Кои държави са с най-голямо покачване на средните лични данъчни ставки през 2024 г.?

Данъчната тежест върху работниците, съставена от данък върху доходите и осигурителни вноски, варира значително в цяла Европа. През 2024 г. тази тежест се промени значително в някои страни, със забележими покачвания и спадове.

Работниците плащат не само данък върху доходите, но и осигурителни вноски. Заедно тези два компонента съставляват средната лична данъчна ставка, изразена като процент от брутния доход. Тази комбинирана ставка често се нарича „данъчна тежест“.

Средните лични данъчни ставки варират значително в цяла Европа и са склонни да се променят ежегодно в повечето страни, което пряко влияе върху нетните доходи, пише Euronews.

И така, кои страни са имали най-висок данък върху доходите на физическите лица и осигурителни вноски за служителите през 2024 г.? И къде са наблюдавани най-големите годишни увеличения или намаления на средните лични данъчни ставки?

Според доклада на ОИСР „Облагане на заплатите 2025“ и данните на Евростат, сред страните от ЕС, Обединеното кралство, три страни от ЕАСТ и страната-кандидатка Турция, ставката на данъка върху доходите на физическите лица варира от 4,1% в Кипър до 35,7% в Дания. Тези цифри отразяват средната заплата на неженен работник без деца, представена в национална валута.

Вноските за социално осигуряване на служителите варират от нула в Дания до 29,9% в Румъния, следвани от Словения с 23,6%. Тези ставки не включват това, което работодателите също плащат за социално осигуряване. Те често са равни или дори по-големи от дела на служителя.

Значителна разлика в средните лични данъчни ставки

През 2024 г. средните лични данъчни ставки се различават от 15,6% в Кипър до 39,7% в Белгия. Това означава, че две от всеки пет евро брутна заплата са отивали за данъци в Белгия.

В седем страни от ЕС средните лични данъчни ставки надвишават една трета от брутните доходи. Освен Белгия, тази група включва Литва (38,2%), Германия (37,4%), Румъния (36,9%), Дания (35,7%), Словения (35,6%) и Унгария (33,5%).

В още пет страни от ЕС средните лични данъчни ставки надхвърлиха 30%: Австрия (32,7%), Люксембург (32,1%), Хърватия (30,9%), Италия (30,4%) и Финландия (30,3%).

Като цяло, в 12 страни от ЕС, поне три от всеки десет евро от заплатата на работника отиват директно за данък върху доходите и социалноосигурителни вноски.

Освен Кипър, Швейцария е единствената страна, където средната лична данъчна ставка остава под 20%. Тя е била под нивото от 25% и в Естония (20,5%), Чехия (21%), Обединеното кралство (21,4%), България (22,4%), Испания (22,5%), Швеция (23,1%), Полша (24%) и Словакия (24,1%).

Разлика от 16 процентни пункта

Сред петте най-големи икономики в Европа, Германия има най-високата средна лична данъчна ставка от 37,4%. Италия следва с 30,4%, което е със 7 процентни пункта по-ниско. Франция е по средата с 28%. Обединеното кралство има най-ниската ставка от 21,4%, като Испания е малко по-висока с 22,5%.

Има разлика от 16 процентни пункта между Германия и Обединеното кралство, което до голяма степен се дължи на значителна разлика в осигурителните вноски на служителите: 20,7% срещу 5,9%.

Промени в средните данъчни ставки през 2024 г.

В повече от половината от страните годишните промени в средните данъчни ставки за физически лица са минимални, вариращи между -2% и +2%, без никаква промяна в няколко страни.

В някои страни обаче се наблюдават значителни увеличения или намаления. Италия регистрира най-голямо увеличение, като средната данъчна ставка за физически лица се е повишила от 28,3% на 30,4% - увеличение от 7,5% или повече от 2 процентни пункта.

Кипър следва с увеличение от 6,9%. Средната данъчна ставка за физически лица също се е повишила с повече от 4% в Словения, Естония и Чехия.

Обединеното кралство (-8,6%) и Португалия (-8%) бяха явни аномалии през 2024 г., като големите данъчни намаления доведоха до снижаване на средната ставка на данъка върху доходите на физическите лица с поне 8%. Както в Обединеното кралство, така и в Португалия ставките паднаха с повече от 2 процентни пункта.

