България - лидер на Балканите

Хаосът ни дава възможност да напишем нови правила и България да се превърне в двигател и лидер на икономическото развитие на Балканите. Това заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на днешната международна икономическа конференция „България и светът в развитие”, организирана от сп. „Мениджър”.

Министър Павлова взе повод от думите на специалния гост лектор на форума проф. Стив Ханке, който откри събитието с 30-минутен анализ, посветен на Световният хаос във финансите и дългосрочните ефекти върху България. Той очерта пред основните участници във форума и гостите в зала „Триадица” на Гранд Хотел София и 6, формулирани от него мерки за справяне с глобалната финансова криза.

България и българите този път имат право да бъдат оптимисти и да бъдат позитивни, защото имаме макроикономическа стабилност, особено на фона на случващото се в съседните ни страни, имаме и потенциал и възможности, от които трябва да се възползваме, посочи още министър Павлова. Тя призова да престанем да се фокусираме върху думата „криза”, която се изчерпала от съдържание и да заговорим за шансовете да върви напред. Един от тях, според министър Павлова е разумното инвестиране на средствата от оперативните програми на еврофондовете.

2013 ще е годината на новия подход в планирането и усвояването на европейските средства, като ще се наблегне на финансирането на интегрирани проекти между общините и на подкрепа на публично-частното партньорство с колкото се може по-голямо участие на бизнеса, защото това е потенциалът за развитие на определени сектори от икономиката, подчерта министър Павлова.

Идеята за позитивността в днешно време е от критична важност, подкрепи думите й и проф. Стив Ханке. Той даде пример със Сингапур, който още в началото на кризата формира специален съвет не за борба с последствията от нея, а заради философията, че тя ще отвори нови възможности, които трябва да се търсят и реализират. Именно това и прави този съвет, добави икономистът.

„България като лидер на Балканите – това е брандът на страната ви в ЕС!”, посочи още той. Основните елементи на този имидж са валутния борд и фискалната дисциплина, уточни проф. Ханке и добави: „Но имате и голям проблем – корупцията. Докато не го разрешите, няма да можете да се възползвате пълноценно от бранда”, поясни той.

Рационално и градивно инвестиране на европейските средства, особено в трайна заетост е както шанс, така и голямото ново предизвикателство пред България, сподели и министърът по управлението на средствата от ЕС, Томислав Дончев, който също участва в конференцията. За няколко години България премина през няколко еволюционни стадия в усвояването на европейските пари, припомни той. Овладяхме първия етап с усвояването на алгоритъма и механиката, преминахме и през втория, където с европейски фондове покрихме недостигащия ресурс за социална политика. В третия се научихме да мислим за макроикономическите ползи от европейските пари и сега сме в четвъртия етап, където сме изправени пред няколко болезнени въпроса, един от които е каква е разликата между храненето и растежа, разясни министър Дончев. Ако искаме да станем играчи от Висшата лига пък трябва да открием отговора на въпроса защо едни от най-големите бенефициенти на европейските субсидии попаднаха в окото на финансовата криза, посочи министърът.

Трябва да целим висок икономически растеж и всяка политика оттук нататък да е насочена към това, не бива да се допускат никакви разходи, които не водят до дълготраен икономически растеж, коментира и Георги Ангелов, старши икономист в институт „Отворено общество“. Според него, освен рационалното планиране и изразходване на средствата е изключително важно спешно да се реформират сектори като образованието и пазара на труда. В момента няма никаква връзка между секторите, които генерират най-много работни места като технологиите например и броят на съответните специалисти, които излизат от университетите, посочи той. Произвеждаме много икономисти и значително по-малко инженери, а искаме да се развиваме като технологична нация. Отделно, не се работи по квалификация на кадри, които в момента се търсят на пазара на труда, подчерта още икономистът Георги Ангелов. Пренасочване на по-голям процент финансови ресурси в инвестиции и в публичния сектор е друга важна реформа, която ще генерира растеж, смята още той. Според него има какво още да се желае и за подобряването на инвестиционния климат, така че всяка процедура, дори и най-тежката да приключва за няколко месеца.

Инвестиционният капитал няма националност, независимо дали идва отвън или е вътрешен, той създава продукт и растеж. Затова трябва да се отърсим от българския навик да оцветяваме инвестициите като ги делим на наши и чужди, препоръча и Николай Христов, изпълнителен директор на „Челопеч Майнинг“. Третирането на компаниите по различен начин работи в посока, противоположна на идеята да се създаде една добра инвестиционна среда – условията, правилата и възможностите, трябва да са еднакви за всички, подчерта той.

Мнението му бе подкрепено и от Алекс Нестор, директор „Корпоративни и външни отношения“ на „Дънди Прешъс Металс“ – България, който цитира любопитен извод на свой приятел банкер, че за да стигнем нивото на жизнен стандарт на средния европеец, БВП на страната ни трябва да нараства с по 5% в продължение на 20 години. От тези 5% вътрешните инвестиции могат да формират само 1%, което означава, че останалите 4 трябва да дойдат отвън, от чужди инвестиции, коментира Нестор. Това означава, че инвестиционната среда наистина трябва да е стабилна и предвидима, обобщи той.

Добри условия за капитала – и вътрешен и външен са от значение за икономическия растеж, а не фискалната политика, коментира и Калин Христов, подуправител на БНБ, ръководител на управление „Емисионно“.

Политика, основана на харченето на пари от правителствата или на манипулиране на лихвени проценти, не помага на икономиката, посочи той и призова да се освободим от комплексите си, че не променяме лихвената си политика. Много по-важно е, че в тези трудни за целия свят години имаме правилния микс за фискална политика, обобщи той.