Българският бизнес задлъжнял рекордно

„Структурните деформации в икономиката все още не са преодолени и задълженията продължават да растат“, заяви зам.-председателя на Българската стопанска камара (БСК) Камен Колев по време на представянето на анализ на корпоративната задлъжнялост. То обхваща периода, за който има налични статистически данни - до края на 2012 г.

Към края на 2012 г. фирмените задължения надхвърлиха 168 млрд.лв., което е с 5,6 млрд. лв. (3,4%) повече спрямо 2011 г. и 2,5 пъти повече спрямо 2005 г.

„Свиването на инвестициите с над 4,7 млрд. лв. за периода 2009-2012 г. е съществен фактор и индикатор за лошото здраве на икономиката”, заяви Камен Колев. Според него, тенденцията на нарастване на задълженията и сравнително малкият ръст на БВП през 2012 г. показват, че икономическата среда продължава да бъде твърде неблагоприятна и поставя икономиката ни в много рискова ситуация.

„По-голямата част от нефинансовите предприятия са декапитализирани”, подчерта Камен Колев и уточни, че задълженията им в края на 2012 г. са с 61% по-големи от собствения им капитал и с 50% по-големи от дълготрайните им материални активи. Особено тревожно е положението в предприятията, пласирани на фондовата борса. Сериозното обезценяване на акциите им през 2008-2009 г. оказва допълнително негативно въздействие върху техния потенциал за развитие.

През 2012 г. се запазва негативното съотношение между размера на задълженията на нефинансовите предприятия и приходите им от продажби (намалени с балансовата стойност на продадените активи). Спрямо началото на икономическата криза, обаче, се забелязва леко подобряване на това съотношение, като през 2009 г. на 1 лев приходи от продажби са се падали 1,58 лв. задължения, а през 2012 г. – 1,26 лв. Очакванията са и през следващите години производствената активност на предприятията да не осигурява достатъчно средства за изплащане на задълженията. Според авторите на анализа, съществува опасност от възпроизвеждане на тези задължения в следващите години при слаб растеж на икономиката. Основната дилема е дали дълговете ще блокират дългосрочно растежа, или растежът ще намали риска от свръхзадлъжнялост.

През 2012 г. относителните дялове на задълженията не са претърпели съществени изменения спрямо 2011 г., като най-голям е делът на задълженията към финансови предприятия (28,7%), следвани от задълженията към свързани предприятия (24%) и към доставчици (18,5%).

От началото на икономическата криза през 2009 г. се наблюдава застой (дори спад) в темповете на растеж на задълженията към финансови институции. От 30-50% ежегоден ръст в периода 2005-2008 г. темповете спадат до 1-5% годишно в периода 2009-2012 г., като се наблюдава по-голям спад при дългосрочните (инвестиционните) кредити. Тези тенденции се запазват и през 2012 г., когато задълженията към финансови институции намаляват с 0,4 млрд.лв. (-0,8%) спрямо 2011 г., основно заради намаление на дългосрочните задължения (-1,5%) и лек ръст при краткосрочните задължения (0,4%).

„Влошените финансови резултати на предприятията и обезценяването на обезпеченията доведе до затягането на банковите условия за дългосрочно финансиране, а оттам – до спад в инвестициите”, обясни Камен Колев.

Паралелно с това е налице и голям дял на проблемните кредити (25% към края на 2012 г.), което поставя сериозни въпроси относно увеличението на риска в икономиката. Точен индикатор за този повишен риск е незначителното намаление на лихвените проценти по кредитите в последните месеци.