Две скандинавски страни – Швеция и Дания – също намалиха ставките си, и двете с 3,7%.

В Южна Европа данъчните ставки се увеличиха предимно през 2024 г., особено в Италия, Кипър и Испания. В Източна Европа тенденцията беше смесена, като някои страни отбелязаха увеличение, докато други останаха непроменени.

Семейното положение има значение

Всички цифри по-горе се базират на един средностатистически работещ без деца. Средните лични данъчни ставки могат да варират значително в зависимост от семейното положение – особено поради промените в данъка върху доходите на физическите лица.

Като цяло, самотните лица без деца плащат най-висок данък върху доходите, докато домакинствата с деца са склонни да плащат по-малко, което намалява средната им данъчна ставка.

Самотно лице без деца

Сред 27-те държави, обхванати от доклада – включително 22 членки на ЕС, Обединеното кралство, три държави от ЕАСТ и Турция – данъкът върху доходите като процент от брутните доходи за самотно лице без деца през 2024 г. варира от 6,2% в Полша до 35,7% в Дания.

Тези цифри се отнасят за лица, получаващи 100% от средната заплата в съответните им държави. Ако дадено лице печели повече или по-малко от средното, данъкът върху доходите му също се променя.

Сред петте най-големи икономики в Европа, Италия имаше най-високата ставка на данъка върху доходите – 20,9%. Останалите се групираха около 16%: Германия и Франция (и двете по 16,7%), Испания (16%) и Обединеното кралство (15,5%).

Ставките на данъка върху доходите като цяло са по-високи в скандинавските страни. С изключение на Швеция (16,1%), всички имаха ставки около 20% или по-високи. Подобни ставки бяха наблюдавани и в Белгия и Ирландия.

В допълнение към Полша, пет други държави имаха ставки на данък върху доходите от 12% или по-ниски: Словения, Гърция, Швейцария, Словакия и Чехия.

Двойка с един работещ член и две деца

За двойки с един работещ член и две деца на издръжка, данъкът върху доходите варира от -12,8% в Словакия до 32% в Дания. Германия също регистрира отрицателна ставка от -0,1%, което поставя и двете страни в категорията на възстановяване на данъци.

Отрицателната данъчна ставка показва, че данъците са били възстановени, а не удържани. Това възстановяване е предимно отделно от стандартните семейни помощи.

Четирите държави с най-високи ставки на данък върху доходите в тази категория са всички скандинавски държави. Швеция също така надмина средните стойности както за ОИСР, така и за ЕС-22.

Сред петте най-големи икономики в Европа, ставките на данъка върху доходите за двойки с един работещ член и две деца бяха значително по-ниски във Франция и Испания в сравнение с тези за самотни лица без деца - спаднаха от около 16% до приблизително 10% и в двете страни.

Ставките на данъка върху доходите също бяха под 5% в Швейцария, Словения, Португалия, Чехия и Полша.

Двойка с двама работещи членове и две деца

За двойки с двама работещи членове и две деца, ставките на данъка върху доходите варират от 1,6% в Словакия до 35,7% в Дания.

Като цяло, самотните лица без деца плащат най-висок данък върху доходите. Няма нито една държава, в която да плащат по-малко от който и да е от двата типа домакинства с деца.

Въпреки това, в няколко държави ставката на данъка върху доходите е еднаква и за трите типа домакинства. Те включват Естония, Финландия, Гърция, Литва, Норвегия, Швеция, Турция и Обединеното кралство.

От друга страна, това не означава, че съотношенията на недвижимите доходи също са еднакви. Социалноосигурителните вноски и семейните помощи създават разлики в общия нетен доход.

Основните тенденции

Дания има най-висока данъчна тежест върху доходите сред всички видове домакинства. Белгия и Исландия също отчитат относително високи данъчни нива, особено за самотните лица.

Словакия и Германия показват необичайни модели с отрицателни ставки на данъка върху доходите за двойки с един работещ член и деца. Силната отрицателна ставка на Словакия отразява политика, насочена към подкрепа на семействата.

Полша и Чехия са сред страните с най-ниски ставки на данъка върху доходите и в трите варианта.

Северните страни постоянно имат най-високи данъци, независимо от вида на домакинството. Западна Европа следва, с умерено високи ставки, особено за самотните работещи членове.

Източноевропейските страни обикновено имат най-ниските нива на данък върху доходите като цяло.