Великите мениджъри се раждат, не се обучават

В последната си книги Боб Лъц, заместник-председател на General Motors описа интересен казус. Компанията вървяла добре до средата на 70-те години на миналия век, докато финансови възпитаници с MBA степен са поели контрола върху разработването на продукти от инженерите и дизайнерите, които преди това са се занимавали с тази дейност. В резултат на това настъпва спад.

Лъц илюстрира историята си с Роджър Смит, който има магистърска степен по бизнес администрация и е специалист по счетоводство и финанси. По време на своя десетгодишен мандат като главен изпълнителен директор на GE през 80-те години, Смит сътвори спиращи дъха стратегически и оперативни гафове. Той инвестира в роботика, която не работи, създаде катастрофална реорганизация, която доведе до ужасно сходство в колите (помните ли Cadillac Cimarron?). Пазарният дял на GM падна от 45% на 36%. Мисля, че Боб е впечатляващ бизнес ръководител и аз изцяло подкрепям мнението му, че не нужно да имате магистърска степен в областта на финансите, за да разбирате и да сте съсредоточени върху нуждите на клиентите.

Вместо това, по мое мнение, добрият изпълнителен директор се нуждае от две качества. Убеден съм, че те са вродени и не могат да се придобият с обучение. Говря за талант и стратегическа преценка.

Мениджърите се нуждаят от широк набор от таланти, превъзхождащи няколко пъти средното ниво. Те трябва да имат усещане за подбор, да умеят да мотивират хората, да разработват стратегия и да вдъхновяват култура.

Някои хора просто имат добра преценка - това е способността да се идентифицират проблемите, да отсяват факти или да развият инстинктите си, за да се вземат разумни стратегически решения. Това, по мое мнение, е нещо, с което се раждат. В моята сфера, виждам много хора, които имат дълбок опит по отношение на търговските марки, но относително малко на брой хора, които имат стратегическо мислене. То може да бъде подобрено, но не може да бъде създадено.

Има много хора с талант и преценка, които никога не получават възможността да учат, да придобият опит или да се докажат. Но останалите, които не разполагат с такива качества няма да бъдат успешни, без значение през какво обучение, опит, или наставничество преминат. Сигурен съм!

Дейвид Екър за Harvard Business Review