Новата икономика: Търговските ботове се развиват, но какво се случва, когато AI мами пазара?

Алгоритмите се използват в търговията от десетилетия, но последните постижения биха могли да създадат нови предизвикателства за регулаторите, пише Euronews. 

Злонамерените търговски практики не са нови. Борбата срещу търговията с вътрешна информация, както и различните форми на манипулиране на пазара, представляват дългогодишна битка за регулаторите.

През последните години обаче експертите предупреждават за нови заплахи за нашите финансови системи. Развитието на изкуствения интелект означава, че автоматизираните търговски ботове са не само по-умни, но и по-независими. Докато основните алгоритми реагират на програмирани команди, новите ботове са способни да се учат от опита, бързо да синтезират огромни количества информация и да действат автономно, когато извършват сделки.

Според академиците, един рисков сценарий включва сътрудничество между ботове с изкуствен интелект. Само си представете: стотици профили в социалните медии, управлявани от изкуствен интелект, започват да се появяват онлайн, изтъкавайки разкази за определени компании. Разпространението на информация не е непременно фалшиво, а може би е просто усилване на съществуващи новини. В отговор реалните потребители на социалните медии започват да реагират, подчертавайки избраното от ботовете послание.

Тъй като пазарът е изкривен от изфабрикуваната история, робо-съветникът на един инвеститор печели, след като се е координирал с клюкарските ботове. Други инвеститори, които не са разполагали с вътрешна информация, губят, като не са предвидили правилно пазара. Проблемът е, че инвеститорът, който печели, може дори да не е наясно със схемата. Това означава, че обвиненията в манипулиране на пазара не е задължително да са ефективни, дори ако властите могат да видят, че даден търговец се е възползвал от изкривяващи практики.

Социалните платформи променят търговията

Алесио Ацути, доцент по право и технологии (FinTech) в Университета в Глазгоу, каза пред Euronews, че горният сценарий все още е хипотеза - тъй като няма достатъчно доказателства, за да се докаже, че се случва. Въпреки това той обяснява, че подобни, по-малко сложни схеми се случват, особено на „пазарите на крипто активи и децентрализираните финансови пазари“.

„Злонамерените участници... могат да бъдат много активни в платформи за социални медии и платформи за съобщения като Telegram, където могат да насърчават членовете да инвестират парите си в DeFi или в даден крипто актив, както им е удобно. Можем да наблюдаваме пряката дейност на злонамерени хора, но също и на тези, които използват ботове с изкуствен интелект“, обясни Ацути.

Той добави, че агентите, разпространяващи дезинформация, може да не са непременно много сложни, но все пак имат силата да „замърсяват чатовете с фалшиви новини, за да подведат инвеститорите на дребно“.

„И така, въпросът е, ако един лаик, ако един млад човек сам в домашния си офис е в състояние да постигне този вид манипулации, какви са ограниченията за по-големите играчи да постигнат същия ефект на още по-сложни пазари?“

Начинът, по който пазарната информация сега се разпространява онлайн, по широко разпространен, бърз и некоординиран начин, също насърчава различни видове търговия. Инвеститорите на дребно са по-склонни да следват маниите, вместо да разчитат на собствения си анализ, което може да дестабилизира пазара и потенциално да бъде използвано от ботове с изкуствен интелект.

Широко цитираната сага GameStop е добър пример за групова търговия, когато потребители във форум на Reddit решиха масово да купуват акции на компанията за видеоигри. Големите хедж фондове залагаха, че цената ще падне, но впоследствие загубиха, когато тя скочи рязко. Много експерти казват, че това не е случай на тайно споразумение, тъй като не е било постигнато официално споразумение.

Говорител на ESMA, Европейския орган за ценни книжа и пазари, заяви пред Euronews, че потенциалът на ботовете с изкуствен интелект да манипулират пазарите и да печелят от движенията е „реалистичен проблем“, въпреки че подчертаха, че нямат „конкретна информация или статистика за това, което вече се случва“.

„Тези рискове се засилват допълнително от ролята на социалните медии, които могат да действат като бърз канал за предаване на неверни или подвеждащи разкази, които влияят на пазарната динамика. Ключов въпрос е степента на човешки контрол върху тези системи, тъй като традиционните механизми за надзор може да са недостатъчни“, каза говорителят.

ESMA подчерта, че „активно наблюдава“ развитието на изкуствения интелект.

Готови ли са регулаторите?

Едно от предизвикателствата пред регулаторите е, че сътрудничеството между агентите на изкуствения интелект не може лесно да бъде проследено.

„Те не изпращат имейли, не се срещат помежду си. Те просто с времето научават най-добрата стратегия и затова традиционният начин за откриване на тайни споразумения не работи с изкуствен интелект“, каза пред Euronews Итай Голдщайн, професор по финанси и икономика в Уортънското училище към Университета на Пенсилвания.

„Регулирането трябва да се засили и да се намерят нови стратегии за справяне с това“, твърди той, добавяйки, че липсват надеждни данни за това как точно търговците използват изкуствения интелект.

Филипо Анунциата, професор по финансови пазари и банково законодателство в университета Бокони, заяви пред Euronews, че настоящите правила на ЕС „не трябва да бъдат преразглеждани“, позовавайки се на Регламента за пазарните злоупотреби (MAR) и Директивата II за пазарите на финансови инструменти (MiFID II).

Въпреки това той твърди, че „надзорниците трябва да бъдат оборудвани с по-усъвършенствани инструменти за идентифициране на евентуални манипулации на пазара“.

Той добави: „Дори предлагам да помолим хората, които разработват инструменти с изкуствен интелект за търговия на пазари и т.н., да включат прекъсвачи в тези инструменти с изкуствен интелект. Това би ги принудило да спрат още преди да възникне рискът от манипулация.“

По отношение на настоящата правна рамка съществува и въпросът за отговорността, когато агент с изкуствен интелект действа по злонамерен начин, независимо от човешкото намерение.

Това е особено важно в случая с така наречената търговия с черна кутия, при която бот извършва сделки, без да разкрива вътрешните си механизми. За да се справи с това, някои експерти смятат, че изкуственият интелект трябва да бъде проектиран да бъде по-прозрачен, така че регулаторите да могат да разберат обосновката зад решенията.

Друга идея е да се създадат нови закони относно отговорността, така че участниците, отговорни за внедряването на изкуствен интелект, да бъдат подведени под отговорност за манипулиране на пазара. Това може да се прилага в случаите, когато те не са имали намерение да подвеждат инвеститорите.

„Малко е като костенурката и заека“, каза Анунциата. „Надзорниците обикновено са костенурки, но манипулаторите, които използват алгоритми, са зайци и е трудно да ги настигнем.“