Растат инвестиционните кредити в евро

Без съмнение българската икономика преживя своята кредитна криза по подобие на финансовата стагнация в развитите страни. С възстановяването обаче идва и необходимостта от банково финансиране не само за оборотни средства, но и за инвестиции в модернизация и разширяване на производството. Дори и спорът до каква степен фирмите се съвземат от кризата да остане актуален още известно време, няма съмнение, че банковото кредитиране ще бъде най-важният бизнес за икономиката и най-необходимият ресурс за всеки предприемач.

През последните два-три месеца имаше много публикации в пресата за раздвижване на банковото кредитиране. Информацията от различните банки се припокрива отчасти – при някои едни сегменти се съживяват, а при други стагнацията остава. Това не е изненадващо, защото зависи от лихвената политика, но и от фокуса и пазарните позиции за отделните видове кредити. Ако банките са умерено позитивни и дори виждат пика на лошите кредити, дали това е и знак за стабилно възстановяване на икономиката? Факт е, че това са двете страни на една монета. Икономика без финансиране е същото като банкова система без икономически способни клиенти. Възможно е банките и бизнесът да покажат едновременно подобрение. Съвременната монетарна политика обаче залага на стимулите за възстановяване на банките като фактор за икономически подем. В страна с валутен борд, каквато е България, и с опарени от лоши кредити банки е малко вероятно финансовата система да издърпа бизнеса нагоре. Много по-логично е да се случи точно обратното. Статистиката също потвърждава тезата за растеж на БВП и на стагнация в кредитирането през последната година. Данните на БНБ за равнището на кредитите обхващат и месец май. Те показват стабилизиране на нивата в левове и леко възстановяване спрямо дъната при фирмените кредити в евро. Трайно нарастване има само в равнището на кредитите над 5 години в евро.

Вероятно през юни и юли има увеличение на търсенето на нови заеми, което да е провокирало положителните коментари на банкерите. Август е слаб месец, а едва в края на годината ще стане ясно дали има трайно увеличение на кредитирането през есенните месеци, за да се говори за възстановяване. В момента статистиката за първите пет месеца показва две интересни зависимости. Първата е нарастването на новите кредити в евро, които са за срок от поне една година. Месечните данни на БНБ се колебаят значително и със сигурност това се дължи на някои големи заеми, какъвто е например кредитът за покупката на активи на „Кремиковци” през април. Изглаждането на данните за три месеца обаче показва стабилна тенденция на ръст на инвестиционните кредити в евро – една добра новина, защото дългосрочните заеми в евро се използват за покупка на машини и оборудване. Вносът на тези стоки също расте, така че кредитната активност не се дължи само на строителство или на големи инфраструктурни проекти. Втората тенденция в кредитирането на фирмите е увеличението на краткосрочните заеми в левове – основния източник на оборотен капитал. Нарастването спрямо пролетта на 2010 г. е двойно и вече е на нивата от годината на икономически бум. Същото може да се каже и за новите дългосрочни заеми в евро.

Средствата по програма „Джереми” на Европейския инвестиционен фонд ще осигурят подкрепа за финансирането на малкия и средния бизнес. Засега стартира гаранционният фонд, който има за цел да облекчи изискванията за обезпечение при кредитите. Банките ще осигуряват ресурс, но капиталите от фонда ще покриват евентуални загуби от лоши кредити. Така повече фирми ще отговорят на изискванията на банките и ще могат да получат средства, като в същото време ще се намали рискът за кредиторите и оттам лихвеният процент. Програмата „Джереми” обаче не свършва само със стимулиране на кредитирането чрез гаранционния фонд. Два други фонда ще предоставят капитали за финансиране на стартиращи компании и за инвестиции в бързо растящи фирми. Четвъртият фонд е хибрид между осигуряването на заеми и дялови инвестиции. Благодарение на тази програма малките и средните предприятия ще получат достъп до голям паричен ресурс, включително и под формата на капиталово финансиране, което няма да ги натоварва допълнително с лихви. Кредитирането засега е насочено основно към големите фирми, защото те се оценяват от банките като по-стабилни заради активите им и достъпа до чужди пазари. По-малкият бизнес обаче има потенциала да увеличи по-бързо броя на работните места и така да допринесе за стабилен икономически растеж. Тенденцията на подкрепа на реалната икономика от финансовия сектор започна в средата на годината.

Цветослав Цачев, „Елана Трейдинг”