Защо можем да останем слепи за добрите идеи?

Преди няколко години присъствах на лекция на тема за вниманието към слепотата, или за това как основните функции на човешкия мозък се концентрират интензивно върху една задача, като пропускат почти всичко останало, случващо се около нас. Лекторът пусна видео, в което шестима души си подаваха баскетболни топки и ние трябваше да преброим броя на хвърлянията, но само на тези от играчите, които носеха бели, а не черни тениски. Много хора преброиха правилно петнадесет хвърляния. И все пак 60% от тях не видяха човека облечен като горила измежду играчите просто защото следяха стриктно за хвърлянията.

Аз видях горилата. Имам дислексия и знаех, че няма да мога да преброя хвърлянията затова и не се опитах. Защото не се фокусирах върху преброяването на баскетболните топки, видях това, което повечето от моите колеги пропуснаха. Когнитивните учени ще кажат, че експериментът демонстрира структурното ограничаване на човешкия мозък. Тъй като ние всички виждаме избирателно, но не всички избираме едни и същи неща, които да видим не можем да се възползваме от различните начини, по които можем да подредим света. Всичко, което виждаме означава, че пропускаме нущо друго. Толкова е просто. Поради това и иновативните идеи понякога липсват, защото има петна на слепота. Една добра идея може да бъде лесно достъпна, но докато сме загледани в една посока я изпускаме.

Има два особено важни практически урока. Първият е, че само защото не виждаме нещо, не означава, че го няма. Беше странно да видя горила в стая с интелигентни и горди хора, които са я пропуснали. Не беше лесно да ги убедим, че са изпуснали от поглед нещо толкова натрапчиво. Това води до нарушаване на доверието в собствените ни експертни знания и способности. За да получите добър резултат, екипът трябва да структурира своите взаимодействия по начин, който нарушава слепотата.

Аз съм един от създателите на една организация, която развива иновационни учебни практики и технологии. Когато нашият екип се събере отговаряме на поставените от дневния ред въпроси. След това търсим отговор на въпроса: "Какво ни липсва?" Така всеки може да допринесе за това, което не виждаме и пропускаме сред множеството задачи.

Вторият урок е, че без значение колко се опитваме, никой човек не може да види цялата картина. Мозъците ни не са построени по този начин. Но като група, ако изберем подходящите партньори и правилните инструменти за разпространение на експертни познания и задачи ще компенсираме това, което ни липсва. Моята организация нарича този метод "сътрудничество чрез разлика."

Кати Дейвидсън за Harvard Business Review