Над 20 технологични лидери ще споделят прогнозите си в най-големия форум за иновации и технологии в Югоизточна Европа

Над 20 лидери на български и световни технологични компании ще споделят своите прогнози за развитието на високотехнологичния бизнес по време на най-големия форум за иновации в Югоизточна Европа SEE INNOVATION, TECHNOLOGY AND SOURCING SUMMIT.  Събитието ще се проведе на 29 септември в София, а негови организатори са Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST) и Българската стартъп асоциация (BESCO). Конференцията ще се превърне в най-гореща точка за високотехнологичните услуги в региона и ще се проведе под мотото „Югоизточна Европа - двигател на растежа“.

На нея ще бъдат обсъдени тенденциите и прогнозите за развитието на индустрията на бизнес услугите и сектора на технологиите в контекста на Индустрия 5.0, ESG принципите, кибер сигурността и все по-съвършените AI инструменти и мястото на човека в тях. Форумът ще бъде и платформа за обмяна на опит в сферата на иновациите и технологичния трансфер в региона. В рамките на събитието ще бъде представен доклад за развитието на високотехнологичната индустрия в Югоизнточна Европа по държави и потенциала на всеки един от пазарите.

Сред специалните гости ще бъде избраният за №1 мотивационен спийкър извън САЩ в класацията Global Guru - Джим Лоулес - всепризнат международен лектор, вдъхновил с речите си над 1 милион души на пет континента. Автор е на международния бестселър „Укротяване на тигри“ (‘Taming Tigers’), като сам доказва изглеждащите на пръв поглед „невъзможните адаптации“, чрез тестване на собствените си възможности.

***

Илия Кръстев, председател на AIBEST: Свръхрегулациите могат да се превърнат в спирачка за развитието на високотехнологичния бизнес

- Кои са най големите заплахи за развитието на високотехнологичната индустрията?

- Заплахите са основно две. Свръхрегулирането на иновативния и технологичния сектор и несъобразяването с глобалната действителност, с начина, по който се случва бизнеса и по който работят хората.

Второто препятствие за развитието на индустрията е образованието и големината на трудовия пазар. Образователните системи в региона и конкретно в България далеч не са адаптирани към новата среда, спокойно можем да кажем, че са остарели. Голямата тежест, която произтича от този факт, се поема от бизнеса, който инвестира изключително много средства в подготовката на кадрите си. Затова е нужно на ниво държава да има ясна стртегия за образованието, защото тя е ключова за развитието на целия ни трудов пазар. Нужно е да се предприемат стъпки за мотивирането и осигуряването на условия за това хората да могат да учат по време на целия си живот. Така те ще могат по-лесно да се адаптират към бързопроменящата среда и новата технологична революция, на чийто праг сме.

- Икономическите турболенции при световните технологични гиганти доведоха ли до освобождаване на служители от сектора в България и в региона?

- Както знаете по време на пандемията от COVID-19 глобално в технологиичния сектор бяха инвестирани значителни средства. Логично е, след такова рязко увеличение на капитала в индустрията, да има елемент на охлаждане. Към момента на българския пазар няма индикации за заплаха в нашия сектор. Вярвам, че през 2022 г., както и през 2023 г., за която все още нямаме данни, нашата индустрия ще продължава да расте - не с темпа на годината, в която излязохме от пандемията, но със сигурност ще отбележим двуцифрен ръст.

Нетният брой на хора, заети в индустрията няма да намалее през настоящата година. Ако има някакъв по-сериозен отзвук на световните тенденции, свързани с внедряването на изкуствен интелект и реакции на глобални макроикономически фундаменти, те ще станат по-видими у нас през последното тримесечие на настоящата година и най-вече през следващата. Моята прогноза е, че не можем да очакваме някакви тежки сътресения, а по-скоро ще има период на преструктуриране на индустрията. 

- Вие казвате, че всъщност индустрията предлага все по-сложни услуги. Това означава ли, че приносът ви към брутния вътрешен продукт (БВП) ще продължи да расте?

- Всъщност, текущата ситуация създава възможност за по-голям ръст от това, което сме прогнозирали през последните години, особено, ако има добро взаимодействие между бизнеса и държавата. Моето очакване е, че в малка и бавнорастяща икономика, каквато е българската, индустрията на знанието до няколко години може да генерира 15% от БВП на страната.

***

Джим Лоулес: За да се случи трансформацията в една компания, лидерите трябва да забравят за командването и контрола

- На прага сме на нова технологична революция с все по-широкото приложение на AI. Как според вас бизнесът и всеки отделен човек трябва да се адаптира/трансформира, за да е подготвен за новата реалност?

- Трябва да сме любопитни, отворени и да наблюдаваме какво се случва. Първото нещо е да приемем тази технологична революция. Да, тук е, ще бъде огромна. Все още не знаем колко огромна, но не трябва да се страхуваме, защото машината никога не е изтласквала човека, никога. И сега не вярвам да стане.

- Какво бихте казали на мениджърите, които отлагат трансформациите в компаниите си?

- Бих ги попитал защо отлагат. Може да има причина за отлагане. Например - очакваме да бъде подписано ново търговско споразумение, поява на нова технология или промяна в инвестиционния апетит, например. Може да има причини за отлагане на решение за трансформация, но ние сме хора и всички се страхуваме от риска и всички обичаме да намаляваме несигурността. Така че бих задал въпроса много, много директно, това рационално или емоционално решение е, зад което се крием с интелектуално извинение? Ако това е емоционално решение, трансформацията трябва да започне веднага. 

- Вие работите с хора и компании от различни сектори. Кой и на кого е най-трудният съвет, който сте давали?

Най-трудният съвет, който съм давал е на човек в бизнеса, който отговаря за трансформацията в една компания, но има мисленето на старата школа за промяна. Той смятат, че ще информира лидерите в организацията и те ще предадат съобщението на своите хора. Това е командване и контрол.

Аз не искам да предоставя работеща програма за трансформация, която ще се провали. Така че най-голямата трансформация, която виждам сега, е да забравим за командването и контрола и да се превърнем в интелигентен организъм, където на отделните хора е дадена способността да мислят. И между другото, това е критично за изкуствения инетлект (AI). Например лекар, който е в състояние само да вижда симптомите и да диагностицира, може спокойно да бъде заменен от AI и той ще бъде по-добър от него. Но лекар, който може да прояви човечност, да зададе човешки въпроси и да види по-голяма картина защо това нещо се случва на този пациент никога няма да бъде заменен. Така че имаме нужда от всеки човек в организацията, болницата или бизнеса, да получи разрешение да използва тази интелигентност.