Алън Грийнспан: Безгрижният южняк трябва да се превърне в благоразумен северняк

Разликата в манталитета на жителите от Севера и Юга в Европа е основната причина за настоящата криза в еврозоната. Такава теза разви един от най-авторитетните американски и световни икономисти и бивш шеф на Федералния резерв Алън Грийнспан в статия за „Файненшъл Таймс”.

Ако северняците се отличават със своето благоразумие и дори пестеливост, то южняците са пословични със своята разточителност, казва Грийнспан. Единственото, което може да запази целостта на еврозоната е периферията да възприеме северния модел на поведение, смята той.

Като аргумент в подкрепа на тезата си Грийнспан посочва: неформалното разделение на еврозоната на северна и южна може да се проследи съвсем ясно, като се сравнят еталонните германски държавни облигации и ценните книжа на другите страни-членки. Разликата между боновете (доходността) на ФРГ и нейните северни партньори (Холандия, Австрия, Финландия и Франция) е сравнително малка – 0.04 - 0.08%. Но ако се преместим на юг, то разликата расте стремително – от 3.7% за Италия до 19.6% за Гърция.

 „Помня много добре, как в първите години след създаването на еврозоната на пазарите преобладаваше мнението, че гърците се държат като германците. Но, вече е очевидно, че правейки избор в полза на еврото, в поведението на южните страни не е настъпила кой знае каква съществена промяна, което хронично е водело към обезценяване на националните валути спрямо германската марка”, отбелязва Грийнспан.

От 1990 до 1998 г. разходите за заплата и ръста на цените на юг са се увеличавали по-бързо в сравнение със Севера, като този дисбаланс е продължил и след въвеждането на еврото. Промяна в ситуацията настъпва едва след кризисната 2008 година, когато се забелязват признаци за стабилизиране на цените във всички региони на континента, коментира още той.

След въвеждането на еврото през 1999 г. за южняците, които все още не се бяха присъединили към валутния съюз стана много по-лесно да поддържат финансова стабилност благодарение на заеми, достъпни за тях заради високите кредитни оценки на северните държави. Преди 1999 г. заемите в национални валути за Юга излизаха много по-скъпо, отколкото за Севера, припомня Грийнспан.

За южните държави въвеждането на еврото имаше и негативни последици, добавя икономистът. Деноминираните в драхми 10-годишни държавни облигации загубиха над 4,5% от доходността си спрямо германските ценни книжа, в резултат на което Гърция бе принудена да потърси спасение чрез влизане в еврозоната през 2001 г. Три години преди сформирането на валутния съюз, доходността по деноминираните в ескудо португалски държавни облигации намаля до 3,7%, а в италиански лири - на 5%., което без съмнение засили желанието на тези държави да се „застраховат” чрез влизане в новия съюз, посочва още Грийнспан. Докато за държави като Франция, Австрия, Холандия, Белгия и Финландия, въвеждането на еврото не подби по никакъв начин доходността по ценните им книжа, припомня той.

„ Северът в Европа исторически винаги се е отличавал с високи темпове на ръст и ниска инфлация, както и с дългосрочни инвестциии в разумен ръст на потребителските разходи”, пише икономистът. Тази тенденция не е характерна за южняците, където за периода 1995-1998 г. потреблението ежегодно нараства с 1,26%, а след това се ускорява до 1,63%, отчита той.

Сега на Юга ще му се наложи спешно да се учи на строги икономии по примера на северните икономики, подчертава Грийнспан. „За да остане еврото жизнеспособна валута, всички членки на еврозоната ще трябва да приведат икономиките си в съответствие с договора от Маастрихт. Засега не е ясно как южната култура с толкова ярко изразен манталитет може да се промени, но превръщането на безгрижния южняк във внимателен и благоразумен северняк е единственият изход от дълговата криза, категоричен е Грийнспан.