Бизнесът: Българската икономика е в застой

Българската икономика е в застой и бизнесът не очаква подобрение през настоящата година. Това заяви в интервю за БГНЕС зам.-председателят на Българската стопанска камара (БСК) Димитър Бранков.

По думите му фискалната устойчивост, при която България е отличник, става за сметка на едно много ограничено национално производство, на една спадаща заетост.

Бранков остава скептичен относно възможността през следващата година да бъдат проведени или започнати част от реформите, от които българската икономика се нуждае.

"Без значение дали ще има кардинална промяна в политическия формат, все пак се изисква едно време на самоорганизация, планиране, предварителна организация на дейността. Аз не очаквам големи и съществени реформи да могат да се случат през тази година", каза той.

"Такива реформи, част от тях бяха проведени в някаква степен, надявам се с положителен [знак], макар че той не може да бъде демонстриран, са належащи по много причини, кризата само изостри необходимостта от едни по-кардинални, структурирани решения”, допълни зам.-председателят на БСК.

По думите на Бранков най-тежкият проблем, с който се сблъска българската икономика през последните 3-4 години, е кризата на заетостта, нарастващата безработица.

"Структурата на нашата икономика е в огромна степен зависима от търговиите, услугите, а над 60% от заетите са в търговия, услуги и охранителна дейност. Ние имаме една доста едностранно ориентирана икономическа структура, която предполага използването на нискоквалифициран труд в повечето случаи. От друга страна имаме един огромен контингент от слабо грамотни или неграмотни лица, които трудно се класират на пазара на труда, те дори не участват в т. нар. работна сила, защото не търсят работа. Говорим някъде в порядъка, ако вземем само част от него – обезкуражените лица – на 300-400 хиляди души, които се добавят към официално регистрираните безработни", поясни зам.-председателят на БСК.

Тогава ще видите, че имаме една реална безработица в рамките на над 17-18% от активното население, това са изключително високи нива, продължи Бранков. "Това състояние беше частично смекчено в годините 2004-2008 от този инвестиционен кредитен бум, който имахме в строителството най-вече, и в някои други отрасли. Но с приключването на този инвестиционен балон нашата икономика и заетостта се върна на предишните си нива. Което показва, че ние имаме структурни проблеми, те не са предизвикани просто от икономическата криза, а са проблеми на икономическата структура, на регулациите, на законодателството, което регулира бизнес средата", добави Бранков.

Според него има тенденции, започнали през 2011 г., които позволяват макар и с известна доза предпазливост да се очаква едно по-добро от средното развитие на някои от икономическите отрасли.

"Не казвам някакво много бързо, ярко, видимо развитие, но все пак развитие, което да позволи да се съхрани или дори в някаква степен да се увеличи заетостта в тези сектори. Бих очаквал подобно развитие, разбира се с много условности, преди всичко на селскостопанското производство по ред причини. На следващо място някои от секторите, които са свързани с експорта и предимно секторите свързани с машиностроенето, с електротехническата промишленост, с информационната техника", поясни зам.-председателят на БСК.

Бранков очаква и умерен растеж по отношение на строителство, свързано с възстановяването на амортизирани обекти.

"Следващият сектор, който бих отбелязал, че вероятно ще се запази едно ниво, макар и в умерен ръст, но в никакъв случай не на спад е туристическата индустрия", допълни той.

Зам.-председателят на БСК отбеляза опасността, създавана от т.нар. "износ на добавена стойност от страната" за икономическия растеж.

 "Това може да се случи и се случва през добивната промишленост, с износ на непреработени суровини на ниски цени. Голямата част от добавената стойност е реализирана извън България, а в същото време разходите на ресурси, замърсяването, генерирането на емисии, на отпадъци, консумацията на енергия, се е случила в България", поясни той.