Кабинетът каза "да" за въвеждане на гъвкаво работно време

Кабинетът даде зелена светлина на възможността да се въвежда променливо работно време като одобри промени в  Кодекса на труда. Целта е създаване на правна възможност за по-голяма гъвкавост на работното време за работника или служителя и въвеждане на по-либерален режим при разпределение на работното време в рамките на работната седмица.

В момента допустимото отклонение е в рамките на час-два отсъствие от установеното работно време с предварително съгласуване с работодателя. Новото е, че този период може да се удължи до 4 часа веднъж или два пъти седмично, като след това обаче разликата до осемчасовия работен ден трябва да се навакса през останалите работни дни.

Това е модел, който работи в европейските институции. Запазва се изискването за присъствие в определени часове на деня на работещите. На седмична база работещият трябва да се постарае да отработи заложените в  Кодекса на труда 40 часа седмично. Това означава, че в някои от дните той би могъл да се възползва от минималното работно време, но и да има грижата да отработи пълното работно време", обясни министърът на труда и социалната политика Ивайло Калфин. Той подчерта категорично, че това ще се случва със съгласието на работодателя. 

На днешното заседание на Министерски съвет министрите одобриха още две промени в Кодекса на труда - въвеждането на еднодневни трудови договори и уеднаквяването на продължителността на платен отпуск за всяко дете без ограничения.

Според предложенията еднодневни трудови договори засега ще могат да сключват само земеделски стопанин. Този вид договор ще може да се сключва в основна икономическа дейност „Растениевъдство” само за прибирането на реколтата от плодове, зеленчуци и розов цвят, за професии, които не изискват специална квалификация. Предвидено е, че работник ще може да полага труд по този вид договори не повече от 90 работни дни в календарната година.

Изрично се упоменава, че работодателите не изпращат уведомления в Националната агенция за приходите, не връчват длъжностна характеристика и не издават заповед за прекратяване на трудовия договор поради изтичане на срока му.

Предвижда се издаване на наредба от министъра на труда и социалната политика, в която ще се определят условията и редът за издаване, регистриране и отчитане на тези трудови договори. Законопроектът предвижда тези работници да се осигуряват само във фонд „Пенсии” и фонд „Трудова злополука и професионална болест”, а паричните обезщетения при настъпила трудова злополука и професионална болест да се изплащат за срока на неработоспособността, но за не повече от 90 календарни дни.

С промени в Закона за здравното осигуряване се създава възможност за времето, през което ще бъдат наемани, лицата да бъдат здравно осигурявани, като здравноосигурителните вноски да се внасят авансово от работодателите, заедно с вноските за социално осигуряване. Предлагат се и изменения, с които ще се даде възможност лицата, които полагат труд по време на сезонната селскостопанска работа да не бъдат лишавани от паричните обезщетения за безработица. Очаква се регламентацията на трудовия договор за един ден да доведе до приходи в бюджета на държавното обществено осигуряване с до 19 200 000 лв. и от данъци върху доходите на физическите лица с до 5 300 000 лв. Предвидено е разпоредбата да се прилага до 31 декември 2015 г. След като бъде направен анализ на приложението й, може да се удължи нейното действие, вкл. да се разшири приложното й поле и за други дейности при доказана ефективност.

С друга промяна се предвижда след използване на отпуск поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, всяка работничка или служителка да има право на допълнителен отпуск за отглеждането му до навършване на 2-годишна възраст. Предложената промяна цели уеднаквяване на продължителността на отпуска за майчинство за четвърто и следващо дете с този за първо, второ и трето дете. Така се осигурява равнопоставеност при отглеждането на децата в семейството, независимо от техния брой. В резултат от предложената промяна правото на платен отпуск за майчинство за четвърто и следващо дете ще бъде в размер на две години, а не на година и половина, както досега. Поради това отпада необходимостта от 6-те месеца неплатен отпуск, на който имаха право такива майки.

Предлага се и нова административна мярка – контролните органи на инспекцията по труда да могат да поставят специален знак в случаите, когато спират дейността на предприятия, производства и обекти, тъй като нарушенията на правилата за здравословни и безопасни условия на труда застрашават живота и здравето на хората.

Заложените промени в Кодекса на труда трябва да минат и през парламента.