Защо застрахователите се притесняват, че светът скоро може да стане незастраховаем

Водещите застрахователи се опасяват, че климатичната криза скоро може да изпревари индустриалните решения, като на практика заплашва да направи цели региони по света незастраховаеми, пише Си Ен Би Си.

Гюнтер Талингер, член на борда на Allianz – един от най-големите застрахователи в света, наскоро очерта как светът бързо се приближава до температурни нива, при които застрахователите вече няма да могат да предлагат покритие за финансови услуги, като ипотеки и инвестиции.

В публикация в LinkedIn, публикувана в края на март, Талингер се обяви за бърза декарбонизация, като посочи, че цели класове активи „деградират в реално време“ заради екстремните метеорологични събития. Може би най-поразителното в случая е, че той предупреди, че влошаващата се климатична криза изглежда е на път да унищожи капитализма.

Застраховането, което се счита за невидимата смазка на световната икономика, има уникална роля в справянето с рисковете, свързани с климата. Като професионални мениджъри на риска, застрахователите рутинно позволяват на инвеститорите да поемат калкулирани рискове, защитавайки хората и бизнеса от финансови загуби.

Талингер, който отговаря за управлението на инвестициите и устойчивостта в Allianz, заяви пред Си Ен Би Си, че приблизително две трети от икономическите загуби от природни бедствия в момента са незастраховани, което показва „сериозен обществен проблем“.

Така наречената празнина в защитата означава, че финансовата тежест на тези бедствия често пада върху отделни лица, бизнеси и правителства, а не върху застрахователните компании.

„Ако този обем нарасне още повече, просто имаме обществена ситуация, която вече не е поносима, защото има твърде голям риск, който вече не е покрит“, каза Талингер.

„Логиката не е наша или моя. Не, абсолютно не. Има много хора, които всъщност говорят за това как не можете да застраховате определени активи. Много, много е трудно да се справяте с тези активи като инвеститор.“

„Тревожно мрачно“

Предупреждението идва в момент, когато светът е на път към повишаване на температурата с цели 2,6-3,1 градуса по Целзий през този век, според Организацията на обединените нации – ниво, което би предизвикало „катастрофални“ последици за планетата.

Учените многократно са предупреждавали, че ръстът на средните глобални температури над  трябва да се поддържат под 1,5 градуса по Целзий спрямо средната температура в края на 19-ти век, за да се избегне най-лошото, което климатичната криза може да предложи.

Този праг е признат за ключова дългосрочна цел, защото така наречените повратни точки стават по-вероятни след това ниво. Повратните точки могат да доведат до драматични или потенциално необратими промени в някои от най-големите системи на Земята.

„Наистина можем да говорим за адаптация. Как да изградим нашата инфраструктура, нашите къщи, нашите улици, нашите тръбопроводи, нашите мрежи по такъв начин, че да могат да издържат на определени форми на метеорологични явления. Това е нещо, което можем да направим с много, много лесен икономически аргумент“, каза Талингер.

Allianz изчислява, че цената на икономическите загуби от природни катастрофи обикновено е около 10 пъти по-висока от цената на адаптацията, отбелязвайки, че това осигурява ясен икономически стимул за политиците да инвестират в превантивни мерки.

„Ако обаче продължим с политиките, които имаме, очевидно сме на път към 2,7 градуса или 3 градуса, където адаптацията просто вече не е осъществима. Това е просто факт. Не можем да защитим Амстердам от покачване на морското равнище с три метра. Това просто не е осъществимо“, каза Талингер.

Не само Талингер от Allianz се страхува от най-лошото. Zurich Insurance Group + петият по големина застраховател в Европа, заяви през април в комбинация с изследователска статия, оценяваща устойчивостта на климата, че перспективите изглеждат „тревожно мрачни“.

Швейцарският застраховател посочи горските пожари в Лос Анджелис в началото на годината като сурово напомняне, че дори най-богатите икономики в света не са подготвени за въздействието на нарастващите климатични рискове.

Zurich също така установи, че глобалните застрахователни загуби са нараснали с много по-бързи темпове от световната икономика през последните три десетилетия.

На коригирана база спрямо инфлацията, Zurich изчисли, че средните застраховани загуби са се увеличили с 5,9% годишно между 1994 и 2023 г., докато световният брутен вътрешен продукт (БВП) се е увеличил с 2,7% годишно за същия период. Констатациите показват, че застрахованите загуби са се увеличили повече от два пъти спрямо глобалния растеж през последните 30 години.

„Ако застрахованите загуби продължат да растат с тези темпове, премиите за покритие на климатични рискове ще трябва да се увеличат, за да отразят допълнителния риск“, се казва в документа на Zurich Insurance Group. „Това от своя страна ще повлияе на нивото на защита, което физическите лица и предприятията са готови и могат да закупят, с потенциални последици за цялостното функциониране на пазара.“

Предотвратяване на загуби

Не всички са убедени, че застрахователната индустрия ще се затрудни да функционира на фона на покачващите се средни глобални температури.

„Ще стане ли светът незастраховаем? Аз малко се колебая по този въпрос“, коментира Тобиас Грим, главен климатолог в германския презастрахователен гигант Munich Re.

„Всичко е свързано с въпроса за цената. Все още имаме апетит да предлагаме – не да намаляваме – застраховки, като се има предвид, че има здравословни пазарни условия, и получаваме адекватна на риска премия за това.“

Грим каза пред Си Ен Би Си, че тъй като бизнесът на Munich Re предлага презастраховане на едногодишна, а не на многогодишна база, въпросът за застраховаемостта обикновено не е нещо, което възниква.

„Основният проблем е, че все още разработваме имоти във високорискови райони и видяхме примера с калифорнийските горски пожари, където много от тези богати вили в покрайнините на предградията на Лос Анджелис бяха засегнати първи“, заяви Грим.

„Това е проблемът. Можем да им противодействаме, като насърчаваме предотвратяването на загуби и обмисляме схеми за управление на земеползването, неща от този тип“, добави той.