Защо все повече главни изпълнителни директори напускат позициите си?

Краят на празничния уикенд около Деня на благодарността в САЩ донесе два нови примера за историческа промяна на Уолстрийт – повече изпълнителни директори от всякога напускат позициите си. През последните 24 часа лидерите на производителя на чипове Intel (INTC) и автомобилния гигант Stellantis (STLA) обявиха напускането си.

Промените в ръководството подчертават специфичните условия и предизвикателства, пред които е изправена всяка компания - от изоставащата по продажби автомобилна гама до твърде бавния напредък при компютърните чипове. Но те отразяват и по-широка тенденция в корпоративна Америка, пише Хамза Шабан за YahooFinance.

От началото на годината до октомври повече от 1800 изпълнителни директор са обявили напускането си, според данни на глобалната фирма за аутплейсмънт Challenger, Gray & Christmas. Това е най-големият брой за този период, откакто фирмата започва да следи тази тенденция през 2002 г. Броят на напусканията е нараснал с 19% спрямо повече от 1500 напускания през същия период на миналата година, който беше предишният рекорд.

Бордовете на директорите стават все по-независими, като държат своите изпълнителни директори отговорни за лошото представяне - както по отношение на печалбите, така и по отношение на цената на акциите, каза пред Yahoo Finance Дейвид Кас, професор по финанси в Университета на Мериленд. Средната очаквана продължителност на мандата като главен изпълнителен директор намалява в резултат на този натиск върху ефективността, отбеляза той.

Огромните печалби на фондовия пазар през последните две години – S&P нарасна с приблизително 20% през 2023 г. и се очаква да спечели повече от това до края на 2024 г., също поставят нови предизвикателства пред американските компании. Базовата възвръщаемост вече е доста над дългосрочната средна стойност. И няколко големи печеливши, включително технологичните акции от т. нар. „Великолепната седморка“, изпреварват значително  всички останали. Това принуждава бордовете на компаниите с по-слаби резултати да оказват натиск върху своите изпълнителни директори за по-добро представяне, казва Кас.

Консултантската фирма Russell Reynolds, която също проследява промените сред главните изпълнителни директори, каза, че високото текучество показва нарастващ апетит към риск и „желание за лидери, които могат да се справят с нарастващата сложност в макробизнес средата, включително технологична трансформация, устойчивост, геополитически кризи и социални проблеми“.

Скорошните промени в Starbucks илюстрират част от тези промени. Привлечен от Chipotle, чиито акции се увеличиха с близо 300% през последните пет години, главният изпълнителен директор Брайън Никъл беше нает да ръководи преобразяването на изпадналата в затруднения кафе верига, чиито акциите едва се задържаха на зелана територия през същия период от време. Неговият предшественик Лаксман Нарасимхан работи като главен изпълнителен директор по-малко от 2 години. Освен това Майкъл Конуей, който беше главен изпълнителен директор на Starbucks за Северна Америка, подаде оставка само след шест месеца на поста.

„Ако фигуративната лодка на една компания потъва, докато повечето други се радват на надигаща се вълна, трябва да се предприемат коригиращи действия от изпълнителния директор и/или борда“, коментира Майкъл Фар, главен пазарен стратег за Hightower Advisors и основател и главен изпълнителен директор на Farr, Miller & Washington. „Ако изпълнителният директор няма ясен план за промяна, бордът намира някой, който има план и силата да го изпълни. Няма значение дали изпълнителният директор действително е виновен. Някои поема вината и това не винаги е честно“ ,добави той.

Усилията за ограничаване на инфлацията чрез рестриктивна парична политика също направиха по-трудно за изпълнителните директори да повишат цените на акциите на компаниите. Преди Федералният резерв да повиши лихвените проценти, много ниската цена на дълговия капитал улесняваше обратното изкупуване на акции и инвестирането в проекти, които вероятно добавяха стойност към акционерите. Но при по-високи лихвени проценти тези стимули са по-ниски.