, цитирани от The Guardian. Количеството пшеница, изхабена по този начин само в ЕС, се равнява приблизително на половината от износа на пшеница от Украйна и на една четвърт от този в целия ЕС, се казва в доклада.

„Във време на високи цени на храните и криза на разходите за живот е скандално, че ЕС потенциално изхвърля повече храна, отколкото внася. Сега Блокът има огромна възможност да постави правно обвързващи цели за намаляване наполовина на хранителните си отпадъци до 2030 г., за да се справи с изменението на климата и да подобри продоволствената сигурност”, отбеляза Франк Мехилсен, директор на Feedback EU.

Глобалните цени на храните миналия месец са били с 8% по-високи отколкото преди година, според Организацията на ООН за прехрана и земеделие (FAO), провокирани отчасти от войната в Украйна.

Цените на пшеницата, царевицата и соята тази година дори надминаха рекордите, поставени в разгара на Световната финансова криза от 2008 г.

Абдолреза Абасиан, анализатор на зърнения пазар и бивш старши икономист на FAO, казва, че ерата на евтините храни е приключила и цените вероятно ще се задържат високи дори след края на войната в Украйна. „Поради енергийната ситуация, ситуацията с торовете, несигурността в света, включително в транспорта и доставките, да не говорим за изменението на климата, ние трябва да приемем, че няма да видим цените на храните на нивата отпреди десетилетие, на които сме свикнали“, категоричен е той.

Оливие Де Шутер, съпредседател на Международния панел от експерти по устойчиви хранителни системи и специален докладчик на ООН за крайната бедност и правата на човека, смята, че проблемът е, че хранително-вкусовата промишленост исторически е намирала отпадъците за по-изгодни от ефективността. „И в двата края на хранителната верига е скъпо да се намалят отпадъците. По-изгодно е да се продава повече храна на хората, отколкото им е необходима. Датите за продажба също са определени по начин, който задължава хората да купуват повече, отколкото всъщност могат да консумират“, обясни експертът.

Очаква се Брюксел да предложи по-късно тази година първите законово приложими цели в света за ограничаване на хранителните отпадъци – 43 зелени нестопански организации подкрепиха призива на Feedback EU за 50% съкращаване на отпадъците до 2030 г.

„Всички страни от ЕС се ангажираха да намалят наполовина хранителните отпадъци в рамките на целите на ООН за устойчиво развитие. Но почти 10 години по-късно те не са постигнали много и нашите икономики все още генерират невероятно големи количества хранителни отпадъци”, коментира Пьотр Барчак, старши служител по политиката на Европейското бюро по околна среда (EEB).

Организацията иска да види законови мерки за намаляване на отпадъците по цялата верига за доставка на храни, включително производство, преработка и хранителни услуги.

Все още не са публикувани официални базови данни на ЕС за хранителните отпадъци във фермите през 2020 г., но новото проучване използва изчисления от индекса на хранителните отпадъци на Програмата на ООН за околната среда и мета-проучване на WWF – и двете от 2021 г.

Докладът посочва около 90 милиона тона хранителни отпадъци към първичното производство – три пъти повече от битовите отпадъци. По-голямата част от това вероятно не е регистрирано, тъй като измерванията на отпадъците в ЕС са склонни да изключват храна, оставена неожъната, неизползвана или непродадена във фермите.

Приблизително 20% от производството на храни в ЕС се губи всяка година, което струва на предприятията и домакинствата в ЕС 143 млрд. евро годишно. Хранителните отпадъци са отговорни за поне 6% от общите емисии на парникови газове в Блока.

Друго проучване, публикувано в Nature Food вчера, установи, че търговията с пшеница и царевица само частично ще облекчи глобалния недостиг на храни, причинен от войната в Украйна, и дори тогава, с цената на стимулиране на въглеродните емисии. Документът предвижда вероятно увеличение на цените на царевицата и пшеницата съответно от 4,6 и 7,2 на сто през следващата година.