Из "Факторът потребление": На преден план в момента излизат базисни потребности

Икономика

Свиването на потреблението в настоящия момент е проява на креативна форма за оцеляване, смята Харалан Александров, антрополог и преподавател в Нов български университет. Той разви тази хипотеза на провелата се преди седмица кръгла маса "Факторът потребление", организирана от сп. "Мениджър". Ето какво още каза Александров.

" Потребителят всъщност е метафора, меко казано. Хората са много повече от потребители и опитът да ги видим само през този фокус, скрива огромна част от човешкото състояние и замъглява в много голяма степен мотивацията в дълбочина на това, което те правят или не правят.

От това, което наблюдавам, мога категорично да кажа, че контролът върху страховете и фантазиите е изпуснат, което означава, че територията, върху която могат да се правят политики, включително бизнес и маркетинг политики доста се е свила. Каквито и послания да изпратим, каквито и идеи да предложим, те ще бъдат интепретирани през призма, за която знаем много малко. Ние тепърва започваме да научаваме от позицията на какви допускания хората чуват посланията на корпорациите или политиците.

Имам няколко крехки хипотези по този въпрос и едната от тях е, че в момента на преден план излизат много по-базисни потребности, като потребността от сигурност и това не е ограничено само в рамките в България. Излизането на сигурността като висока потребност на преден план вероятно променя картата на потреблението. Хората започват да идентифицират поведенчески стратегии, форми на колективно или индивидуално поведение, които са в контекста на културата на оцеляването. Например, това, което забелязвам е завръщане към икономиката на самозадоволяването, когато роднините на село правят повсеместно консерви за близките си в града.

От гледна точка на управляемост това очевидно е регрес, но от психологическа гледна точка е здрава реакция. Всъщност свиването на потреблението, мобилизирането на консервативни потребителски стратегии като кътането на бели пари за черни дни например е проява на креативност за оцеляване. Няма никаква психологическа причина да смятаме, че персоналното усещане за благополучие е свързано единствено и само с потреблението. То просто е едно от многото измерения на човешкия живот. Така че, тази паника, че все повече хора „напускат” пазара е неоснователна от гледна точка на човешкото благополучие. Връщайки се към предпазарни стратегии за справяне с кризата, хората компенсират усещането за икономическа несигурност."

 

Коментари

НОВ КОМЕНТАР

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Президентът на Финландия: Украйна вече е спечелила войната срещу Русия
Роналдо постави антирекорд за последните две световни първенства по футбол
Феновете на Тейлър Суифт купиха фасове и боклуци от сватбата ѝ за по 25 долара бройката
„Безполезен“ орган, който лекарите често отстраняват, всъщност може да помага в борбата с рака
Русия затваря железопътните гранични пунктове с Финландия, Естония и Латвия
„Context by Мениджър“, Епизод 6: „Бюджет 2026“ под лупа
Марта Кос към Скопие: Не губете време в оправдания и не изпускайте този прозорец на възможности за начало на преговори с ЕС
Играта на Vivacom „Кало Змея: Гръм & Run“ e номер 1 за България в Google Play и App Store
Турция затвори пристанищата си за ЛГБТК+ круиз с 2000 пътници: „Не отговаря на нашите морални ценности“