Данните за задлъжнялостта на нефинансовите предприятия през 2012 г. потвърждават факта, че инвестиционната активност практически е замръзнала на нивото на предходната година. През 2012 г. краткосрочните задължения (до 1 г.) нарастват с много по-големи темпове от дългосрочните (над 1 г.), а дългосрочните кредити (които са с инвестиционен характер) дори бележат спад. Ръстът на краткосрочните задължения с 5,4 млрд.лв. (6,1%) през 2012 г. спрямо 2011 г. показва, че дейността на нефинансовите предприятия се затруднява от недостатъчните оборотни средства, с които те обслужват производствената си дейност. Положителна тенденция е намалението с 5,5% на дългосрочните задължения към доставчици, както и тези към свързани предприятия (-3,5%). В същото време, налице е сериозно нарастване на краткосрочните задължения към свързани предприятия, което е сигнал за счетоводно укриване на обороти.

Данъчно-осигурителните задължения, както и задълженията към персонала са с незначителен дял в общия размер на задълженията:

• Задълженията към персонала през 2012 г. са в размер на 2 млрд.лв., което е едва 1% от всички задължения. В сравнение с 2005 г. задълженията към персонала са нараснали със 770 млн. лв. (61,5%), а спрямо 2011 г. – с 88 млн.лв. (4,5%). Средно на едно заето на трудов договор лице неизплатените трудови възнаграждения са 910 лв., като 10% от тях са за период над 1 г. В сравнение с 2009 г. те са повече със 133 лв./зает (17%), а спрямо 2011 г. – с 49 лв./зает (5,7%), вкл. наблюдава се леко увеличение на задълженията над 1 год.
• Задълженията за осигуровки са нараснали с 54 млн.лв. (5,3%). Средно на едно наето по трудов договор лице през 2012 г. задълженията за осигуровки са били 483 лв., като 15% от тях са със срок над 1 година. В сравнение с 2009 г. те са нараснали със 109 лв./зает (29%), а спрямо 2011 г. – с 29 лв./зает (6,4%).
• Данъчните задължения в края на 2012 г. са 3,8 млрд.лв, което е 300 млн.лв. (8,5%) повече спрямо края на 2011 г.

През 2012 г. отново най-голямо е увеличението на междуфирмените задължения, които достигнаха 113,3 млрд.лв. и са с 5,6 млрд.лв. (5,2%) повече спрямо 2011 г. На междуфирмената задлъжнялост се падат над 90% от прираста на задлъжнялостта на нефинансовите предприятия през 2012 година. От началото на икономическата криза през 2009 г. задълженията към свързани предприятия запазват високо ниво в размер на около 1/2 от БВП на страната. През 2012 г. спрямо 2011 г. те са повече с 1,9 млрд.лв. (5%), а задълженията към доставчици са повече с 0,6 млрд.лв. (1,9%). Това показва, че финансовото състояние на по-голямата част от предприятията остава влошено и в условията на свитата им производствена активност, поради кризата, те нямат достатъчно средства да изплащат навреме разходите си за суровини, материали, услуги и др.

В номинално изражение с най-голям ръст през 2012 спрямо 2011 г. са задълженията в енергетиката (+3,23 млрд.лв.) и в търговията (+4,08 млрд. лв.). Намаление на задълженията спрямо 2011 г. има в секторите металургия, добивна промишленост, машиностроене, далекосъобщения и химическа промишленост. В секторите „Търговия; Транспорт; Туризъм“ и „Операции с недвижими имоти“ се наблюдава по-висок дял на задълженията в сравнение с дела на тези сектори в БВП.

За първи път анализът на БСК включва преглед на задълженията според вида на предприятията – от гледна точка на тяхната собственост (частни и държавни/общински) и според големината им (малки, средни, големи).

Основната част от задълженията (95,4%) са на предприятията от частния сектор, но тези в обществения сектор нарастват с по-високи темпове. Задълженията на предприятията от обществения сектор в началото на 2013 г. са 7,8 млрд.лв. Те съставляват 4,6% от всички задължения на нефинансовите предприятия. В същото време, задълженията в обществения сектор нарастват с по-високи темпове спрямо тези в частния сектор (ръстът на задълженията в обществения сектор през 2012 г. спрямо 2011 г. е 9,8%, а в частния – 3,2%, т.е. 3 пъти по-нисък). През 2012 г. задълженията на предприятията от обществения сектор съставляват 38% от размера на техните активи, т.е. на 100 лв. активи се падат 38 лв. задължения. При предприятията от частния сектор задълженията са със 75% повече от активите, т.е. на 100 лв. активи се падат 175 лв. задължения.

