За какво бе изхарчен бюджетът на ЕС през 2012 г.

През 2012 г. Европейският съюз е изхарчил 135,6 млрд. евро. От него 94% са били предназначени за бенефициери в цяла Европа, като научни изследователи, студенти, малки и средни предприятия, градове, региони и неправителствени организации (НПО). Това става ясно от публикувания днес от Европейската комисия Финансов доклад за 2012 г.

През 2012 г. бюджетът на ЕС е увеличил финансирането в области, в които се стимулира икономическият растеж, създават се работни места и се инвестира в научните изследвания и образованието:

• През изминалата година Кохезионният фонд допринесе с финансиране в размер на 9,6 млрд. евро за изграждането на 1 274 km пътища и 950 km железопътни линии.
• Пак през изминалата година бяха получени 17 374 искания за финансиране на научни изследвания, като по линия на Седмата рамкова програма за научни изследвания бяха отпуснати 7,8 млрд. евро.
• Бяха инвестирани 1,2 млрд. евро в обучението през целия живот.

От доклада става ясно още, че ЕС остава световен лидер по отношение на хуманитарната помощ, като подпомага над 122 млн. души в над 90 страни по света.

През 2012 г. делът на административните разходи (заплати, пенсии, сграден фонд и т.н.) остана стабилен на равнище от 6% от общия бюджет на ЕС.

Основни бенефициери

Най-големият получател на финансиране от ЕС в абсолютно изражение беше Полша с общо 15,7 млрд. евро, следвана от Испания и Франция. Ако размерът на финансирането от ЕС се съпостави с брутния национален доход, водещ бенефициер е Естония, следвана от Латвия и Литва.

Германия (следвана от Франция, Обединеното кралство и Испания) остана най-големият бенефициер на средства на ЕС, използвани в области като научните изследвания и иновациите; Полша се възползва в най-голяма степен от финансиране за сближаване. Франция беше най-големият получател на средства от земеделските фондове, следвана от Германия, Испания и Италия. Нидерландия се нареди на челно място по финансиране в областта на свободата, сигурността и правосъдието, а Италия, следвана от Белгия — в раздела „Гражданство“ на бюджета на ЕС.

Вноски на държавите членки в бюджета на ЕС

Както винаги докладът предоставя информация за „оперативните бюджетни салда“, или разликата между размера на вноската на държавите членки в бюджета на ЕС и размера на средствата от ЕС, които те получават. Тази сметка дава непълна представа за разходите и ползите от членството в ЕС, тъй като тя не отчита редица параметри, като например финансовите ползи за държавите членки от вътрешния пазар или от възлагането на техни частни дружества на договори по финансирани от ЕС проекти в други държави.

Държавите членки, засегнати от кризата (Гърция, Португалия и Испания), са сред най-големите нетни получатели на средства от ЕС през 2012 г., докато най-големите нетни вносители на средства са Швеция, Дания и Германия.

Най-големите икономики допринасят в най-голяма степен за бюджета на ЕС. През 2012 г. богатството (изразено като брутен национален продукт (БНД)) на нетните вносители се увеличи средно с 2,4%, докато БНД на нетните получатели остана практически непроменен поради икономическата криза. Тъй като в бюджета на ЕС са залегнали механизми за солидарност, това обяснява защо в някои случаи нетните вноски се увеличиха.

Освен това повечето държави членки подобриха усвояването на средства от фондовете за сближаване и изпълнението на другите инвестиционни програми, както и получиха повече средства по линия на политиката за селското стопанство. Тези фактори също обясняват лекото увеличение на вноските от нетните вносители на средства.

С целия финансов доклад можете да се запознаете ТУК.