Новата икономика: Оттеглянето на САЩ от събирането на климатични данни дава на Китай нова възможност

Икономическото и политическо значение на наблюдението на времето – или поне на неговите последици – е било добре познато още на древните египтяни. Те са изобретили „нилометъра“ – устройство, измерващо наводненията на река Нил, което можело да предсказва селскостопански (и следователно данъчни) добиви. Вероятно това е било ясно и за чуждестранните разузнавателни агенти, които са проникнали в австралийското Бюро по метеорология през 2015 г.

От фермери до застрахователи и собственици на жилища, разбирането на времето, как се е променило и какво може да направи след това е от жизненоважно икономическо значение. Но в САЩ, с поляризирани възгледи относно доказаната наука за изменението на климата, дори събирането на данни се е превърнало в партиен въпрос. Администрацията на Тръмп например е съкратила значителни части от разходите и персонала, свързани с Националната океанска и атмосферна администрация (NOAA).

ИNе само американците разчитат на цифрови масиви от данни на NOAA. Дори Китай, един от основните геополитически съперници на Вашингтон, е зависел от тези данни. Сега, след като потоците бяха прекъснати, Пекин засилва собствените си усилия  в тази сфера – по същия начин, по който Китай реагира на загубата на достъп до авангардни технологии като полупроводници от висок клас.

Вероятно непредвидена последица от действията на Тръмп? Китай е готов не само да увеличи капацитета си в метеорологията, но и да се представи като глобален доставчик на метеорологични данни, измествайки САЩ в още една област, докато гради меката си сила с трети страни, пише Блумбърг.

С поглед към по-нататъшното развитие, с развитието на изкуствения интелект и изчислителната мощ, човек може да си представи свят, в който широко разпространената манипулация на времето става възможна – развитие, което все повече се разглежда като последен шанс (макар и с потенциално опасни последици) за забавяне на катастрофалното глобално затопляне. В такъв свят, невъзможността за събиране на данни рискува да постави САЩ в изоставаща позиция.

NOAA е създадена през 1970 г. с директива на тогавашния президент Ричард Никсън. Преди съкращенията на Тръмп, тя е имала бюджет от 6,7 милиарда долара и персонал от 12 000 служители, включително 6700 учени и инженери. Тя е имала и собствена служба, управляваща флотилия от самолети, кораби и дронове. Агенцията управлява няколко свои собствени усъвършенствани компютърни модела, които могат да имитират атмосферните системи на Земята. Те изискват огромни количества данни – измервания на всичко, от температурата на морската повърхност и височината на океанските вълни до влажността и температурата на околната среда.

Освен прогнозирането на времето и оценката на риска от щети, американските служители дълго време разглеждаха тези инвестиции като ключови за националната отбрана. Правителството изстреля първите си метеорологични сателити по време на Студената война, надявайки се да получи стратегическо предимство пред Съветския съюз. Проследяването на екологичните тенденции може да помогне за идентифицирането на геополитически горещи точки, които се зараждат.

Откакто Тръмп се завърна в Белия дом, NOAA наблюдава постоянен спад в персонала. Към април са одобрени над 1000 ранни пенсионирания или оставки. Националната метеорологична служба на агенцията е загубила 566 от своите 4300 служители от януари насам, според статистика, предоставена наскоро на Блумбърг от офиса на сенатор Мария Кантуел – водещият демократ в комисията, наблюдаваща NOAA. Администрацията на Тръмп заяви, че NWS планира да замени някои от загубените служители. Междувременно NOAA миналия месец съобщи, че ще „пенсионира“ популярна база данни за климатични и метеорологични бедствия.

Бюджетният план на Тръмп за 2026 г. включва съкращение от 1,5 милиарда долара на разходите на NOAA, включително планирани разходи за закупуване на метеорологични сателити и друга инфраструктура, предназначена за „ненужни климатични измервания“. Дейността, която вече е засегната от неговите съкращения, включва събирането и публикуването на температурите на крайбрежните води – като тази инициатива е „изведена от експлоатация“ на 5 май.

Сред засегнатите потребители на данни на NOAA, може би изненадващо, са китайските агенции.

Няколко китайски министерства и органи през последните седмици започнаха да оценяват потенциални смущения в работата си, съобщиха пред Блумбърг запознати източници. Китайски изследователи са използвали данните за температурата на крайбрежните води на NOAA за проучвания в геоикономически чувствителното Южнокитайско море. Понижаването на нивото на събиране на данни от страна на американците сега е неизбежно ще стимулира Пекин да разработи свои собствени източници за критична информация. Китай вече пусна свой собствен набор от данни за анализ на дългосрочна информация за миналите метеорологични условия през 2021 г.

Комунистическата партия разглежда климатичната наука като геополитическо бойно поле, като президентът Си Дзинпин излага визия да превърне страната в „метеорологична суперсила“. Си също така иска Китай да има по-голяма дума в глобалното управление на метеорологичните условия – част от по-широкия стремеж за получаване на по-голямо влияние върху световните стандарти.

Миналия ноември Китай представи проект, предлагащ над 2000 стипендии за обучение на учени от развиващите се страни, за да учат с китайски експерти и да им помогнат да прогнозират по-добре заплахи като горещи вълни, наводнения и суши. Ръководителят на китайската държавна метеорологична агенция Чен Джънлин заяви, че това ще помогне на тези страни, като същевременно ще разпространи „китайска мъдрост“.

Крайният извод е един – оттеглянето на Вашингтон по отношение на климатичните данни предложи на Китай нов път за засилване на собственото му глобално влияние.