Прави впечатление сравнително големият дял на задълженията на предприятията от обществения сектор към доставчици (29%), към персонала (3,3% - три пъти по-голям дял от този в частния сектор) и към данъчната и осигурителните системи (3,8% - почти два пъти по-голям дял от този в частния сектор). Погледнато в динамика (2012 г. спрямо 2011 г.), при предприятията от обществения сектор се увеличава делът на задълженията към доставчици (от 26,7% на 29%), както и към предприятия от група и свързани предприятия (от 14,3% на 23,5%). В частния сектор пропорциите се запазват през 2012 г. спрямо предходната година.

Агрегираната структура на задълженията е почти еднаква в частния и в публичния сектор, като най-голям е делът на междуфирмените задължения (две-трети от всички), следвани от тези към финансови предприятия (около 30%). Задълженията за данъци, осигуровки и трудови възнаграждения са с маргинални стойности (2-4%). В частния сектор пропорциите са константни в периода 2009-2012 г., докато в обществения сектор за посочения период се наблюдава ръст на междуфирмените задължения и намаляване на задълженията към финансови предприятия - от 42% на 28%.

Задълженията на малките и средни предприятия (с до 250 заети) в началото на 2013 г. надхвърлят 62 млрд.лв. и съставляват 38% от всички задължения на нефинансовите предприятия. Спрямо общите задължения на нефинансовите предприятия най-голям е делът на МСП в задълженията към персонала (46,9%), към финансови предприятия (45,4%), към осигурителната (46,4%) и към данъчната система (42,5%). През 2012 г. намаляват задълженията на МСП към финансови предприятия, което е показател за трудностите пред техния достъп до кредити.

Просрочените задължения на държавата и общините към 31.12.2012 г. възлизат на 284 млн.лв. (вкл. 111 млн.лв. от държавата и 173 млн.лв. от общините), а към края на 2013 г. са 314 млн.лв. (вкл. 152 млн.лв. от държавата и 162 млн.лв. от общините).

Очакванията на експертите на БСК са за 2013 и 2014 г. да бъде регистриран спад на задълженията, най-вече на просрочените, а повод за подобна положителна прогноза са няколко фактора:

• Постепенното излизане от кризата на страните от ЕС;
• Значителното увеличение на износа, най-вече за страните от ЕС;
• Ръстът в промишленото производство;
• Нарастването на физическия обем на БВП и достигането на нивата от предкризисната 2008 г.

Успоредно с това, негативно влияние върху задлъжнялостта ще продължат да оказват бавните процедури по несъстоятелност, високият брой на фалитите и на случаите на фактическа неплатежоспособност, както и запазаващото се високо ниво на необслужваните кредити.

За преодоляване на проблема „фирмена задлъжнялост“ БСК предлага:

• улесняване на достъпа до правосъдие, вкл. чрез цялостно преструктуриране на тарифите за правораздаване, ускоряване на процедурите по несъстоятелност и включване на арбитражни клаузи в търговските договори,
• подобряване на финансовата дисциплина на държавата и общините, вкл. коректно транспониране на директивата срещу забавените плащания, ускорено връщане на ДДС, изграждане на публичен регистър за дължимите ДДС и акцизи и въвеждане на „данъчна ваканция“ за фирмите, които имат просрочени вземания от държавата и общините;
• Изграждане на клирингова къща за изчистване на междуфирмени задължения (вкл. с възможности за факторинг) с капитал, предоставен от Държавния бюджет, от банките или чрез публично-частно партньорство.