Икономисти за дълга: Правителствата си подават горещия картоф

Дългът на Милен Велчев, заради който България ще вземе еврооблигации до 950 млн. евро, не е негов. Парите били взети още по времето на Андрей Луканов, а през годините заемът просто се превърта, като се тегли нов. „Правителствата си подават горещия картоф” през годините. Това коментираха пред bTV икономистите Емил Хърсев и Георги Ангелов.

„Когато няма как да покриеш заема си, просто теглиш нов и обявяваш, че ще го върнеш до 5 години. Ако не се плати, става страшно, защото може да се върнем във времената на Луканов", коментира Ангелов.

Той добави, че най-важно за всяка държавна икономика е балансираният бюджет. Тогава дългът няма да се трупа, защото ще може да се погасява постоянно. Все пак нови изтеглени пари са натоварване за бюджета, уточни икономистът.

Очаква се заемът да бъде изтеглен при по-добри условия - с по-ниска лихва от тази, която държавата плаща за дълга на Милен Велчев. Към момента тя е 7-7,5%. Според Георги Ангелов спад с 2 пункта би бил много добър за българската икономика.

„Виждате какви процеси стават на Балканите. Много страни имат финансови проблеми – Сърбия, Гърция, Македония и др. Ако сделката по взимане на заема е при добра лихва, това ще означава, че на България се гледа в друга светлина", каза още Ангелов.

Емил Хърсев подкрепи думите му, като припомни как страната ни е успяла да покачи рейтинга си спрямо Испания и Гърция. С иберийската държава вече сме на едно ниво, след като сме изоставали преди това. До преди две години Гърция е била с 2 пункта по-добър рейтинг, докато сега България е с 3 нива над този на южната ни съседка.

Хърсев добави, че държавата вече би трябвало да е намерила инвеститори, които да помогнат с погасяването на дълга. По думите му най-вероятно вече са проведени консултации с някои от банките.

Експертите коментираха и ситуацията в Испания. По отношение на решението за финансиране на испанските банки до 100 млрд. евро Емил Хърсев посочи, че проблемът в Испания са 445 млрд.евро ипотечни заеми, дадени по време на растеж на имотния пазар. „В момента тези пари не могат да бъдат върнати, но това важи само сега. След преминаването на кризата тези имоти ще върнат стойността си“, обясни Хърсев.