Големите пари мигрират от Европа в Азия

Малкото княжество Лихтенщайн, което имаше желязната репутация на сигурно финансово убежище за богатата класа от цял свят, губи лека-полека тази позиция.

Малката алпийска държава отмени законодателството си за банковата тайна още преди четири години под натиска на САЩ и ЕС, които насочиха своите „клиенти” към други офшорни юрисдикции, принуждавайки в същото време един от най-старите банкови оазиси да промени имиджа си.

“Нашата страна вече не е данъчен рай. Преди клиентите идваха с парите си в Лихтенщайн, но от 2008 година нашите финансови посредници са принудени да ходят при клиентите.”, казва Марио Хаснер, оглавяващ службата по финансови пазари в страната. И добавя: "Сега Лихтенщайн е пристан за инвестиции.”

 Европейското княжество си остава популярно сред милиардерите място за регистриране на холдингови компании и инвестиционни организации чрез които да управляват активите си.

 Така например, основателят на IKEA Ингвар Кампрад контролира права за интелектуална собственност чрез фонд в Лихтенщайн. По подобен начин Ирис Фонтбона, глава на най-богатия семеен клан в Чили също контролира $17,7 млрд чрез холдингови компании, управлявани от няколко фонда в Лихтенщайн.

 Глобалното разместване в движението на капиталите бе продиктувано от въвеждането на суровите мерки срещу банковата тайна на Стария континент. Така размерът на активите, управлявани от западноевропейски частни банки и офшорни структури се сви с 2% още през 2008 г. Накъде е поел паричния поток? Към Азия, категорични са финансовите експерти. Според отчет на McKinsey & Co за 2012 г. количеството на активите в Азия е нараснало приблизително с 15% за последните четири години, до $8 трлн.

Едно от потвъжденията на тази теза и данните от отчета на McKinsey & Co идва от финансовите власти в Сингапур. По техни изчисления от 2001 г. насам, активите, поверени за управление в страната, смятана за сърцето на частното банкиране в Азия са нараснали 5 пъти.