Визитката е мъртва, да живее визитката!

Спомням си, когато получих първите си визитни картички. Бяха бели, на хубава хартия, със сини релефни букви. Постигнах го – имах истинска работа в компания, която беше готова да плати за 500 визитки, на които да сложи името ми до логото си. Няма значение, че позицията ми беше сгрешена и единствените хора, които искаха да имат моя визитка бяха майка ми и баща ми. Беше вълнуващо, вече можех да завършвам бизнес разговорите си с фразата: „Нека да ви дам моя визитка“.

Сега нещата обаче са различни. Визитките ми, вече в бяло и червено, са ми винаги от полза. Раздавам ги с изобилие от обещания – някои спазени, други не, трети в процес на изпълнение. Но в някои кръгове, те невинаги са от полза. Когато се срещам с журналисти или дизайнери, визитките все още се изискват по подразбиране. Някои визитки са обикновени, други говорят за личността на притежателя си – чрез странно подредени букви или необичайни цветови схеми.

В кръговете на младите предприемачи обаче визитката се счита за знак на аутсайдерство. Веднъж ми се случи да проведа прекрасен разговор с двама предприемачи от Ню Йорк. В края му, както обикновено, казах: „Нека ви дам моята визитна картичка“. И двамата млъкнаха и се спогледаха, така сякаш се чудеха дали говоря сериозно. Бях пропуснала нещо. Така или иначе, любезно ги приеха.

Единият от тях написа имейл адреса ми в пощата си и ми изпрати електронната си визитка.

Имам и ситуации, в които вместо визитка, се налага да разменям акаунти в Twitter или телефонни номера като лесен начин за връзка. Да, всички тези начини позволяват на хората да поддържат връзка помежду си. Но предпочитания от вас метод казва нещо за вас.

Аз съм голям фен на електронната комуникация. Винаги съм предпочитала банката да ми изпраща разписките по пощата. Просто, така е по-лесно, така можеш да управляваш всичко на едно място, онлайн. Така че, разбирам удобството на електронната визитка. Но има и още нещо, в един свят, където използваме хартията по-малко и още по-малко я ценим. Когато се върна от конференция с планина от визитни картички, които трябва да разгледам, със сигурност ще оценя, ако електронните визитки вече са в пощенската ми кутия. Но също така оценявам и традиционните визитни картички, които ми казват нещо повече за човека, който ми ги дава, отколкото електронната информация за контакти.

Харесва ли ви този обмен на информация, когато се срещате с някого? Смятате ли, че това може да каже достатъчно за вас?

Сузи Джаксън за Harvard Business Review